Петърско

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петърско Πέτρες
Петърско Петърско на картата на Ном Лерин
Данни
Население:	444 (2001)
Надм. височина:	650 м
Геогр. положение:	40° 44' сев. ш. 21° 40' изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Петърско (на гръцки димотики: Πέτρες, П̀етрес, катаревуса: Πέτραι, П̀етре, старо Πέτρεσκο, Петреско) е село в Република Гърция, в Дем Суровичево (Аминдео), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 444 жители (2001).

[редактиране] География

Селото е разположено на 25 километра югоизточно от номовия център Лерин (Флорина) и на 5 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) на западния бряг на Петърското езеро в подножието на планината Малка Нидже. Селото има континентален климат с много тежка зима и горещо лято.

[редактиране] История

[редактиране] Петрискос

На брега на западния бряг на езерото в местността Канало (Канали) са намирани останки от древни лодки и от селище от ранножелязната епоха.^[1]

В планината Малка Нидже (Каймакчалан) над селото има останки от антична крепост, част от отбранителния пояс на Македонската държава. Крепостта играе важна роля и през Средновековието. Според Васил Златарски това е крепостта на споменатия от Йоан Скилица град Петрискос (предаван на български и като Петриск), в който Йоан Владислав убива цар Гавраил Радомир и се качва на българския престол.^[2]

Самият град е разположен на хълм на северозапад от Петърско на западния бряг на езерото в местността Гранитища (Γκραντίστα). Заема площ от 15-20 хектара и е ограден с каменна скала (бигор). Градът е локализиран през 1913 година, когато Николаос Пападакис публикува вградените църквата „Свети Николай“ антични надписи. В 1920 година гръцкият археолог Антониос Керамопулос прави проучвателни разкопки и установява наличието на останки от жилищни сгради. Най-ранните следи от живот са от късния халколит - ранната желязна епоха. Между 3 и 1 век преди новата ера градът постига своя разцвет и е образец за градско селище от Горна Македония. В града има разкрити мощна стена, частни и обществени сгради в свободна градска система с улици широки 2,5 метра, обхващащи по-голямата част от оградения хълм. Градът е основан в 3 век пр.н.е. от македонския цар Антигон II Гонат (319 - 239 пр.н.е.). В 1 век пр.н.е. животът в града прекъсва, за са бъде продължен в римско време в равнината под хълма на мястоо на днешното селище. Градът се радва на разцвет благодарение на стратегическото си местоположение на Виа Егнация.

Името на селото и в българския и в гръцкия си вариант е наследник на Петрискос.

[редактиране] В Османската империя

В османски данъчни регистри на християнското население от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Петърска с 124 джизие ханета (домакинства).

В края на 19 век Петърско е смесено турско-българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Петърско е посочено като село със 75 домакинства с 200 жители мюсюлмани и 60 жители българи.^[3] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Петърско има 400 жители българи, 550 жители турци и 36 жители цигани.^[4] В началото на 20 век по-голямата част от жителите на Петърско са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 312 българи екзархисти и 152 българи патриаршисти и в селото функционират българско и гръцко училище.^[5]

[редактиране] В Гърция

След Балканската война селото попада в Гърция. Преброяванията от 1913 и 1920 година показват съответно 1024 и 851 души. Намаляването на населението се дължи на изселване на по-будните българи в България и на част от турците в Османската империя. След Гръцко-турската война през 1924 година цялото турско население напуска Петърско и на негово място са заселени 147 души гръцки бежанци от Понт и Източна Тракия. Преброяванията от 1928 и 1940 година показват съответно 712 и 797 жители.

Селото не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война и преброяването от 1951 показва 789 жители, а това през 1961 - 806. През 60-те години обаче много от жителите на Пътеле се изселват зад океана - в Америка, Канада, Австралия и в 1971 година селото има 588 жители, а днес те са под 500.

Съборът на селото е всяка година на 29 юни - Свети Петър и Павел.

[редактиране] „Свети Николай“

Основната забележителност на Петърско е църквата „Свети Николай“, разположена в подножието на рида Курия. Строена през 18 век от камък, като е използван материал от околните антични сгради. Църквата е трикорабна базилика с дървен покрив. В църквата са запазени част от оригиналните стенописи. Камбанарията е отделна кулообразна каменна постройка.

Църквата изпълнява ролята на енорийски храм на Петърско до 1972 година. След 1880 година в църквата се редуват български екзархийски и гръцки патриаршистки свещеник, но в 1895 година тя става изцяло патриаршистка.

[редактиране] Починали в Петърско

Цар Гавраил Радомир, български монарх от 1014 до 1015

[редактиране] Външни връзки

Официален сайт на Дем Аминдео

[редактиране] Бележки

↑ Δήμος Αμυνταίου. Δημοτικό Διαμερίσμα Πετρών
↑ Васил Златарски. „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018)“, стр. 712.
↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.

	Дем Суровичево (Аминдео)
Суровичево (Аминдео) \| Аналипси \| Горничево (Кели) \| Гулинци (Родонас) \| Екши Су (Ксино Неро) \| Петърско (Петрес) \| Пътеле (Агиос Пантелеймонас \| Сотир (Сотирас) \| Спанци (Фанос) \| Церово (Клиди)