Горничево

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Горничево Κέλλη
Горничево Горничево на картата на Ном Лерин
Данни
Население:	805 (2001)
Надм. височина:	934 м
Геогр. положение:	40° 47' сев. ш. 21° 41' изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Горничево (на гръцки димотики: Κέλλη, Кели, катаревуса: Κέλλα, Кела, старо Γκορνίτσοβο, Горницово) е село в Република Гърция, в Дем Суровичево (Аминдео), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 805 жители (2001).

[редактиране] География

Селото е разположено на 27 километра източно от номовия център Лерин (Флорина) и на 22 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в проход в планината Малка Нидже (Каймакчалан).

Определяща роля в историята на селището играе неговото местоположение - в прохода, осигуяващ достъп от Леринското поле и цяла Пелагония към Воден и Солун. Този проход е отбраняван от голяма средновековна крепост, чийто руини все още се виждат. Учените смятат, че тук е бил разположен и античния град Кела, който според античните автори е бил спирка на римския път Виа Егнация. Мястото на града все още не е установено със сигурност, но той е имал изглед и към Петърското и към Островското езеро и идентификацията с Горничево е доста вероятна.

В края на 19 век Горничево е чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Горничево е посочено като село със 160 домакинства с 522 жители българи и 50 жители цигани.^[1] Стефан Веркович пише в 1889 година, че Горничево е село с 131 български семейства (635 жители) и 15 цигански мюсюлмански.^[2] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Горничево има 960 жители българи.^[3] В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 344 българи екзархисти.^[4]

Горничевци участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу турската власт и гръцката въоръжена пропаганда в Македония. На 20 юли 1906 година - Илинден, многобройна андартска чета напада Горничево, но селската милиция я отблъсква, като гърците дават 17 убити.

След Балканската война Горничево попада в Гърция. Преброяването от 1913 година показва 1 103 жители. За кратко селото е освободено от българската армия през Първата световна война, само за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Преброяването от 1920 година сочи 1 095 жители, а това от 1940 - 1 577. През 1926 година селото е прекръстено на Кела. Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на "доказаните българи" в селото. В междувоенния период част от жителите на селото емигрират в България.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през 1941 година жителите на Горничево изпращат до германския военен комендант в Лерин молба, в която се казва "От 1 700 души, 100 жители едвам са гъркомани. Останалите 1 600 българи искат български общински съвет от следните лица: кмет - Иван Г. Попов и съветници..." Молбата е подписана от 12 души и е подпечатана със запазения печат на някогашното българско екзархийско училище.

Селото пострадва значително по време на Гръцката гражданска война - 226 души емигрират в Югославия, 10 семейства в България и 30 души в останалите социалистически страни. Преброяванията от 1951 и 1961 година показват съответно 1 336 и 1 680 жители. През 60-те години много горничевци емигрират отвъд океана и преброяването от 1971 година сочи 1 064 души.

Съборът на Горничево е на 15 август - Света Богородица.

[редактиране] Родени в Горничево

Тане Стойчев (1874 - 1907), български революционер

[редактиране] Външни връзки

Официален сайт на Дем Аминдео

Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.

[редактиране] Бележки

↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.

	Дем Суровичево (Аминдео)
Суровичево (Аминдео) \| Аналипси \| Горничево (Кели) \| Гулинци (Родонас) \| Екши Су (Ксино Неро) \| Петърско (Петрес) \| Пътеле (Агиос Пантелеймонас \| Сотир (Сотирас) \| Спанци (Фанос) \| Церово (Клиди)