Пътеле

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пътеле Άγιος Παντελεήμονας
Пътеле Пътеле на картата на Ном Лерин
Данни
Население:	1 110 (2001)
Надм. височина:	489 м
Геогр. положение:	40° 44' сев. ш. 21° 45' изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Пътеле или Пътели или Пателе или Патели (на гръцки димотики: Άγιος Παντελεήμονας, Агиос Пантелеймонас, катаревуса: Άγιος Παντελεήμων, Агиос Пантелеймон, старо Πάτελι, Патели или Πάτελε, Пателе) е село в Република Гърция, в Дем Суровичево (Аминдео), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 1 110 жители (2001).

Съдържание 1 География 2 История 2.1 Праистория, Античност и Средновековие 2.2 В Османската империя 2.3 В Гърция 2.4 След Втората световна война 3 Личности 4 Външни връзки 5 Бележки

[редактиране] География

Селото е разположено на 39 километра югоизточно от номовия център Лерин (Флорина) и на 6 километра от демовия център Суровичево (Аминдео) на западния бряг на Островското езеро в подножието на планината Малка Нидже (Каймакчалан).

[редактиране] История

[редактиране] Праистория, Античност и Средновековие

Археологически разкопки, започнати през 1897 година от учени от Руския археологически институт в Цариград под ръководството на Фьодор Успенски и Павел Милюков, разкриват голямо селище от желязната епоха (Халщад) с голям некропол между Петърското и Островското езеро. По-късно гръцки археолози откриват и селище от неолита, а случайни находки на повърхността говорят за наличието и на други археологически обекти в района на Пътеле - в района на местността Росици (Ρώσιτσι) са открити следи от ранния халколит, а на скалистия хълм Мечкина дупка (Μέτσκινα Ντούπκα) на около половин километър североизточно от Пътеле има следи от селище от ранната желязна епоха.^[1]

Над пътя за село Горничево (Кели) в Малка Нидже има останки от антична крепост, част от отбранителния пояс на Македонската държава. Крепостта играе важна роля и през Средновековието. Според Васил Златарски това е крепостта на споменати от Йоан Скилица град Петрискос, чието име носи и близкото село Петърско (Петрес), в който Йоан Владислав убива цар Гавраил Радомир и се качва на българския престол.^[2]

[редактиране] В Османската империя

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Пателовиче с 10 джизие ханета (домакинства)^[3].

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Пателе е посочено като село с 300 домакинства с 800 жители българи.^[4] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Пътеле има 1 750 жители българи и 60 жители цигани.^[5] Прокарването на железницата Солун - Битоля в края на 19 век, която минава през Пътеле, дава тласък на икономическото развитие на селото.

В 1882 година в гръцкото училище в Пътеле започва да се преподава на български от учител българин.^[6] В началото на 20 век по-голямата част от жителите на Пътеле са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 936 българи екзархисти и 64 българи патриаршисти, като функционират две български училища - основно и средно.^[7] В гръцки доклад от 16 май 1906 година за Битолския вилает се казва, че до Илинденското въстание в Патели има 20 православни (т.е. патриаршистки) семейства и 170 схизматични (т.е. екзархийски).^[8] Жителите на Пътеле участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и в Илинденското въстание. В гръцки доклад от края на десетилетието пише: "Патели, 125 православни гърци и 1 125 българеещи се схизматици. Гръцката църква е затворена след Конституцията и последвалите размирици. Българите владеят другата гръцка църква от 1884."^[9]

След 1903 година мнозина жители на Пътеле се изселват в САЩ. През 1911 година в Гранит Сити, Илинойс преселниците от Пътеле създават свое Благотворително дружество “Орел”, което има клонове и в Индианаполис, Индиана и в Дейтън, Охайо.

[редактиране] В Гърция

След Балканската война Пътеле попада в Гърция. Преброяването от 1913 година показва 1 791 жители. Гръцките власти започват терор над българщината. Десетки жители на селото са арестувани и държани без присъда в Солунския затвор "Еди куле", затова че са участвали в Македоно-одринското опълчение или дори само за това, че са се обявили публично за българи. Едва на 15 февруари 1914 година 29 жители на Пътеле са освободени. Селото е за кратко освободено по времена Първата световна война през август 1916 от Кавалерийската бригада на Първа българска армия при Леринската настъпателна операция, но след съглашенското контранастъпление през октомври 1916 година Пътеле отново попада в гръцки ръце. Бившият андартски капитан Стефос Григориос започва терор в селата около Петърското и Островското езеро. Избити са всички попове, учители и просто видни българи в селата Пътеле, Суровичево и Петърско, между които поп Петре, Дине Даскето, Лазо Мишев, Михал Зунков, Коле Дашев и др. Над 150 жители на Пътеле, повечето от които жени, са пребити от гръцки паравоенни организации, а свещеник Зарипеов, учителят Константин Попарсланов и още трима видни българи са убити с щикове.

Преброяването от 1920 година показва 1418 жители. В 1924 година 43 семейства от Пътеле се изселват в България, а други отвъд океана. През 20-те години Пътеле става опорна точка на Гръцката комунистическа партия. От Пътеле е и един от най-видните й лидери Андрей Чипов (Андреас Ципас). През 30-те години в Пътеле е образувана секция на ВМРО (обединена). В документ на Главно управление за Македония от 1924 година се казва, че всичките 283 семейства в Пътеле са славяноговорещи и няма нито едно гръцкоговорещо. В 1926 година селото е прекръстено на Агиос Пантелеймон (Свети Пантелеймон). Преброяването от 1928 година показва, че в Агиос Пантелеймон живеят 1 501 жители. В секретен доклад от 6 май 1932 година окръжното жандармерийско поделение на Ном Лерин прави списък на 31 жители на Пътеле, които са "доказани българомислещи". Преброяването от 1940 година показва 1 747 жители.

Веднага след избухването на Итало-гръцката война на 28 октомври 1940 година в Пътеле са арестувани и интернирани 21 души. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 в Пътеле е установена българска общинска власт.

[редактиране] След Втората световна война

Гръцки доклад за "национализма" в ном Лерин от 1945 година съобщава: "Агиос Пантелеймон. Население 1 819. С гръцко съзнание 50. С българско - 1 619. С неустановено - 150. Всички славофони."^[10]

В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник "Фос" пише:

Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.^[11]

През август същата година 70 "славяногласни" жители на Пътеле са арестувани като "органи на българската полиция".

В Гражданската война жителите на Пътеле се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция и селото пострадва силно. Много жители на селото включително и деца са арестувани и измъчвани. Доклад на СНОФ от 9 февруари 1946 година показва, че в Агиос Пантелеймонас има 133 членове на СНОФ и на младежката и женската му организация. През 1947 година 90 души от Пътеле са съдени за "автономизъм" и "антидържавна дейност".^[12] 76 семейства и 29 отделни хора се изселват в Югославия, България и другите социалистически страни. Преброяванията от 1951, 1961 и 1971 година показват съответно 1 498, 1 497 и 1 161 души. Спадането на населението през 60-те се дължи предимно на емиграция отвъд океана.

В края на 80-те жителите на Пътеле влизат в конфликт за земя с жителите на село Нов град (Вегора), които са понтийски гърци, заселени на мястото на изселени мюсюлмани през 20-те години. И едните, и другите предявяват правото на собственост върху три хиляди и сто декара новопоявила се вследствие на постепенното свиване на Островското езеро. Когато в 1992 година жителите на Пътеле се обръщат към управителя на ном Лерин Пападопулос за обяснение защо на тях не им се дава земята, която им принадлежи, докато жителите на Вегора сеят и садят, Пападопулос отговаря "Защото те са понтийци, а вие сте циганоскопяни".^[13]

Преброяването от 1991 година показва, че Агиос Пантелеймонас има 1 003 жители.^[14]

[редактиране] Личности

• Родени в Пътеле
  • Андрей Чипов (1904 - 1956), гръцки политик и революционер
  • Дине Абдураманов (? - 1902), български революционер, деец на ВМОРО
  • Иван Дорев (1966 - 1942), български просветен деец и историк
  • Константин Мишайков (1807 - 1880), български лекар и общественик
  • Никола Апостолов (1866 - 1952), български политик и министър (1907-1908, 1913-1917)
  • Панарет Пловдивски (1805 - 1883), български църковен деец
  • Панчо Дорев (1878 - 1938), български историк и дипломат
  • Христо Динев (1900 - 1977), български театрален и кино артист

• Починали в Пътеле
  • Дине Абдураманов (? - 1902), български революционер, деец на ВМОРО
  • Марко Лерински (1862 - 1902), български революционер, войвода на чета на ВМОРО

[редактиране] Външни връзки

Официален сайт на Дем Аминдео

Историята на две села. Статия във вестник Елефтеротипия за сбълъсъка за земя между жителите на Пътеле и заселените в съседното село Нов град понтийски гърци

• "Местни" и "понтийци": Битка край езерото и ... години, които ни връщат назад! Коментар на вестник Елефтеротипия за сблъсъка между селата Пътеле и Нов град

• Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.

• Снимка на село Пътеле между езерата Петърско и Островско от параплан

[редактиране] Бележки

1. ↑ Δήμος Αμυνταίου. Δημοτικό Διαμερίσμα Αγίου Παντελεήμονα
2. ↑ Васил Златарски. „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018)“, стр. 712.
3. ↑ Турски извори за българската история, т. VІІ, София 1986, с. 333
4. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
5. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
6. ↑ "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
7. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
8. ↑ "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
9. ↑ "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
10. ↑ "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
11. ↑ "Фос". 31 март 1945
12. ↑ "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
13. ↑ "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.
14. ↑ "Άγιος Παντελεήμων - Βεγόρα. Η ιστορία δύο χωριών". Ελευθεροτυπία, 15 март 1998.

	Дем Суровичево (Аминдео)
Суровичево (Аминдео) | Аналипси | Горничево (Кели) | Гулинци (Родонас) | Екши Су (Ксино Неро) | Петърско (Петрес) | Пътеле (Агиос Пантелеймонас | Сотир (Сотирас) | Спанци (Фанос) | Церово (Клиди)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област