Южни славяни
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Южни славяни е общо название за съвременните славянски народи, населяващи най-вече Балканския полуостров - българи, македонци, сърби, черногорци, хървати, бошняци и словенци. Южните славяни в някои средновековни източници биват наричани и с условното наименование славини или склавини, но това е етнонимът на всички славяни.
Съдържание |
[редактиране] Заселване на славяните на Балканския полуостров
Разселването на славяните от прародината им започва през 2 век и продължава до 5 – 6 век. При разселването си славяните се явяват като отделни племена, което свидетелства, че още в прародината им е съществувала известна диалектна и племенна диференциация между им. Общославянското езиково единство престава да съществува през 6 – 7 век.
Заселването на славяните на Балканския полуостров започва преди 5 век. Сведения за това се откриват у византийските писатели-историци Прокопий Кесарийски и Йоан Ефески. Славяните заселват до 7 век постепенно целия Балкански полуостров, като стигат до Пелопонес и егейските острови.
Заселването на славяните на Балканския полуостров обаче няма характер на мирна колонизация. Славянските племена се намират във фаза на военна демокрация и нахлуват на Балканския полуостров, като вършат нападения за плячка. Срещат слаб отпор поради постоянните войни на Византия с перси, араби и др. Така славяните постепенно се заселват на Балканския полуостров в компактна маса.
[редактиране] Разселване на славяните на юг
Заселването на славяните Балканския полуостров в общи линии става на две главни вълни.
[редактиране] Първа вълна
След разпадането на хунската държава (453) славяните започват да преминават през проходи в Карпатите и през втората половина на 5 век се настаняват в Трансилвания.
След като остготите се насочват към Италия (488), славяните заемат области по поречието на Долен и Среден Дунав. През 6 век те започват да нахлуват през Дунав в балканските земи.
Една група славяни се заселват в областите по поречието на Долен Дунав от няколко посоки: по течението на реките Прут и Серет, заобикаляйки Карпатите, откъм Днестър, а също така и от Трансилвания през проходите на Южните Карпати. За това свидетелства богатата славянска топонимия в днешна Румъния, както и многобройните славянски заемки в румънски и унгарски. Тези заемки свидетелстват и за това, че славяните, които са ги оставили, са предци на българските славяни, поради наличие на рефлекс št < *tj, *kti и žd < dj. През 6 век тези славяни заселват компактно територията на днешна Румъния. Теофилакт Симоката в началото на 7 век нарича земите, населени от тези славяни Склавиния (Σκλαβηνία), според византийското название на тези славяни склавини.
Друга група славяни, познати под името анти, идват в източната част на днешна Молдова, както в днешна Бесарабия, откъм Днепър, до устието на Дунав. Първото отбелязано в историята славянско нападение през Дунав е извършено именно от антите по време на император Юстин I (518–527).
[редактиране] Втора вълна
Трета група славяни се настанява през 6 – 7 век в северната част на днешна Унгария и в Панония. Това са предците на словенците, хърватите, сърбите, черногорците и бошняците. Тези славяни минават през Западните Карпати и достигат до Източните Алпи, откъдето се спускат на юг и се смесват с племена, идващи откъм Черно море.
Втората вълна славяни, преселили се на юг, внася двойственост в южния праславянски макродиалект, чиито следи са запазени и в днешните южнославянски езици.
[редактиране] Окончателно заселване на южните славяни
През 7 век южните славяни са установени трайно на Балканския полуостров. Постепенно те заселват Мизия, Тракия, Родопите и Македония, която през 7 и 8 век също била наричана Склавиния. Южните славяни се заселват и в днешна Албания и по адриатическия бряг на днешна Гърция, а също така и на някои егейски острови.
[редактиране] Обособяване на южнославянски групи
Нееднородният произход, както и различното време на заселване на южните славяни на Балканския полуостров обуславят обособяването на три групи племена, от които в периода 7 – 9 век се образуват три главни племенни групи:
- българска група
- сърбо-хърватска група
- словенска група
За обособяването на трите групи южни славяни спомага старо разчленяване на тези племена още от праславянската епоха. Южните славяни не говорят общ славянски диалект, макар че техните диалекти могат да бъдат групирани в един общ южен праславянски макродиалект, от който произлизат днешните южнославянски езици.
[редактиране] Ползвана литература
- Цветана Романска, Славянските народи, второ издание, С. 1977
- Увод в изучаването на южнославянските езици, БАН, С. 1986
