Антисемитизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антисемитизмът е враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение. Пределно ясно формулираната идеология на нацизма на Адолф Хитлер е бил най-крайният исторически пример на явлението.
Съдържание |
[редактиране] История
В историята антисемитизмът е заемал различни форми:
- Религиозен антисемитизъм или антиеврейство преди 19ти век антисемитизмът е значел най-вече религиозност в природата, базирана на християнски или ислямски взаимодействия с тълкуване на еврейството. Откакто еврейството е станало най-голямата малцинствена религия в християнска Европа и в по-голямата част от ислямския свят, евреите са били често главната цел на религиозно мотивирано насилие и преследване от християнските и ислямските владетели. За разлика от антисемитизма като цяло, тази форма на предразсъдък е насочена към самата религия и затова като цяло не рефлектира върху онези от еврейски произход, които са се обърнали към друга религия. Закони, които забраняват еврейската религиозна дейност, може да са внедрени в религиозния антисемитизъм, както е било с прогонването на евреите, което е станало през Средновековието.
- Расисткият антисемитизъм представлява нещо като ксенофобия. Със своите корени в антропологическите идеи на расата, които започнали по време на Просвещението, расисткият антисемитизъм се превърнал в доминиращата форма на антисемитизъм от края на 19ти век до днес. Расисткият антисемитизъм заменил вярването, че трябвало да се мрази еврейската религия с нейната идея, че самите евреи били расово избрана група въпреки религиозната им дейност, и че те били нисши и достойни за ненавист. „Да завладееш света” станал популярна форма на антисемитиско изразяване.
[редактиране] В България
България е известна като страната, спасила своите евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война въпреки съюзничеството си с нацистка Германия. Обвинявана е обаче за това, че изпраща евреите от завладените по време на войната територии.
По времето след Oсвобождението сред някои хора има негативно отношение към евреите, считани за жестокосърдечни злоумишленици на християнския род. С тяхно христоненавистничество се обяснява дори политическото поведение на някои европейски държавници от еврейско потекло. Авторът с псевдоним “Пейчин” (всъщност Иван Вазов) не само че не пропуска да отбележи еврейския произход на английския министър-председател, но и се стреми да внуши, че тъкмо в „жидовството“ (еврейството) на Дизраели се крие причината за антибългарската му политика: „Тъй нагло Лорда с мирен вид/ свой взгляд министерски исказа,/ и като същий злобен жид/ към нази пълен бе с умраза,/ и тъй цинически, без стид очите на света замаза…“. Стихотворението завършва с възгласа: „О, Англио, защо ли днес/ бездушен жид те управлява“. [1]
В „До Чикаго и назад“ Алеко Константинов пише:
- "В тези железници се срещаш освен това с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите... И да чуваш ти един Ицик, ама не онзи, румънския Ицик, който е казал: "Нам време съ мъ свадеск ку гуверну русеск" - онзи е добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!... Е, приятно ли е да четете такива прелести?..."
В днешни дни известни „разобличители на световната еврейска конспирация“ са Волен Сидеров и Георги Ифандиев.
[редактиране] Злоупотреба с понятието „Антисемитизъм“
Под лозунга „Борба с Антисемитизма“ се правят опити, на места успешни, да се посегне на свободата на словото и правото на информация. В някои европейски страни - Австрия, Германия, Полша, Румъния и Франция отричането на Холокоста или обсъждането на неговия обхват е престъпление. В България рецензиите за книгите на Волен Сидеров или Георги Ифандиев често се състоят основно от определянето им като „антисемитски“, а не са насочени към фактологическата им страна. По повод на опитите за злоупотреба с понятието „Антисемитизъм“ Георги Ифандиев казва: „Нали знаете, че тези, които се опитват да кажат истината, ги наричат антисемити.“
