Банка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Банката е предприятие, чиято основна функция е да предлага услуги, свързани със съхранение на ценности и кредитиране. Еволюцията на банките започва от появата на писмеността и продължава и днес, когато банката е финансова институция, предлагаща широк кръг от финансови услуги.

В наши дни терминът банка обикновено се използва за институция притежаваща банков лиценз, издаден от съответната институция за финансов надзор, който дава право за извършване на най-фундаменталните банкови услуги като приемане на депозити и даване на заеми. Съществуват и финасови институции, които извършват някои банкови услуги без да покриват юридическото определение на банка.

Думата банка идва от италианското banca, което на свой ред идва от немски и означава пейка. Терминът банкрут идва аналогично от banca rotta, което означава банка, прекратила дейността си, като нейната пейка е физически счупена. Заемодателите в Северна Италия първоначално работели на открито или в големи зали, където всеки заемодател имал собствена пейка или маса.

Обикновено банките извличат печалба от такси върху финансовите услуги и от лихви върху раздадените заеми.

[редактиране] История

Банковата система слага началото си във Вавилон преди повече от 3000 г. Причината за откриването й е златото. Тъй като за притежателите на злато е било неудобно да носят със себе си тежкия метал, те го оставяли на съхранение у някой свой приятел, на когото се доверявали. Той от своя страна им давал къс пергамент или кожа със своя подпис или печат. По-късно всеки, който представи тази „разписка“ на пазача, може да получи златото. С течение на времето тази система става по-популярна. Специални и все по-квалифицирани хора стават пазачи на златото и те започват да съхраняват съкровищата на повечето богаташи. В търговските си сделки притежателите на злато започват да обменят помежду си тези разписки, така че вече не е необходимо златото да се изтегля от пазача. Става само прехвърляне и смяна на собственика. По този начин у пазача се натрупват злато и скъпоценности. Въпреки че скъпоценния метал не им принадлежи, пазачите започват да го дават назаем на други търговци, които им изплащат някакъв процент за използването му. По-късно тези пазачи на скъпоценности стават известни под името лихвари.