Леонард Ойлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Леонард Ойлер швейцарски учен

Роден:	15 април 1707 Риен, Швейцария
Починал:	18 септември 1783 Петербург, Русия

Kорицата на Methodus inveniendi lineas curvas

Леонард Ойлер (на немски: Leonhard Euler) е швейцарски математик, физик и астроном. През 1727 г. е поканен в Петербургската академия, на която става член 4 години по-късно. След 1741 г. живее в Берлин като от 1744 до 1766 г. е директор на математическото отделение на Берлинската академия. Член е на Академията на науките в Париж, на Лондонското кралско дружество и други. След 1766 г. живее в град Петербург. Признат е за един от най-великите математици на всички времена. Той е първият използвал термина “функция”, за да опише различните аргументи y=f(x). Той представя също постоянните знаци за геометричните функции като например косинус, синус, тангенс.

Леонард Ойлер е автор на над 800 научни труда като през своя живот работи в различни дялове на математиката, физиката и астрономията. Има големи заслуги за развиването на тези три науки. Той има големи постижения в областта на небесната механика (основна развива теорията за движението на Луната).

[редактиране] Биография

Леонард Ойлер е роден в Базел, Швейцария на 15 април 1707 година. Отгледан е в Риен (градче, намиращо се близо до Базел) от майка си Маргрет Брукер и баща си Пол Ойлер. Въпреки че още през детството си показва големи математически заложби, баща му желае той да учи теология. През 1720 започва следването си в Базелския университет. Там той среща братята Даниел и Николаус Бернули, които забелязват невероятните му математически способности. Пол Ойлер е помолен от братята да позволи на Леонард да учи математика и най-накрая се съгласява.

През 1727 Ойлер е поканен в Санкт Петербург от императрица Екатерина. Там той става професор по физика и математика. Ойлер е първият публикувал систематизиран елементарен наръчник по механика през 1736. Докато е в Русия той пише впечатляващ астрономически проект за Руската Академия на Науките-за преминаването на Венера през слънчавия диск. Със съдействието на местните власти прави няколко пътувания за да осигури безопасното пристигане на нужната апаратура. През 1733 той се жени за Катарина Гзел, дъщеря на директора на Академията за изкуства. Те имат тринадесет деца, от които оцеляват само трима сина и две дъщери. Потомците на децата му окупират важните постове в Русия през деветнадести век. През 1735 той губи по-голямата част от зрението си докато наблюдава слънцето без достатъчна защита от остатъчната радияция. Въпреки това нещастие Ойлер продължава изследванията си, разчитайки на своята невероятна памет и изумително точни изчисления, които прави на ум.

През 1741 Ойлер заминава за Берлин, а от 1744 до 1766 е директор на математическия отдел на Берлинската академия. През 1766 поради различни причини той решава да се върне в Санкт Петербург, където остава до края на живота си (18 септември 1783).

Доказано е^{[източник?]}, че за да се препишат на ръка всичките му трудове трябва да се пише осем часа на ден в продължение на петдесет години. През 1910 е публикувана първата пълна колекция на работите му.