Битка при Курск
от Уикипедия, свободната енциклопедия
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) започва настъплението на немската армия при Курск - най-голямата танкова битка в историята. Битката при Курск се води от 5 юли до 23 август 1943 г. в района на Курската дъга.
След поражението в Сталинградската битка (1942-1943 г.) командването на Вермахта планира по време на лятната кампания да проведе голямо настъпление на Източния фронт, за да си върне изгубената стратегическа инициатива.
Съдържание |
[редактиране] Въоръжение и човешки ресурси
В района на Курската дъга са съсредоточени до 50 германски дивизии, 2 танкови бригади, 3 отделни танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на Девета и Втора армии от групата армии “Център” с командващ генерал фелдмаршал Гюнтер фон Клюге; Четвърта танкова армия и оперативна група “Камп” на групата армии “Юг” с командващ генерал фелдмаршал Ерих фон Манщайн. Нацистката армия включва в настъплението 900 000 души, около 10 000 оръдия и минохвъргачки, около 2 700 танка и щурмови оръдия и повече от 2 000 самолета. Към фланговете на ударните групировки действат около 20 други дивизии.
Съветското командване получава сведения за подготовката на противниковото настъпление и взема решение за временно преминаване към отбрана на Курската дъга, за да спре настъплението на противника и да създаде благоприятни условия за преминаване в контранастъпление. Северната част на Курската дъга е отбранявана от войските на Централния фронт с командващ генерал (по-късно маршал) Константин Рокосовски, а южната част е отбранявана от войските на Воронежкия фронт с командващ генерал Николай Ватутин. В тила им е съсредоточен мощен стратегически резерв - Степният фронт с командващ генерал-полковник (по-късно маршал) Иван Конев. Координацията на действията се осъществява от представителите на Главното командване - маршалите Георгий Жуков и Александър Василевски.
В периода април-юни на Курската дъга съветските войски създават 8 отбранителни рубежа с дълбочина до 300 км. Направлението на очакваните противникови удари е минирано със средна плътност 1 500 танкови и 1 700 противопехотни мини на 1 км фронт. В началото на юли на Курската дъга Червената армия разполага с повече от 1,3 млн. души, около 200 000 оръдия и минохвъргачки, около 3 600 танка от легендарния Т-34 и самоходни оръдия и около 2 800 самолета.
[редактиране] Военни действия
Германските войски започват настъплението на 5 юли в северната част на Курската дъга. За 5 дни фашистите успяват да проникнат на 10-12 км в отбраната на Червената армия. В южната част нацистите успяват да постигнат значително превъзходство, но успяват да проникнат само на около 35 км.
На 12 юли в битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1 500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За един ден германците загубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската битка - германската армия преминава към отбрана и от 16 юли започва отстъпление. Войските на Воронежкия (а от 19 юли и на Степния фронт) започват преследване и отблъскват германските войски на изходното им положение. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт с командващ генерал-лейтенант Василий Соколовски и Брянския фронт с командващ генерал-полковник Маркиан Попов. На 26 юли нацистките войски отстъпват Орел, който е окончателно освободен на 5 август.
В резултат на контранастъплението Червената армия се придвижва на 140 км на запад и създава условия за общо настъпление за освобождаване на Украйна.
В Курската битка са унищожени около 30 фашистки дивизии, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. Тя извършва коренен прелом в хода на войната на Източния фронт и съществено влияе върху хода на цялата Втора световна война. След Курската битка стратегическата инициатива окончателно преминава в ръцете на съветското командване.
[редактиране] Източници
Агенция Фокус от 5 юли 2006 г.
