Босненски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Босненският или бошняшкият език (bosanski jezik) е южнославянски език. Той е национален стандартен език на бошняците (босненските мюсюлмани), който е базиран на щокавския йекавски диалект, като за писменост се използва латиницата. На босненски (бошняшки) език говорят около 2 милиона души в Босна и Херцеговина, Черна Гора, Сърбия и Хърватска, както и неустановен брой емигранти в Турция, в европейските страни и Северна Америка. Босненският език под това наименование (bosanski jezik) е приет за един от трите официални езика в Босна и Херцеговина наред със сръбски и хърватски. Босненски, сръбски и хърватски са един език в лингвистично отношение, наричан до 1991, а и все още сърбо-хърватски или хърватско-сръбски език, главно извън територията на четирите страни, говорещи на него (Сърбия, Хърватско, Босна и Херцеговина и Черна гора), въпреки че това название има недостатъци и предизвиква различни възражения. Разликите между тях са съпоставими с разликите между британски, американски и австралийски английски.

Босненски (бошняшки)
Говори се в:	Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора, Хърватска и на други места
Район:	Балкански полуостров
Общ брой говорещи:	2 милиона
Ранглиста:	Не е сред първите 100.
Класификация	Индоевропейски Славянски Южен Западен Босненски
Официално положение
Официален език на:	Босна и Херцеговина
Контролиран от:	-
Кодове на езика
ISO 639-1	bs
ISO 639-2	bos
SIL	SRC

[редактиране] Име на езика

Името на езика е спорно според хърватски и сръбски лингвисти, които смятат, че бошняците трябва да наричат езика си бошняшки, а не босненски, като се обосновават, че езикът би трябвало да се нарича по народа, а не по страната. Бошняшките лингвисти пък смятат, че такова становище има политически измерения, понеже сърбите и хърватите се боели да не би чрез названието босненският език да се наложи като единствен официален език в Босна и Херцеговина. Тези противоречия са една от основните пречки босненският език да бъде признат в Сърбия и Хърватска.

[редактиране] Диалектна основа

На диалектно ниво езикът на бошняците се базира на щокавските диалекти, които се делят на три главни групи: новощокавски иекавски („южно наречие“, източнохерцеговско), новощокавски икавски („западно наречие“) и старощокавски иекавски („източнобосненско наречие“, шчакавско йекавско). На първото от тези наречия, освен бошняците, говорят още и сърби, хървати и черногорци, а на другите две – бошняците и хърватите.

[редактиране] Характерни особености

Според хърватски източници, босненският език се обляга върху сръбския език с иекавски изговор, особено в морфологично и синтактично отношение, както и по отношение на терминологията.

Според бошняшки източници обаче, този език не е сръбски и е стандартизиран с речника на Алия Исакович, граматиката на Джевад Яхич, Сенахид Халилович и Исмаил Палич и правописа на Сенахид Халилович, въпреки че този езиков стандарт все още не се е наложил изцяло в медиите на бошняците в Босна и Херцеговина.

Популярно е мнението, че босненският език е преименуван сърбохърватски език, какъвто е бил в официална употреба по времето на СФРЮ. На практика обаче още тогава е признато съществуването на т.нар. босненскохерцеговски стандартноезиков изказ, който официално е считан за южен подвариант на сърбохърватския език. Така например, в „Езиковия съветник“ (Jezički savjetnik) на Милан Шипка, издаден в Сараево през 1975 г., на стр. 44 се казва следното:

„Основата на автентичността на стандартноезиковия изказ в Босна и Херцеговина се състои в употребата на узаконени езикови особености, каквито са:

босненскохерцеговски иекавски изговор – с всички свои специфики (според иекавския стандарт в Хърватска и Черна Гора):

а) prenos, prevoz и т.н. (срещу хърватските prijenos, prijevoz); или

б) nisam (не съм) (срещу черногорското nijesam, както е и в някои народни говори в Босна и Херцеговина);

акцентни и фонетични особености: ìmāmo (имаме), čìtāmo (четем) (срещу сръбските imámo, čitámo, както е и в някои босненски народни говори), sretan (щастлив) (срещу сръбското srećan), ko (кой) (срещу хърватското tko), tačno (срещу хърватското točno), а най-вече

лексикални особености: grah (боб), mrkva (морков) (срещу сръбските pasulj, šargarepa), paradajz (домат), hiljada (срещу хърватските rajčica, tisuća) и т.н.“

Езиковите норми, които се налагат понастоящем в босненския език чрез „Правописа“ на Халилович и „Речника“ на Исакович запазват малък брой форми, идентични със сръбските, като напр. ko, šta (какво), hemija (химия), hirurgija (хирургия) и др., а налагат в по-голяма степен форми като historija (история), općina (община), organizirati (организирам), informirati (информирам) (а не istorija, opština, organizovati, informisati).

[редактиране] История

Езиковите паметници със специфичен босненски език (т.е. такива, които не са писани на смесица от църковнославянски и народен език, използван при надписите от надгробните камъни през 14 и 15 век), са от 16 и 17 век. От този период е т.нар. алхамиядо литература, писана с модифицирана арабска азбука, наречена аребица на щокавско-икавски и йекавски разговорен език, както и първият босненски речник (на щокавско-икавски диалект) – римуван босненско-турски глосар – „Потур шахиди“ (1631) от Мехмед Ускуфи. През същия период, в кореспонденцията на босненските мюсюлмански първенци често се използва т. нар. босанчица (босненски вариант на старата кирилица), известна още и под името „беговица“ (писменост на бейовете).

През 19 век и особено в края на века, културната дейност сред бошняците става по-всеобхватна. Езикът, който се използва за тази цел, се нарича различно: сърбохърватски, хърватски, бошняшки, сръбски, босненски. Управлението на австроунгарската монархия довежда до окончателно налагане на латиницата като писменост и до разцвет на литература на език, който може да се характеризира като босненско-хърватски. Най-изтъкнатите представители на тази литература са Сафвет Башагич, Едхем Мулабдич и Муса Чазим Чатич. По своя облик, езикът на тази литература не се отличава съществено от хърватския стандарт, но се характеризира с редица ислямизми или ориентализми (заемки от турски, арабски и др.), както и с характерни фонетични особености, присъщи за говорите на бошняците.

В периода на съществуване на двете Югославии господства тезата за наличието на общ език за трите основни националности в Босна и Херцеговина. Наименованието на този език най-често е сърбохърватски, а по-рядко хърватскосръбски.

След разпадането на СФРЮ и войната в Босна и Херцеговина, се извършва окончателна стандартизация на босненския език. В предговора към „Граматиката на босненския език“ (2000) Джевад Яхич изтъква, че отличителни черти на босненския стандартен език са по-честата употреба на ориентализми и въвеждането на фонемата х в значителен брой думи, дори и там, където не е етимологично обосновано, като отражение на особеностите на говора на бошняците.

[редактиране] Външни препратки

Славянски езици
Източнославянски	Староруски † \| Древноновгородски † \| Руски \| Старобелоруски † \| Белоруски \| Украински \| Русински \| Западнорусински език
Западнославянски	Чешки \| Кашубски \| Кнаански † \| Долнолужишки \| Полабски † \| Полски \| Поморянски † \| Словашки \| Словински † \| Горнолужишки
Южнославянски	Банатски български \| Босненски \| Български \| Хърватски \| Македонски \| Молиски Хърватски \| Черногорски \| Старобългарски † \| Сръбски \| Сърбохърватски \| Словенски \| Славяносръбски език †
Други	Праславянски † \| Църковнославянски \| Русенорски † \| Словио
	^† Отмрели езици