Крум (хан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Крум.

Крум Страшни български владетел

Роден:	8 век
Починал:	814 г.

Граници на България при хан Крум — в оранжево до 803 г. + жълто при Крумовото управление

Крум пирува след победата над император Никифор, миниатюра от българския превод на Манасиевата летопис, XIV век.

Крум събира войските си

Кана субиги Крум Страшни (803-814) се възкачва на престола след хан Кардам. Произхожда от панонските българи. Липсват исторически податки за родствени връзки между Крум и другият известен от тези времена панонски българин — Кубер. Пръв носител на титлата кана субиги.

Началото на неговото управление съвпада с това на франксия император Карл Велики, коронясан навръх Коледа през 800 г. от римския църковен глава. Две години след разгрома на Аварския хаганат от Карл Велики хан Крум довършва остатъците от някога могъщото варварско обединение; България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав.

През 808-809 г. Кан Крум подкрепил бунта на славяните в долината на р. Струма и ги присъединили към своята държава. През 809 г. завзема ключовата византийска крепост Сердика. В началото на 811 г. византийския император Никифор I Геник организира поход срещу столицата Плиска. След като преминава старопланинските проходи и разбива два български отряда, императорската войска достига Плиска, опожарява я и я разграбва. Хан Крум на 2 пъти предлага мир с думите „Ето, ти победи. И тъй, вземи каквото ти е угодно и си иди в мир“, но василевсът презрително отказва. Тогава той мобилизира всички налични сили и напада на 26 юли 811 г. при Върбишкия проход византийската войска. Императорът е пленен и посечен в краката на хана, а от черепа му той заповядва да му направят окована със сребро чаша, от която пиел наздравица със славянските князе. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоявал орендата (силата) на убития враг.

Новият император Михаил Рангаве продължава войната с Крум, но битката при крепостта Версиникия през 813г. му коства трона. На 17 юли 813 г. ханът е вече под стените на Константинопол. Съзнавайки, че не може да превземе града без предварителна подготовка, кан Крум предлага мирни преговори. Вероломна засада от страна на византийците обаче осуетява неговите намерения. Император Лъв V Арменец организира покушение срещу българския кан Крум и се опитва да го убие по време на преговорите за мир. Коварното покушение изпълва българския хан с гняв и ярост. Той срива цяла Одринска Тракия и се връща в столицата Плиска, където започва подготовка за превземането на Константинопол. И точно когато паника обхваща византийците, достига вестта за смъртта на хана.

Смъртта на Крум е забулена в неизвестност и предположения. Според византийски летописци той бил „поразен от Божията ръка заради многото си грехове срещу ромеите“. Застъпена е и хипотезата, че той е умрял от сърдечен удар. Някои съвременни историци обаче не без основания предполагат, че той е бил умъртвен чрез т.нар. „сакрално цареубийство“, т.е. бил удушен с въже от собствените си боляри.

Освен даровит военачалник, Крум бил и талантлив държавник. Той създал първите писани закони. Според една легенда той разпитал аварски военопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори. Тези закони поставяли за пръв път наравно прабългарския и славянския етнически елемент в държавата. Сведения за Крумовите закони се срещат във византийската енциклопедия „Свидас“ от 10 век.

Крум за пръв път направил опит за централизиране на властта, като разделил територията на страната на три части, управлявани от пряко подчинени нему доверени хора.

По време на краткото, но изключително динамично управление на Крум България не само увеличила територията си, но и станала сила, с която могъщите ѝ съседи Византия и Франкската империя трябвало да се съобразяват.