Паладий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Паладият е химичен елемент, сребристобял метал от групата на платиновите елементи. Химичен знак – Pd, пореден номер 46, атомна маса 106,42.

Елементът паладий е открит през 1803 г. и е наречен на открития по това време астероид Палада, чието пък наименование е свързано с гръцката богиня на мъдростта Атина (Палада). В природата металът обикновено се среща в никеловите руди заедно с платината. Извлича се с помощта на царска вода.

Температура на топене - 1552 °C, температура на кипене – 3140 °C. Плътност 12,02 g/cm³. Металът не потъмнява на въздуха и в химично отношение е доста инертен. Реагира с гореща, концентрирана азотна киселина и кипяща сярна киселина. При стайна температура металът има необикновеното свойство да абсорбира водород до 900 пъти повече от собствения си обем. Паладиевият дихлорид (PdCl₂) може да абсорбира големи количества въглероден оксид (СО), поради което се използва като детектор за откриване на този силноотровен газ.

Паладият се използва главно в електротехниката (металът не корозира), за направа на хирургически инструменти, като катализатор в някои химически производства, а също и в бижутерията. Сплавта на паладия със златото е позната като бяло злато.