Никел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

28 Кобалт ← Никел → Мед - ↑ Ni ↓ Паладий Периодична система (стандартна) Периодична система (разгъната)
Химическа серия	метал
Група, Период, Блок	10, 4, d
Външен вид	метален блясък
Свойства на атома
Атомна маса	58,6934(2) u
Атомен радиус (calc)	135 () pm
Ковалентен радиус	121 pm
Радиус на ван дер Ваалс	163 pm
Електронна конфигурация	[Ar] 3d8 4s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 16, 2
Оксидационни състояния (Оксид)	2, 3 ()
Кристална структура	кубична
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо
Плътност	8,908 kg/m³
Температура на топене	1728 K (1455 °C)
Температура на кипене	3186 K (2913 °C)
Моларен обем	m³/mol
Специфична топлина на топене	17,48 kJ/mol
Специфична топлина на изпарение	377.5 kJ/mol
Налягане на парата	100 Pa при 2154 K
Скорост на звука	4900 m/s при K
Други
Електроотрицателност	69,3 (скала на Паулинг)
Специфичен топлинен капацитет	J/(kg·K)
Специфична електропроводимост	S/m
Топлопроводимост	13,4 W/(m·K)
Йонизационен потенциал	200 kJ/mol
Периодична система на елементите

Никелът е метален химичен елемент в Периодичната система на елементите със символ Ni и атомен номер 28.

Съдържание 1 Характеристики 2 История 3 Биологична роля 4 Руди 5 Добив

[редактиране] Характеристики

Никелът е сребристо бял метал, който издържа на полировка. Принадлежи към групата на металите, твърд е, ковък и еластичен. Среща се в съединения със сяра в минерала милерит, както и с арсен в минерала никелин.

Никелът е неизменчив във въздуха и е инертен на окисляване. Той се използва за позлатяване на метал, месинг, и т.н., за химическа апаратура, и в сигурни сплави, като Немско сребро. Той е магнитен, и е придружен много често от кобалт, заедно могат да бъдат намерени в метеоритно желязо. Никелът е особено ценен заради сплавите, които формира.

Никелът е един от петте феромагнитни елемента. Американската монета „никел“ не е магнитна, защото е съставена главно от мед, но канадските никели са били до 1958 г.

Най-обичайните стойности на окисление на никела са +2, но също така 0, +1, +3 и +4.

Никел-62 притежава най-стабилнят нуклид. По-стабилен е дори от желязо-56.

[редактиране] История

Никел се използвал още 3500 години пре.н.е., но никеловата руда билa често бърканa със сребърна и затова тя бива използвана като самостоятелен елемент в мнoго по-късен момент от историята.

Минералите, съдържащи никел, били ценени, защото оцветявали стъклото в зелено.

През 1881 година е изсечена първата монета от чист никел.

[редактиране] Биологична роля

Въпреки, че това не било прието схващане преди 1970-те години, никелът играе значителна роля в биологията. Никел се съдържа в уреазата — ензим, който способства хидролизата на уреята.

[редактиране] Руди

Добивът на никел идва от два типа руди: от една страна, когато главните рудни добиви са от никелов минерален лимонит: (Fe,Ni)O(OH) и (Ni,Mg)3Si2O5(OH), а от друга — магнитни сулфидни наноси, в които основната руда е : (Ni,Fe)9S8. В експлоатационния си период мините в района на Събдъри, Онтарио, Канада добиват около 30% от световния запас на никел. За събдърийския залеж се смята, че се е появил при сблъсъка с голям метеорит още в ранните години от създаването на планетата ни. В Русия се намират около 40% от познатите световни залежи. Русия добива в мините в Норилск, Сибир, както за своите нужди, така и за износ. Големи находища са намерени също в Австралия, Куба и Индонезия.

Скорошни проучвания откриха залежи в източна Турция, изключително благоприятни за производителите в Европа. Основано на геофизични доказателства се смята, че повечето от никела на земята е концентриран в земното ядро.

[редактиране] Добив

Никелът може да бъде набавен чрез екстрактната металургия. За повечето от рудите на никела се използват традиционни методи на металургията за производство на метал чрез пречистване.