Секешфехервар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Базиликата в Секешфехервар

Секешфехервар (на унгарски Székesfehérvár) е град в Централна Унгария, център на окръг Фейер. Разположен е на 47° 11' с.ш. и 18° 25' и.д., на 65 km югозападно от Будапеща. Населението на града е около 101 000 души (2001).

[редактиране] История

Мястото на Секешфехервар е обитавано от 5 век пр.н.е., а през Римската епоха там се намират селищата Gorsium and Herculia. Средновековният град е основан през 972 от унгарския владетел Геза на четири острова сред блатата, североизточно от Балатон. За пръв път се споменава в документ на епископството във Веспрем от 1009 под името Alba Civitas.

В началото на 11 век крал Ищван I избира града за едно от седалищата на унгарските монарси и започва строителството на катедрала, завършена през 1039. Градът придобива важно значение и се превръща в традиционно място на коронациите на кралете на Унгария. Наред с Естергом, Секешфехервар е и една от столиците на страната. Построени са множество църкви и манастири и градът става важен пункт по пътя на поклонниците от Западна Европа към Светите земи.

Секешфехервар е завладян от Османската империя през 1543 след продължителна обсада. При превземането градът е силно разрушен, включително катедралата и кралския дворец, а гробовете на кралете са ограбени. Голяма част от населението се изселва, построени са нови джамии и градът придобива мюсюлмански облик.

Секешфехервар остава под османска власт до 1688, когато е превзет след тежки боеве, довели до почти пълното му разрушаване. Населението му по това време е смесено - унгарци, сърби, немци, моравци. През 1703 получава статут на свободен кралски град, но се възстановява бавно и никога не достига важността си от Средните векове. През 18 век са построени няколко барокови дворци и религиозни сгради, а през 1777 градът става седалище на епископство. Секешфехервар отново е силно разрушен през 1945 по време на една от последните германски офанзиви през Втората световна война.