Унгарци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За село Маджари в Област Хасково вижте Маджари (село).
| Унгарци | |
|---|---|
 |
|
| Общ брой: | 14,5 милиона |
| Значителен брой в: | Унгария: 9 416 015 (по данни от 2001 г.) Румъния: 1 431 807 (2002) |
| Език: | Унгарски език |
| Религия: | католици (53%) католици от източен обряд (3%), калвинисти (16%), лутерани (3%), други християни (предимно православни и свидетели на Йехова) (1%), останалите 25% са атеисти, агностици, евреи или други. |
| Сродни етнически групи: | Угрофини Ханти, Мансийци |
Унгарците са нация в Централна Европа, съставляваща основното население на Унгария и значителни национални малцинства в съседните държави. Самоназванието на унгарците е мадяр (magyar ), от което произлиза вариантът на етнонима на български маджари, който днес се използва предимно в исторически контекст.
[редактиране] Разпространение
Унгарците са държавнотворчески народ и основното население на Кралство Унгария съществувало през почти цялото второ хилядолетие след новата ера. След разпадането му вследствие на Трианонски договор през 1920 година големи маси унгарци остават като малцинства в Румъния, Словакия, Австрия, Словения, Хърватия и Сърбия. Към унгарската нация принадлежат и молдовските унгарци чанго, които никога не са влизали в границите на Кралство Унгария..
[редактиране] Етноними
Смята се, че етнонимът унгарец произлиза от оногур, названието на (едно от) българските племена през 7 век, тъй като маджарите са конфедерати в Стара Велика България.
В Кралство Унгария понякога с унгарец се обозначават всички поданици на короната, докато маджар е конкретният етноним на унгароговорещите. Днес това разделение е изчезнало
Тази статия се нуждае от подобрение.
Маджарите са исторически народ формиран в Северна Азия и нахлул в Европа в края на ІХ в. Те били скотовъдци и водели номадски начин на живот, в който огромна роля играел конят.
Маджари, угри (ουγγροι) – са предци на унгарците. П. Юхас, както и Г. Фехер смятат, че са изпитали силно българско влияние още в Приуралието, с което се обясняват тюркските остатъци в езика им. Това обаче е доста спорно тъй като напоследък се смята, че българите не са били типично тюркски етнос, а по-скоро ирански. Като се вземе предвид, че от 30-те години на IX в. те са били под силното политическо и културно влияние на Хазарския каганат, обитаван от различни тюркоезични племена, то по-скоро тези заемки са от този период. Може би благодарение на тези езикови и културни влияния маджарите са наричани ,,турки” във византийските и мюсюлманските извори. Това се вижда и от сведенията на ибн Руста и Гардизи, които описват системата на двувластие при тях – Гардизи: ,,Маджарите – тюрки, вожда им по название к.н.д...Действителния управител дж.ла”. С други думи, освен всичко друго, при тях се наблюдавала и двойствеността на върховната власт, толкова характерна и за хазарите. Избирането на този вожд ставало чрез церемония, която по думите на Константин Багрянородни ,,напълно е съответна с обичаите и законите на хазарите”. Последния казва още, че преди са ги наричали ,,бели савири” (σαβαρτοι ασπαλοι) (вероятно указание, че са родствени на савирите дошли от същия район) и в 80-те години на IX в. част от тях, под натиска на печенегите отстъпили от населяваната от тях територия между реките Дон и Днепър (,,Страна Леведия”) на запад в областта Ателкюз (унг. ,,Междуречие” – между реките Днепър и Днестър). В 90-те години на IX в. маджарите претърпели ново поражение от българи и печенеги и се насочили към Среднодунавската низина, водени от Арпад. За този родоначалник на унгарската кралска династия сведения се дават в т. нар. ,,Унгарски аноним”. Негов баща е Алмус (Almus/Almos), живял през втората половина на IX в., чието име много напомня това на известният от съчинението на ибн Фадлан владетел на Волжка България – Алмус/Алмуш/Алмас. По въпроса за произхода и преселенията на маджарите вж. Новосельцев, А., Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа. М., 1990; Юхас, П., Тюрко-българи и маджари. С., 1985.
В Европа маджарите уседнали в Карпатския басейн и в земите на историко-географската област Панония, където асимилирали установените там южнославянски племена. Техни наследници са днешните унгарци.
След период на инвазии и набези, достигащи до Дания и Испания, през 1001 г. маджарите приели християнството от Рим и римският папа провъзгласил създаването на маджарското кралство. В следващите векове тази държава се превърнала в същинска империя, в която маджарите съставлявали етническо малцинство.
Днес съвременните унгарци сами себе си наричат „маджари“. На унгарски език думата magyar (модьор) означава просто „унгарски“.
