Стронций
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стронций , Sr=87,63
[редактиране] Разпространение
Среща се изключително в свързано състояние и то най-вече под формата на SrCO3-стронцианит,и SrSO4-целестин.Освен това той е и съставна част на някой солени природни води. В костите и зъбите на човека има известно количество стронций. Установен е в фотосферата и в спектъра на някои звезди. В метеоритите не е установен.
[редактиране] Откриване
През 1787 англичанинът Крофорд открива минерала SrCO3 в околностите на село Стронциан (Шотландия) като предполага ,че в него се съдържа нов елемент. През1 1792 Хоп доказва ,че в този минерал се съдържа нов елемент.
През 1808 сред редица безуспешни опити Деви получава стронция в силно онечистено състояние чрез електролиза.
[редактиране] Физични свойства
Стронцият е сребърно бял метал с относителна плътност 2,6. Той е по-мек от калция. Прясно отрязан има блясък който се губи във въздуха, като първоначално се получава жълт, после жълтокафяв и накрая със сив отенък от формиралия се оксид и хидрооксид. Той е по-малко електропроводим от калция. Разтваря се във втечнения амоняк, като разтворът се оцветява в синьо.
Стапя се при 757°С и кипи при 1364°С. Той е по-активен от магнезия и калция.
С халогенните елементи реагира: с флуора-буйно при обикновенна температура.
А с другите при високи температури.Стронциевите съединения не са отровни
Стронциев оксид SrO Представлява бяла проховидна сиситема която се кристализира в кристална решетка от типа на натриевия хлорид.Има относителна плътност 4,75.Стапя се при 2430°С.Химически се отнася много близко до СаО.Реагира с хлора при червена жар до SrCl2.С фосфора и сярата до съответният сулфид и фосфорид. Реагира с киселини но не и с основи.
