Фосфор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

15 Силиций ← Фосфор → Сяра Азот ↑ P ↓ Арсен Периодична система (стандартна) Периодична система (разгъната)
Химическа серия	неметал
Група, Период, Блок	5A, 3, p
Външен вид	бял, бледожълт, свети на тъмно, червен, кафяв
Свойства на атома
Атомна маса	30,973761 u
Атомен радиус (calc)	100 (98) pm
Ковалентен радиус	106 pm
Радиус на ван дер Ваалс	180 pm
Електронна конфигурация	[Ne] 3s2 3p3
e- на енергийно ниво	2, 8, 5
Оксидационни състояния (Оксид)	3, 5, 4, ()
Кристална структура
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо
Плътност	kg/m³
Температура на топене	317,3 K (44,15 °C)
Температура на кипене	550 K (277 °C)
Моларен обем	17,02×10-3 m³/mol
Специфична топлина на топене	0,657 kJ/mol
Специфична топлина на изпарение	12,129 kJ/mol
Налягане на парата	20,8 Pa при 294 K
Скорост на звука	m/s при K
Други
Електроотрицателност	2,19 (скала на Паулинг)
Специфичен топлинен капацитет	769 J/(kg·K)
Специфична електропроводимост	1,×10-9 S/m
Топлопроводимост	0,235 W/(m·K)
Йонизационен потенциал	kJ/mol
Периодична система на елементите

Фосфорът е химически елемент, който е означен с буквата P в периодичната система на елементите, а атомното му число е 15. Многовалентен неметал от групата на азота, фосфорът се съдържа в неорганичните фосфатни скали и във всички живи клетки, но никога не е единствен елемент — поне в естествени условия. Той е силно реактивен, блести слабо след реакция с кислород (оттук и името), среща се под различни форми, и е много важен елемент за живите организми. Най-важната употреба на фосфора е в производството на торове. Също така той се използва широко при направата на експлозиви, фойерверки, пестициди, пасти за зъби и перилни препарати.

[редактиране] Откриване

При търсене на философския камък немският аптекар и алхимик Хенниг Брант (Hennig Brand), през 1669 г. дестилира урина и получава светещо в тъмнината вещество. Първо го нарича "студен огън", а после му дава името фосфор (от гръцки phosphóros - светоносен).

[редактиране] Кръговрат на фосфора

Фосфорът е добър пример за това как един неорганичен елемент става част от организма.

Кръговратът на фосфора е по-различен от водния, въглеродния или азотния кръговрат, защото фосфорът се съдържа в утаечните скали, а не в атмосферата. Фосфорът е важна съставка на ДНК, на много молекули в живите клетки, и се съдържа в костите на гръбначните животни. Един по-малък и по-маловажен източник на фосфор е гуаното (животинския тор) на рибоядните морски птици. Кръговратът на фосфора е един от най-бавните.

Ерозията, причинена от дъжда и оттичащите се води на потоците, отстранява фосфора от фосфатната скала. Така почвата се захранва с фосфор, който е на разположение на растенията. Неорганичният фосфор се поглъща от корените на растенията и се използва за изграждането на органични съединения. Когато животните изяждат растенията, фосфора се предава по веригата. Разлагането на растенията или на животинските тъкани и животински тор връщат органичната форма на фосфора обратно във водата и почвата.

Когато растенията или животните изхвърлят отпадъци или загинат, органичният фосфор затъва в океана. Там пък бактериите го превръщат в неорганичен фосфор. Фосфорът в почвата се разтваря във вода, която пък се влива във водните басейни. Част от този фосфор се използва от планктон, който от своя страна се изяжда от рибите. Тези риби след това биват изяждани от морските птици, които отделят после гуано.