Харков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Харков (на украински:Ха́рків, руски:Ха́рьков) е вторият по големина град в Украйна с население 1 754 123 души (2005), административен център на Харковска област. Разположен е в североизточната част на страната и едно от главните промишлени, културни, образователни и научни средища в Украйна.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
Основан в средата на 17 век, градът е със свой университет от 1805. В ранните години от съществуването на Съветския съюз Харков е столица (1917-34) на Украинската съветска социалистическа република. По време на големия украински глад (голодомор) от началото на 30-те години много хора напускат селото, търсейки храна в градове като Харков. Някои от тези хора умрели от глад и били погребани тайно в градските гробища.
По време на Втората световна война Харков няколко пъти е поле на бойни действия. Градът е превзет от Германия и нейните съюзници, по-късно е освободен от Червената армия, после отново е превзет от немците. На 23 август 1943 е освободен за последен път. Около седемдесет процента от града е унищожен, а 10 000 жители на града — убити.
Преди окупацията, танковата промишленост на Харков е изнесена в Урал заедно с цялото оборудване, превръщайки се в сърцето на танковите програми на Червената армия. Съоръженията са върнати обратно в Харков след войната и все още танковите заводи работят.
[редактиране] Забележителности
- Харковският площад „Свобода“ (Дзержинский) е най-големият централен градски площад в Европа и втори по големина в света след „Тянанмън“ в Китай.
- Шест театъра
- Градска картинна галерия
- Пет музея
[редактиране] Образование и наука
Харковският университет е основан през 1805 от Василий Каразин. В Харков има 30 висши учебни заведения и 60 научно-изследователски института.
[редактиране] Стопанство
Харков се специализира в оръжейната промишленост и машиностроенето. В града съществуват стотици промишлени компании, сред които:
- Харковско конструкторско бюро по машиностроене „А. А. Морозов“
- Завод „В. А. Малишев“ (водещ в производството на танкове от 30-те години на 20 век)
- Хартрон (аерокосмическа и ядрена електроника)
- Турбоатом (турбини)
[редактиране] Транспорт
Харков разполага с метро с дължина 34 km и 26 спирки.
[редактиране] Личности
- Родени в Харков
- Валентин Арсениев (р.1908), български писател
- Починали в Харков
- Марин Дринов (1838-1909), български историк, прекарал по-голямата част от живота си в града
- Други личности, свързани с Харков
- Васил Кънчов (1862-1902), български учен, учил химия в Харков (1884-1885)
- Христо Славейков (1862-1935), български политик, завършил право в Харков през 1881
- Иван Бунин (1870-1953), руски поет и писател, живял в Харков (1889-1895)
