Айтос
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За едноименното село в Гърция вижте Айтос.
Айтос е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е втори по големина в областта след Бургас. Градът е административен център на община Айтос.
| Айтос | |
|---|---|
 42° 42' N, 27° 15' E |
|
| Данни | |
| Област: | Бургас |
| Население: | 25 030 |
| Надм. височина: | 95 м |
| Пощ. код: | 8500 |
| Тел. код: | 0558 |
| МПС код: | А |
| Кмет | |
| Евгени Врабчев | |
| Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
Община Айтос се характеризира с висок природен потенциал. Макар и малка по размери, тя притежава разнообразен релеф. Северните й части по цялото протежение изток-запад са заети от южните разклонения на невисоката (до 700 м) Айтоска планина. Склоновете й постепенно се снижават, заоблят очертанията си и на места преминават в разлети хълмове. Последната й разклоненост завършва с теренни гънки, сливайки се с равнината - южно от гр. Айтос.
Планинските склонове са прорязани от множество дерета. Преобладаващият наклон от 11-20 градуса позволява трасирането и подравняването на склоновете и използването им за отглеждане на трайни насаждения - лозя и овощни градини.
Южната част от общината е заета от Айтоското поле, което е периферна част на Бургаската низина. Разположено е на квота от 60 до 100 м с лек наклон към р. Айтоска.
КЛИМАТ Община Айтос попада в преходноконтиненталната климатична област. Най-източните й части са в обсега на черноморската климатична област, която се отличава със специфична проява на ветрова циркулация.
Зимата е мека - средната януарска температура е с положителни стойности (+1.0оС). За юли средномесечните температури са 23оС. Средногодишните температури са 12.2оС. Абсолютните максимални температури достигат доста високи стойности - най-високата измерена абсолютна максимална температура достига 42оС (август), а най-ниската максимална достига -22.1оС (януари и декември).
Пролетта е сравнително хладна, а есента - по-продължителна и топла. Лятото е горещо, с продължителност на слънчевото греене 942.5 часа.
Средногодишната продължителност на слънчевото греене е 2324.8 часа.
Най ранната дата на първия мраз е 9 октомври, а на последния - 18 март. Средната продължителност на свободното от мраз време е 203 дни. Периодът с устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5оС настъпва между 5 и 10 март и продължава 268-287 дни. Това благоприятства развитието на топлолюбиви култури.
Количеството валежи, което пада средно годишно, е 538 мм (под средното за страната), неравномерно разпределени през годината. Максимумът е през лятото - 160 мм. През останалите годишни сезони се забелязва едно приблизително изравняване на количествата: зима - 120 мм, пролет - 130 мм, и есен - 128 мм. Това се дължи на влиянието на Черноморския басейн. Макар че максимумът на валежите е през лятото, за него са характерни засушавания - общо за целия сезон достигат до 17.9 дни. Най-продължителни са засушаванията през есента - около 18.6 дни. Засушаванията през вегетационния период достигат до 14.9 дни.
Това налага напояване на селскостопанските култури през пролетта и лятото.
В района преобладават северните ветрове (23.5%), малко след тях по честота са северозападните - 20.6%, а североизточните са с честота 18.6%. Това показва, че в района преобладават ветрове със северна компонента, които са и с най-висока скорост (северозападните - с 4.8 м/сек). Разположението на източните дялове на Айтоска планина в посока изток-запад се явява като бариера за нахлувания на студени северни въздушни маси.
За ниските части на общината е характерна бризовата циркулация от Черноморския басейн. От дълбоко всечените долове на Айтоска планина има проявление долинният вятър, който е особено благоприятен за горещите летни вечери.
Сравнително високият процент тихо време - 45.3% годишно, се определя от котловинния характер на Айтоското поле. Това създава възможности за образуване на приземни температурни инверсии и определя средно висок потенциал на замърсяване на района.
ПОЧВИ Разпространени са два основни типа почви - канелени горски и алувиални и алувиално-ливадни. На отделни петна се срещат хумусно-карбонатни и черноземни смолници.
Канелените горски почви заемат северните планински части на общината и са представени от два подтипа: излужени и оподзолени.
Излужени канелени горски почви. В по-ниските части от територията са разпространени дълбоки, а в хълмистите и планинските части - плитки почвени разновидности. Дълбоките имат 20-30 см хумусен хоризонт и около 2% хумусно съдържание. Подходящи са предимно за пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, овошки. Плитките излужени почви са сравнително по-малко мощни, по-бедни и по слабо плодородни от дълбоките. Подходящи са за по-невзискателни култури, като ръж, тютюн и др. Могат да се отглеждат и почти всички останали култури, но добивите от тях са незадоволителни поради ниското почвено плодородие.
Алувиални и алувиално-ливадни почви. Съпровождат заливните тераси на Айтоска река и притоците й. Подходящи са за отглеждане на почти всички зеленчукови култури, фуражи и овощни култури.
Освен описаните почвени типове на отделни места във вид на незначителни петна се срещат хумусно-карбонатните почви, подходящи за развитие предимно на овощарството и лозарството.
МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ Южно от линията Зетьово - Черна могила в геоложкия строеж на Айтоска планина се явяват варовици, песъкливо-глинести мергели, мергелни варовици и пясъчници от южноселската група, както и горнокредни вулканити и андезити и др. Последните са локализирани на изток и североизток от гр. Айтос.
Сред основните скали преобладават варовици и в резултат на това на много места, макар и на малки участъци, теренът има ясно изразен карстов характер. При това варовиците обикновено са размесени с мергели, пясъчници, конгломерати и шисти, които най-често се срещат край леглата на доловете и реките.
Този геоложки строеж определя наличието на множество находища на нерудни изкопаеми и инертни материали. Те имат широко разпространение и показват еднообразие по състав и стопанско предназначение. Някои от тях са с регионално значение, други са предпоставка за развитие на някои промишлени дейности с локално значение, както и за задоволяване нуждите на стопанството.
Широко известен е така нареченият айтоски камък, който представлява сиенит с наситенозелен цвят. Използва се за вътрешна облицовка на сгради. Има разкрити находища източно от гр. Айтос до местността Трите братя, но поради близостта му до града и начина на експлоатация - чрез взривяване, кариерата е закрита.
В момента се експлоатира кариера при с. Лясково (западно от селото). Тя отстои на 5 км от гр. Айтос. Има същия състав като находището при гр. Айтос. Южно от с. Лясково има открити три находища, които засега не се експлоатират, защото нямат приложение. За айтоския камък е известно още и това, че в миналото в града е имало училище за подготовка на кадри за обработки на камъка, който се е изнасял за Италия.
От регионално значение е кариерата за трошен камък на 4-5 км северно от гр. Айтос. Камъкът е с отлични качества. Висококачествен е камъкът и в кариерата, която се намира в непосредствена близост до западната част на града. Поради взривните работи при добиването му обаче кариерата не се експлоатира.
Кариерата за ломен камък при с. Пирне се намира на 500 м от проектното трасе на магистрала “Тракия”. Запасите са големи. Могат да се използват при строителството на магистралата.
Находищата от глина имат локално значение. Използват се за производството на тухли и керамични изделия. В миналото особено добре е било развито грънчарството. В момента има изоставен грънчарски цех, който все още има запазени пещи за изпичане. Глините се срещат в делувиалните отложения под. с. Ябълчево, на 12 км от гр. Айтос, в горски масив.
В района на община Айтос са разположени разнообразни, с доказани лечебни качества и значителни по количества термални минерални извори.
ВОДНИ РЕСУРСИ Община Айтос е бедна на повърхностни води. Причина за това са оскъдните валежи - 540 мм годишно, геоморфоложката структура и скалният състав на геоложката структура, която допринася за губене на водите в карстовите образувания.
Територията се отводнява от р. Айтоска и притоците й. Влива се в Бургаското езеро. Общата й дължина е 32.5 км с водосборна площ 304.7 кв. км. Има непостоянен и невисок воден режим, който се влияе силно от годишния валежен режим. Зимните валежи, част от които са във вид на дъжд, обуславят големия зимен отток - 42%. Пролетният отток се дължи на снеготопенето и пролетните валежи. Сравнително високите летни водни стоежи се дължат на валежните количества през лятото.
Заради високите изпарения през лятото и честите засушавания на много от притоците на р. Айтоска има изградени микроязовири (средно с 50-80 дка площ), които се използват за напояване на селскостопанските земи и за рибовъдна дейност).
Община Айтос е богата на минерални води - топли и студени. Повечето от минералните извори и сондажи имат лечебни свойства, но нямат изградена материална база, в която да се правят съответните процедури. В момента минералните води могат да се използват за лечебни цели само чрез пиене.
На територията на общината са разкрити минерални води и сондажи, една част от които са въведени в експлоатация със стопански цели.
Сондаж Б-75 до “Резистори” АД с дебит 5 л/сек и температура +44оС.
Сондаж Б-18, разположен в двора на мелничния цех, с дебит 5 л/сек и температура +44оС.
Сондаж Б-111, намиращ се до ябълковата градина по пътя за София вдясно, с дебит 22 л/сек и температура 54оС. Няма каптаж, няма изградена охранителна зона;
Сондаж Б-80, намиращ се до градския стадион, с дебит 2.7 л/сек и температура 36оС.
Минерални извори - с. Съдиево. Намират се източно от гр. Айтос. Направени са три сондажа:
Сондаж Б-20, разположен на един километър северно от с. Съдиево, с дебит 11.551 л/сек и температура 23.3оС. Химични свойства - субтермална, прясна, хидрокарбонатно-карбонатно-натриева, алкална по РН, твърдост - много мека (хидрокарбонатна твърдост от 0.1 до 0.3 мг/екв/ на литър), флуор до 7 мг/л, което я прави негодна за питейно водоснабдяване. Експлоатира се без помпа, на самоизлив. Подходяща е за лечение.
Сондаж Б-88 - водата е хидрокарбонатно-натриева с обща минерализация 436.7 мг/л, неагресивна. Не отговаря по БДС за питейни нужди.
Сондаж Б-94 - има дебит на водата 0.017 л/сек и температура 34оС. Намира се на 1 км от с. Съдиево до сондажите Б-20 и Б-88. Водата в него се намира на 42 м от повърхността на земята. Той се наблюдава, но не се използва.
Нямат стопанско значение и също не се използват следните сондажи:
Сондаж Б-63 - намира се в зона “А” на сондаж Б-75, до “Резистори”-АД. Има дебит 1л/сек и температура на водата 41оС.
Сондаж Б-13 - до чешма “Лъджата”, дебит 12л/сек.
Наличието на минерални води на територията на община Айтос предлага възможности за стопанското им използване. Според физико-химичните им качества те могат да бъдат използвани в няколко направления:
за лечебни цели;
за питейни нужди - особено перспективен е сондажът при с. Съдиево, който предлага възможности за бутилиране;
за хигиенно-битови нужди;
за оранжерийно производство и зеленчуци.
[редактиране] История
Останки около града от новокаменната епоха свидетелстват,че на това място винаги е съществувало селище.Според древна легенда то е основано от Аетос("орел")-ученик и последовател на Орфей.През вековете градът е бил познат с няколко имена:Аетос,Астос,Идос,Аквилия и др.
[редактиране] Религии
Жителите на града и общината са главно християни и мюсюлмани. Съществуват и представители на "Бялото братство". В Айтос се намира и Районно мюфтийство. В село Тополица живеят българи мохамедани, които са се преселили от Неделино и Загражден, Рибин дол и др.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
Читалище"Васил Левски"
[редактиране] Музеи
Градът има интересни културни и природни забележителности. B Айтоския Балкан се простират големите горски дъбови и букови масиви. Северно от града се намира чудно скално образувание от три скали, изваяни от гениалният скулптор – природата.. С годините градът е създал прекрасно оформен градински парк "Славеева река".Някога песента на славеите е дала основание местността да бъде наречена "Славеева река", поради красивите песни на славеите по тези места.
[редактиране] Редовни събития
Фолклорен фестивал „Славееви нощи”.
== Личности
- Филип Кутев, композитор
- Кръстю Недялков, художник
- Панайот Панайотов, певец
- Ваня Калудова-Ивана,фолк-певица
- проф. Стефка Янчева, невролог
- Росица Живкова, поетеса
- Ева Найденова, певица от Тоника
- инж. Любомир Пантелеев
- д-р Вълкана Тодорова
- Ненко Токмакчиев
- Теодор Черешев
- инж. Димитър Станчев
- инж. Стойчо Стойков
- инж. Валентин Хараламбов
- Христо Танев, скулптор
- Forman Велики, бонвиван
- Сава Танев, скулптор
- Стоян Динев, майстор на спорта
- Силвия Костова, световен шампион
- Радко Рачев, алпинист със сериозни постижения, изкачил два осемхилядника в Хималаите и Каракорум. Има множество трудни изкачвания у нас и в чужбина. Национален шампион по ледено катерене през 1996г.
- Георги Найденов-Гого, певец от Тоника
- Ивана, фолкпевица
- д-р Мехмед Хаджимехмед, хирург
[редактиране] Други
Градът се слави с великолепен отбор по спортна акробатика завоюващ все повече и повече победи, както на републиканско, така и на международно равнище. Трети на Световно първенство в Коимбра, Португалия през юни 2006 г. след такива отбори като Русия и Англия.
[редактиране] Кухня
[редактиране] Външни препратки
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
