Воден

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Воден.

Воден

Данни
Население:	18 250 (2001)
Надм. височина:	145 м
Геогр. положение:	40° 48' 2 сев. ш. 22° 2' 50 изт. д.
Пощ. код:	582 00
Тел. код:	23810

Воден (на гръцки: Έδεσσα, Едеса, до 1923 година Βοδενά, Водена) е един от най-красивите градове в северна Гърция (Егейска Македония), разположен на около 90 километра западно от Солун, главен град на Ном Пела, епархия Воден и Дем Воден, с 18 250 жители (2001). Името си дължи на богатството си на вода, водопади и зеленина. Античното име на града, което изчезва през Средновековието и е възстановено през 1923 година, идва от фригийски^{[източник?]} и означава крепост или град на вода^{[източник?]}. Градът е разположен на река Вода (днес Водас).

[редактиране] История

[редактиране] Античност

Във Воден са намерени останки от медната ера. През 5 - 7 век пр.н.е. под акропола, на който е построен днешния град, е разположен долният град. До днес са запазени останки на акропола, а в долния град крепостни стени (5 м височина) и каменни колони. Особенно интересна е южната кула. Античното име на града е Едеса. През Едеса минава северното разклонение на древния път, наречен през римско време Via Egnatia. Тит Ливий в последната 45-та книга на „От основаването на града“ нарича Едеса „благороден град“.^[1] От управлението на Октавиан Август до 250 година в Едеса има монетен двор - един от деветте в Римска Македония. След 168 година римският град Едеса процъфтява. Каменни надписи документират, че в града има дворец на градския съвет, гимназия, храмове на Зевс, Дионисий и богинята Ма. Тук се намират статуи на Артемида и Сабазий. През втората половина на 3 век градът е нападан от готите, а в края на 6 век започва преселването на жителите на долния град на днешното място в стария акропол.

[редактиране] Средновековие

По времето на Симеон Велики Едеса попада в границите на България. Допуска се, че по време на Второто българско царство Давид е резидирал в Преспа, Мойсей в Струмица, Арон в Средец, а Самуил във Видин или Воден. Единственият по това време достъпен път към тогавашната вътрешна област на България (Битоля, Прилеп, Охрид) е през Воден към Острово- Лерин- Битоля (днес там минава жп-линията Солун – Скопие). През 1001 г. Василий II обсажда Воден, отбраняван от Драгшан, който категорично отказва да се предаде. Градът обаче е превзет, а Драгшан е отведен в Солун, но успява да избяга от там и върне Воден на България. След Самуиловата смърт, при Гаврил Радомир, Воден е отново превзет (9 април 1015 г.), а Драгашан убит чрез набиване на кол. Българските сили, предвождани от кавхан Дометиан, са били разбити от Василий II в Солунското поле. Част от местните българи са изселени в Беломорието, а на тяхно място са настанени ромеи, така наречените кондарати.

[редактиране] В Османската империя

Българското училище във Воден в началото на 20 век

Печати на Българската църковна община (1870) и Българското читалище във Воден (1870)

Английският учен и дипломат Уилям Лийк пише в 1806 година за Воден:

Водена, така наречена от българската дума за "вода" с гръцко окончание, е напомняне за неговите чудесни води. Това е епархия на митрополита, която притежава сто села с български християни, които изобщо не знаят гръцки език.^[2]

Английските пътешественички Джорджина Макензи и Аделина Ърби наричат в 1866 година Воден „българският град на водите... който само поради разликата между спокойната вода в каналите и буйните планински потоци не може да бъде наречен миниатюрна Венеция“. ^[3]

В края на 19 век Воден е смесен българо-турски град. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година във Воден живеят 7 000 българи, 4 000 турци, 30 власи и 40 цигани.^[4] Българското население е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година във Воден има 3 600 българи екзархисти, 6 280 българи патриаршисти, 30 власи и 270 цигани. В града функционират три български - две основни и едно прогимназиално - училища и три гръцки - дви основни и едно прогимназиално.^[5]

[редактиране] В Гърция

По време на Балканските войни и особено след Първата световна война част от българско население в Южна Македония (Воден, Костур, Лерин) е принудено да емигрира. Българската църковна община и читалище във Воден престават да съществуват. След Втората световна война и последвалата Гражданска война в Гърция отново големи маси българско население емигрират в България, Югославия, както и в САЩ, Канада и Австралия.

[редактиране] Преброявания

Воден през 1918 година

1913 - 8 846 жители
1920 - 9 441 жители
1928 - 13 115 жители
1940 - 12 377 жители
1951 - 14 940 жители
1961 - 15 534 жители
1971 - 13 967 жители
1981 - 16 642 жители
1991 - 17 659 жители
2001 - 18 253 жители

[редактиране] Родени във Воден

Велко Думев (1894 - 1945), български революционер
Драгни Драгнев (1932 - ), български славист и журналист
Иван Занешев, български просветен деец
Методий Димков, български духовник
Николай Стоянов, председател на организацията "Български човешки права в Македония"

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

↑ Titus Livius. Ab Urbe Condita.
↑ W.M.Leake. Travels in Northern Greece. London, 1835.
↑ Джорджина М.Макензи и Аделина П.Ърби. „Пътувания в славянските провинции на Европейска Турция“. София, 1983, стр.83-84.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905

Дем Воден (Едеса)
Воден (Едеса) \| Владово (Аграс) \| Вълкоянево (Лики) \| Гугово (Врита) \| Дурутово (Проастио) \| Котугери (Керасиана) \| Кронцелево (Керасиес) \| Луковец (Сотира) \| Месимер (Месимери) \| Нисия (Ниси) \| Оризари (Ризари) \| Ошляни (Агия Фотини) \| Под (Фламурия) \| Почеп (Маргарита) \| Самар (Самари) \| Техово (Каридия) \| Църковяни (Еклисиохори) \| Яворяни (Платани)