Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Гари Каспаров — Уикипедия

Гари Каспаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гари Каспаров
руски шахматист
Гари Каспаров
Роден: 13 април, 1963 г.
Баку Азербайджан

Гари Кимович Каспаров (роден Гари Вайнщайн) е 13-тият световен шампион по шахмат, роден на 13 април 1963г. в Баку, в тогавашната съветска република Азербайджан. В шахмата е известен с интуитивна и невероятна визия на дъската, както и с промяна на стратегията в средата на партията. До 1990г. Каспаров живее в родния си град. Завършва английска филология. През 1990 получава руско гражданство и заживява в Москва.

Съдържание

[редактиране] Детство

Каспаров учи играта на шах от баща си, евреин от немски произход, който почива при пътен инцидент, когато Каспаров е на 7. В последствие Гари сменя името си на Каспаров, мъжката форма на рожденната фамилия на майка му (арменка) - Каспарян.

Ранните му успехи на шахматната дъска му дали възможност да попадне в школата на Михаил Ботвиник на 10-годишна възраст, който също е бил световен шампион и е смятан за най-добрият съветски шахматист за времето си.

През 1976 г., на 12-годишна възраст, Каспаров става най-младият състезател, печелил младежкото първенство по шах на СССР, провело се в Тбилиси (днешна Грузия). На 13 участва за първи път на международно състезание и печели третото място на третото световно първенство за кадети във Франция. Това е първият случай, в който 13-годишно дете представя Съветския съюз на международно състезание на Запад.

През 1979 г., на 16, Гари Каспаров получава възможността да участва в състезание на територията на Югославия заедно с 14 силни международни майстори. Въпреки че Каспаров още няма ЕЛО-рейтинг от ФИДЕ, той печели мача с голяма преднина (55.5 срещу 45.5 за втория) и показва на шахматната общественост, че ще е сериозен претендент на следващото световно първенство по шах. На 17-ия си рожден ден Гари Каспаров става гросмайстор.

[редактиране] Световен шампион

През 1984г., 21-годишен, Каспаров играе за първата си световна титла по шахмат срещу легендарния съветски шахматист Анатоли Карпов, след като печели кандидатския мач срещу Василий Смислов. И двамата играят брилянтно, но мачът е прекратен след 5-месечен маратон от 48 партии, който не е спечелен от никого, заради регламентът, според който печели играчът, който поведе с 6 победи пред противника си. Карпов повежда с 5 партии, но Каспаров успява да спечели следващите 3, след което мачът е прекратен. През ноември следващата година мачът се преиграва и Каспаров печели първата си световна титла по шах, която задържа за 12 години. На 22 години и 210 дни Каспаров става най-младият световен шампион по шах за всички времена.

От 1985г. до 1990г. Каспаров играе още срещи за световната титла срещу Карпов - в Лондон и Ленинград през 1986г., в Севиля през 1987г. и в Лион през 1990г., като успява да я защити успешно. В Севиля защитава титлата си с резултат 12:12, при който настоящият световен шампион запазва званието си, а другите два мача Каспаров печели с 12.5-11.5.

[редактиране] Отцепване от ФИДЕ

След дълготрайни спорове със световната федерация по шах - ФИДЕ - Каспаров се отцепва от нея и основава Професионалната Шахматна Асоциация. През 1993г. Каспаров участва в мач за световната титла на Професионалната Шахматна Асоциация и я защитава срещу англичанина Найджъл Шорт. Отново я защитава през 1995г. срещу индиеца Вишванатан Ананд. Същевременно ФИДЕ провежда мач за световната титла по шах между Анатоли Карпов и Ян Тиман, който Карпов печели. И Каспаров, и Карпов считат себе си за световни шампиони.

През 2000г. Каспаров губи титлата си в мач на Професионалната Шахматна Асоциация срещу ученика си Владимир Крамник с 6.5-8.5. В целият мач Каспаров не печели нито една партия. Крамник отказва традиционният мач-реванш и остава световен шампион на Професионалната Шахматна Асоциация до обединителния мач срещу шампиона на ФИДЕ Веселин Топалов през 2006г.

[редактиране] Човекът срещу машината

През 1996г. Каспаров печели мач от 6 партии срещу компютъра на IBM Deep Blue с 4-2. През 1997г. губи мача-реванш срещу подобрения компютър Deeper Blue с 2.5-3.5.

[редактиране] След шаха

Каспаров се отказва от шаха на 10 март 2005г. след като заема разделеното първо място с Веселин Топалов на турнира в Линарес, Испания, за да се отдаде на писането на книги за шахматните си предшественици и на обществено-политическа дейност в Русия. Той е председател на "Комитет-2008: свободен избор" и съпредседател на Всеруския граждански конгрес "Русия за демокрация, против диктатурата".

[редактиране] Външни препратки

Информационен уебсайт на Каспаров

[редактиране] Използвана литература

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu