Литий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||
Химическа серия | Алкални метали | |||||
Група, Период, Блок | 1A, 2, s | |||||
Външен вид | Мек сребрист метал |
|||||
Свойства на атома | ||||||
Атомна маса | 6,941 u | |||||
Атомен радиус (calc) | 145 (167) pm | |||||
Ковалентен радиус | 134 pm | |||||
Радиус на ван дер Ваалс | 182 pm | |||||
Електронна конфигурация | 1s22s1 | |||||
e- на енергийно ниво | 2, 1 | |||||
Оксидационни състояния (Оксид) |
1 (силна основа) | |||||
Кристална структура | кубична обемноцентрирана | |||||
Физични свойства | ||||||
Агрегатно състояние | твърдо | |||||
Плътност | 535 kg/m³ | |||||
Температура на топене | 453,69 K (180,54 °C) | |||||
Температура на кипене | 1615 K (1341,85 °C) | |||||
Моларен обем | 13,02×10-6 m³/mol | |||||
Специфична топлина на топене | 3 kJ/mol | |||||
Специфична топлина на изпарение | 145,92 kJ/mol | |||||
Налягане на парата | Pa при K | |||||
Скорост на звука | 6000 m/s при 20 K | |||||
Други | ||||||
Електроотрицателност | 0,98 (скала на Паулинг) | |||||
Специфичен топлинен капацитет | 3582 J/(kg·K) | |||||
Специфична електропроводимост | 10,8×106 S/m | |||||
Топлопроводимост | 84,7 W/(m·K) | |||||
Йонизационен потенциал | 520,2 kJ/mol
|
|||||
Периодична система на елементите |
Литият е алкален елемент със сребристобял цвят. Той е най-лекият от металите. По отношение на химически свойства и характеристики литият прилича на натрия.
Литият се получава чрез електролиза на разтопен литиев и калиев хлорид. Той потъмнява и се окислява много бързо под влиянието на въздуха. Трябва да се съхранява в течност като суров нефт. По степен на наличност в земната кора литият е на 35-то място. Литият не съществува свободно в природата, а само в химични съединения. Най-важните минерали, съдържащи литий, са лепидолит, сподумен, петалит и амблигонит (всички те са алумосиликати). Използва се като редуциращо средство.
Твърдост по скалата на Моос — 0,6.
Коефициент на термично разширение — 0,00006 cm/cm·°С при температура 0°С.
[редактиране] Приложение
Съединения на лития се използват във вентилационните системи на космическите кораби, подводници, за надуване на спасителни лодки, в стъкларската и керамичната индустрия, като фунгицид, в акумулаторни батерии.
Литиевият деутерид LiD (съединението на лития с деутерия - тежкия изотоп на водорода) поради удобните си физични свойства е единственото гориво, което се използва при водородните бомби за осъществяването на термоядрен взрив.
[редактиране] История
Открит от Йохан Арведсон (Johann Arfvedson) в Швеция през 1817 г. Наименованието идва от гръцката дума "литос" - камък.