Марио Андрети
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Марио Андрети | |
 |
|
| Кариера във Формула 1 | |
| Националност | Италия  Натурализиран американец  |
|---|---|
| Активни години | 1968 - 1982 |
| Състезава се за | Лотус, Уилямс, Парнели, Ферари, STP Corporation, Алфа Ромео |
| Стартове | 131 (1968-1982) |
| Шампион | 1 (1978) |
| Победи | 12 |
| Общо места на подиума | 19 |
| Първи позиции | 18 |
| Най-бързи обиколки | 10 |
| Дебют във Формула 1 | 1968 Голяма награда на Италия |
| Първа победа | 1971 Голяма награда на ЮАР |
| Последна победа | 1978 Голяма награда на Холандия |
| Последен старт | 1982 Голяма награда на Лас Вегас |
Марио Андрети е бивш пилот от Формула 1. Роден на 28 февруари 1940 година в град Монтана, Италия. През 1955 година семейството му емигрира в САЩ и се установява в град Назарет, щат Пенсилвания. Женен, баща на три деца.
Синът му Майкъл Андрети пилотира също като баща си във Формула 1 през 1993 година за Макларън.
Започва да се занимава с моторни спортове в родната Италия, на пистата Монца. Емигрирането на семейството прекъсва за кратко страстта му към автомобилите. Съвсем скоро близо до града в който живее откриват една от най-известните писти за автомобилни състезания в САЩ. Той трупа много полезен опит в опасните американски състезания. Марио печели неколкократно най-престижния старт в Инди Кар – Индианаполис 500. Мечтата му да кара във Формула 1 се сбъдва през 1968 г. когато подписва договор с британския тим – Лотус и дебютира в Италия. Още в първия старт успява да постигне най-добро тренировъчно време. Интереса към него е сериозен от тимове като Ферари, Марч и Пернели.
1971 г. печели първата си победа в ЮАР. През 1973 г., Марио отново се завръща към овалните писти в САЩ, напускайки Формула 1.
През 1974 г. е поканен в Европа за участието си 1000 километровото състезание на пистата Монца, с кола „Алфа Ромео“. Негов съотборник за това състезание е Артуро Морцарио. Двамата печелят победата с огромна преднина пред втория тим.
Същата година отново е във Формула 1 с тима на „Пернели“.
След напускането на Джеки Икс, Колин Чапман и Лотус отново канят Андрети да кара за тях. Сезона е с променлив успех за Марио и той завършва шести в генералното класиране.
1977 г. става трети в шампионата като печели четири старта за Голямата награда. Победи печели в Германия, Италия, Франция и в САЩ. Проблеми с болида, на някои писти, го лишават от шампионската титла.
1978 година е най-успешната му в кариерата. Печели в Белгия, Холандия, Франция Германия и Италия. Предсрочно, още на пистата „Монца“, става шампион. Радостта от Световната Титла обаче е помрачена. При тежка катастрофа загива неговия съотборник – шведския пилот Рони Петерсон.
Марио Андрети е един от най-възрастните пилоти управлявали болид във Формула 1. За повече от 30 години в автомобилните спортове той кара над 20 различни болиди, в различни серии и класове, на повече от 120 писти.
След напускането на Формула 1 се отдава изцяло на Индикар сериите.
