Михаел Шумахер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Михаел Шумахер

Националност	Германия
Кариера във Формула 1
Активни години	1991 - 2006
Състезава се за	Джордан Гранд При, Бенетон Формула 1, Ферари
Стартове	250
Шампион	7 (1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2003, 2004)
Победи	91
Общо места на подиума	154
Първи позиции	68
Най-бързи обиколки	76
Дебют във Формула 1	1991 Голяма награда на Белгия
Първа победа	1992 Голяма награда на Белгия
Последна победа	2006 Голяма награда на Китай
Последен старт	2006 Голяма награда на Бразилия

Михаел Шумахер е бивш немски пилот от Формула 1. Най-успелия пилот за всички времена във Формула 1.

[редактиране] Ранни години

Роден е на 3 януари 1969 година, в Хюрт-Хермюлхайм, Германия. Бащата на Михаел е наемател на карт-пистата в Керпен, която е открита от загиналия през 1961 пилот във Формула 1 Граф Берге фон Трипс. Така че Михаел има възможност от рано да се занимава с моторни спортове. В карт-състезания се среща с някои от бъдещите си съперници като Хайнц-Харалд Френцен и Ник Хайдфелд от Мьонхенгладбах и финландците Мика Хакинен и Мика Сало.

Кариерата му в моторните спортове започва през 1987 във Формула Кьониг. 1988 става вицешампион във Формула Форд и се включва в тима на Вили Вебер от Формула 3. През 1989 завършва шампионата на второ място при равен брой точки с Френцен зад шампиона Карл Вендлингер.Михел Шумахер има брат Ралф ,който също е пилот във Ф1.Ралф се състезава за тима на Тойота.

[редактиране] Кариера

[редактиране] В Мерцедес

1990 Шумахер сключва договор с тима на Мерцедес, състезаващ се с коли на Петер Заубер. Негови колеги са Френцен и Вендлингер, а съвети получават от шефа на тима Йохен Неерпаш и ветеранът от Ф1 Йохен Маас.

Младите пилоти се състезават с т. нар. спортни прототипи. Колите са със 900 к.с. и са бързи колкото Ф1-болид от средата на стартовата решетка. Настройките са същите като при Ф1. Затова когато се появяват във Ф1 Шумахер, Френцен и Вендлингер са за широката публика непознати, но са вече пилоти с опит. По това време разликите между времената на тримата са малки.

Паралелно с това Шумахер се състезава в германската Ф3 и става шампион през 1990, печели международното състезание в Макао въпреки сблъсък с Хакинен.

Младите пилоти на Мерцедес са поканени да участват на финалното състезание от ДТМ на Хокенхеймринг, където се решава титлата между пилотите на Мерцедес, БМВ и Ауди. Целта им да подкрепят титулярните пилоти. Най-силно впечатление оставя Михаел, който се сблъсква с пилота на БМВ Джони Чекото, вадейки го по този начин от битката за титлата.

През 1991 Мерцедес продължават със спортната си програма. Тимът на Джордан се включва във Ф1. Скоро тимът се лишава от пилота си Бертран Гашо, който е осъден на 6 месеца затвор, след като е напръскал лондонски таксиджия със сълзотворен газ. Мениджърът на Шумахер, Вили Вебер, прави всичко възможно да уреди тест с Джордан и благодарение на финансовата подкрепа на Мерцедес, Михаел получава този шанс. Прави тестове с болида на отбора на Силвърстоун и дава по-добри времена от титулярните пилоти. Михаел получава кокпита. В първото си състезание на Спа се класира на сензационното 7-мо място, макар че за пръв път кара на тази трудна писта (Вебер преди това лъже Еди Джордан, че Михаел е карал стотици пъти на пистата). Пред него са единствено Аиртон Сена, Ален Прост, Найджъл Менсъл, Нелсон Пикет, Жан Алези и Герхард Бергер. Четирима от тях са световни шампиони.

[редактиране] В Бенетон

В самото състезание Шумахер се оттегля с повреда в скоростната кутия още в първата обиколка. Веднага след това е нает от тима на Бенетон, където кара трикратният шампион Нелсон Пикет. Шефът на Бенетон Флавио Бриаторе използва съответна клауза в договора на Шумахер с Джордан, която всъщност е там в случай,че Мерцедес се включат във Ф1. В Гран При на Италия Шумахер печели първите си точки за тима. Пикет прекратява кариерата си в края на 1991.

1992 Шумахер е пилотът номер 1 в тима. Качва се за първи път на подиума при третото си място в Мексико. Една година след дебюта си печели и първото си състезание на Спа-Франкоршамп. Той е едва третият немски пилот след Граф Берге фон Трипс и Йохен Маас печелил състезание от Ф1. Завършва сезона на трето място пред Сена. Шампион става Найджъл Менсъл.

1993 Бенетон експериментира твърде много с електрониката и често Шумахер има повреди. В случаите когато завършва винаги е на подиума. Печели в Португалия единственото си състезание пред Ален Прост, който с второто си място си осигурява титлата. Прост прекратява кариерата си с четвърта шампионска титла. Шумахер е четвърти.

1994 ФИА променя правилата, електронните помощи са забранени. Бенетон се аранжират най-добре с новите условия. Каращият за Уилямс Сена се бори с неочаквани проблеми, докато Шумахер започва с две победи. При третото състезание на Имола се стига до многобройни катастрофи. В тренировките Барикело катастрофира тежко. В квалификациите загива Роланд Ратценбергер. В самото състезание загива Сена на бързия завой Тамбурело. Отново печели Шумахер, който сега води с голяма преднина в класирането.

От съображения за сигурност се променят забързо правилата ( смаляване на еърбокса, дървени платки на пода на колите, допълнителни шикани по пистите и т. нат.). За Бенетон шампионатът е белязан от скандали. Дисквалификация за Шумахер на Силвърстоун за незачитане на черен флаг, пожар при зареждане с бензин при Йос Верстапен поради манипулирана система за презареждане, дисквалификация в Белгия заради намалена дебелина на платката на пода, макар на всеки да е ясно, че това е резултат от завъртане върху един от шиканите по време на състезанието. Освен това Бенетон е заподозрян да използва тракшън-контрол.

Благодарение на наказанията срещу Шумахер тимът на Уилямс се съвзема и Деймън Хил отново ги прави конкурентноспособни.

При последното състезание в Австралия водещият само с 1 точка Шумахер прави грешка и поврежда управлението на болида си при лек удар в бетонната стена. Хил веднага се опитва да го изпревари, докато Шумахер с блокирано управление се връща на пистата. Следва сблъсък, Шумахер отпада и счита титлата за загубена, но Хил също трябва скоро да напусне надпреварата, заради повреда в окачването. Така Шумахер печели първата си титла.

За сезона 1995 Бенетон сменят двигателите Форд с по-силните на Рено. Шумахер доминира въпреки по-слабото шаси и инсценираното от пресата съперничество с Хил, който прави много грешки. Печели 9 състезания и шампионата. Бенетон печели титлата при конструкторите.

[редактиране] Във Ферари

По настояване на Ники Лауда работещ като съветник при Ферари, тимът от Маранело търси най-добрия пилот във Ф1. Естествено целта им е Михаел Шумахер, на когото е предложен примамлив договор. Шумахер отива в Италия, макар че Ферари изостава значително в областта на техниката и организацията. Ферари сменя традиционния V-12 с V-10. Слабото място обаче е шасито конструирано от Джон Барнард. Той се придържа строго към регламента, носът на болида е висок, а от двете страни на кокпита има удебеления, които се отразяват катастрофално на аеродинамиката. На дългите прави Шумахер трябва да накланя главата си настрани, за да влиза достатъчно въздух в еърбокса. Густав Брунер бива ангажиран да „ретушира“ болида. Резултатът е модерният „нисък“ нос ( за пръв път в Испания).

Гафовете в екипа на Ферари нямат край през целия сезон, техническите проблеми понякога куриозни (падащи части от колата, отпадане още в загряващата обиколка). Въпреки това Шумахер печели сензационно 3 състезания и 4 четири пол-позишъна, което допринася много за мотивацията на тима. Шампион е Деймън Хил.

1997 Шумахер се завръща изненадващо бързо там, където беше през 1995 – в битката за титлата. По негово настояване в тима идват Рос Браун и Рори Бърни, „мозъците“ от шампионския тим на Бенетон. Колата е значително по-добра. Преди последното състезание Шумахер води в класирането пред главния си съперник Жак Вилньов. На Херес Шумахер се блъска във Вилньов, за да спре опита му за изпреварване. Този път обаче съперникът му успява да продължи, а Шумахер отпада. Вилньов става шампион, ФИА изключва Шумахер от сезонното класиране заради неспортсменство, но запазва всички точки и класирания за статистиката.

За 1998 ФИА отново променя правилата. Колите са широки 180 см., сликовете получават канали. Макларън и доставчикът им на гуми Бриджстоун най-добре се справят с промените и Мика Хакинен е шампион през 1998 и 1999. Състезанията са напрегнати и с интрига до края, но Шумахер няма късмет.

Едно от възловите състезания през 1998 е Спа. Вали силно, Шумахер води убедително и настига изоставащия Дейвид Култард, който намалява скоростта, за да бъде изпреварен с обиколка, но остава на идеалната линия правейки ситуацията още по-опасна. Зад него видимостта е нула, Шумахер късно забелязва Макларъна и се удря в него, като предната дясна гума прелита на сантиметри от главата му. Шумахер се добира на 3 гуми в бокса и се отправя бесен към бокса на Макларън. Механиците на двата отбора предотвратяват мелето. При последното състезание в Япония след провален старт Шумахер стартира последен, а след това пука гума.

В средата на сезон 1999 Шумахер изостава в класирането зад Хакинен, когато на Силвърстоун катастрофира поради проблем в спирачките, чупи крака си и не може да кара за няколко състезания. Мястото му заема Мика Сало. Бърза да се завърне на пистата, за да подкрепи съотборника си Еди Ървайн, който сега се бори за титлата. При завръщането си на пистата в Малайзия Шумахер подарява победата на Ървайн. След състезанието и двамата са дисквалифицирани заради нередовни коли, но после решението е отменено. В последното състезание Хакинен доминира двете ферарита и печели титлата, Ферари печели титлата при конструкторите.

През 2000 Ферари е с гуми Бриджстоун. На мястото на Ървайн идва Рубенс Барикело. Шумахер печели 9 състезания и си осигурява титлата, първата титла за Ферари от 1979. Ферари защитава и титлата при конструкторите.

През 2001 Ферари са все така доминантни, Шумахер печели 9 състезания и подобрява рекорда на Ален Прост от 51 победи.

Сезон 2002 е един от най-силните за Ферари с много двойни победи. Гран При на Австрия се превръща във фарс – Барикело подарява победата на Шумахер, въпреки че той води убедително в класирането. Церемонията по награждаването е освиркана от зрителите. 5 състезания предварително Шумахер си осигурява титлата с 11 победи изравнявайки рекорда на Хуан Мануел Фанджо от 5 титли.

2003 е значително по-трудна и на Шумахер се налага да се бори до края. Правилата за даване на точки са променени, за да бъде надпреварата по-интересна. Шумахер печели 6-та, а Ферари 4-та поредна титла при конструкторите.

През 2004 кошмарът от 2002 се повтаря. Шумахер завършва сезона с 13 победи, а титлата е защитена още на Спа, 4 състезания преди края.

Михаел Шумахер е женен за Корина Беч, с която има 2 деца, Джина Мариа и Мик. От 1996 живеят в Швейцария.

[редактиране] Оттегляне

На 22 октомври Михаел Шумахер официално прекратява своята състезателна кариера като пилот във Формула 1.

На състезанието за Голямата награда на Бразилия проведено на 22 октомври 2006 година на пистата Интерлагос, седемкратният Световен шампион за последен път пилотира, като състезател, болида на Ферари. Михаел Шумахер завършва на четвърто място.Шумахер остава най-значутелния пилот от Формула1

[редактиране] Рекордите

Най-много титли: 7
Най-много НБО: 69
Най-много победи: 91
Най-много победи в един сезон: 13
Най-много победи за един тим : 73 Ферари
Най-много подиуми: 144
Най-много подиуми за един сезон: 17
Най-много подиуми за един и същи тим: 105 Ферари
Най-много Първи позиции на старта: 68 Изравнен рекорд на Аертон Сена
Пай-много Първи позиции на старта, за един и същи тим: 55 Ферари
Най-много втори места: 40
Най-много спечелени точки: 1 269
Най-много спечелени точки в един сезон: 148
Най-голяма времева разлика между първата и последната му победа12 години, 9 месеца, 19 дни