Буджак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Териториално разделение на Буджак

С названието Буджак се означава южната част на историческата област Бесарабия, сега част от Република Украйна, включен в състава на Одеска област. Районът е разположен между Черно море и Република Молдова и заключен между реките Дунав и Днестър.

[редактиране] Название и география

Всъщност "Буджак" наричаме малка част от Бесарабия. Името Буджак е дадено на тази част от Бесарабия по времето на османското владичество в периода 1484-1812 и произлиза от турската дума "bucak", която се превежда като "ъгъл", "кът", "тихо място" или "триъгълник", тъй като тази част на Бесарабия представлява заключен географски триъгълник между Черно море, Дунав и хълмистата част на север. Всъщност този район рядко е наричан с названието Буджак. В българския, руския и украинския език почти не се употребява. Вместо него се среща друг термин - "Южна Бесарабия", а Буджак се среща предимно в румънски и турски източници.

От друга страна Бесарабия е термин, наложил се за да отбележи източната част на друга историческа област - Молдавия.

[редактиране] История

Крепост от XVI век, намираща се в близост до град Белгород-Днестровский (Акерман)

В античните времена Буджак е обитаван от голямото тракийско племе даки и отчасти от скитите. В VII и съответно VI век пр.хр. древни гръцки колонизатори основават два пристанищни града при устието на реките Дунав и Днепър, известни като Ликостомо и Тирас^[1]. По това време районите около бреговете на Черно море са под властта на древните гръцки градове-държави, скитите и държавата на даките. През II век пр.хр. в Южна Бесарабия се заселват и келтите.

През I век от н.е. римляните завладяват областта, като възстановяват и заселват градовете Тирас и Алиобрикс. След разделянето на Римската империя през 395 година, провинцията е включена в състава на Византия. От I век от н.е. до инвазията на аварите в 558 г. римляните създават множество градове, военни лагери и почивни станции за ветераните, изпращани там от императорите^[2].

Поради местоположението си областта се оказва един от основните пътища през които преминават народите от Великото преселение. Идвайки от районите на Монголия, те се заселват в Панония, като част от тях опустошават днешна Бесарабия. В годините на ранното средновековие Буджак е под властта на различни държавни и племенни обединения. От 387 г. е контролиран де факто от хуните. В периода от 558 г. до 567 г. е под властта на аварите, а след това славяните заселват областта до 679 година, когато българският хан Аспарух се установява в месността, наричана от българите Онгъл. От 681 г. районът влиза в състава на славянобългарската държава и бива такъв до края на X век.

През XI век Буджак е заселен от печенегите, а след това в XII век и от куманите. След възстановяването на България през 1185 г. областта отново влиза в рамките на Второто българско царство до 1241 г. когато бива завладянο от Монголската империя. По времето на монголците наново са построени крайбрежните градове Маурокастрон и Ликостомо, които де факто били под властта на средиземноморската град-държава Генуа. От 30-те години на XIV век Буджак е управляван от влашкия владетел Бесараб I, откъдето произлиза и прозвището на областта.

През 1484 г. молдовският княз Щефан чел Маре е принуден да предаде крепостите Килия и Акерман на Османската империя, а в 1538 г. войводата Петру Рареш е насилствено задължен да даде крепостта Бендери, като по този начин Молдова, и в частност Буджак, на практика става васално воеводство на Отоманската империя, което запазва сравнително голяма вътрешна автономия.

В периода на Руско-турската война от 1806-1812 Буджак е опустошен от Русия. Според мирния договор, подписан през 1812 година в Букурещ, територията източно от реката Прут, в това число и Южна Бесарабия, се дава на Руската империя. След анексирането на тази област, името Бесарабия започва да се използва много често за различаване на Източна Молдова, която става част от Русия, от Западна Молдова, която през 1859 г. се обединява с Влашко.

След провала на Русия в Кримската война от 1856 година, бесарабските градове Рени, Измаил, Болград и Кила са отстъпени от Руската империя на Княжество Молдова. След обединението през 1859 г. с Влашко, на 24 декември 1861 г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава Румъния. Последвалата нова Руско-турска от 1877-1878 г. и подписаните Санстефански и Берлински мирен договор признават пълната независимост на Румъния от Османската империя, но тя е принудена да върне териториалните придобивки от 1856 г. на Русия.

През 1918 година, в края на Първата световна война, Бесарабия се обявява за независима и се присъединява към Румъния. Обединението на Източна Молдова с Кралство Румъния е подкрепено от Парижкия договор от 1920 година, но това не е признато от Съветския съюз. Тя е анексирана от СССР през 1939 г. след Пакта Молотов-Рибентроп, но Румъния възвръща територията й през 1941 г. В 1944 г. тя отново е окупирана от СССР и е преобразувана в Молдавска Съветска Социалистическа Република, която през 1991 г. обявява своята независимост. Южната част на Бесарабия - Буджак е присъединен към Украинската ССР, от 1991 г. - Република Украйна. Днес тази мултиетническа провинция е част от Одеска област.

[редактиране] Население

Етническа карта на Буджак

Областта е многонационална, като основните етнически групи в нея са украинците, българите, руснаците, молдовците (румънците) и гагаузите. Най-много българи има в районите Болград (61%), Арциз (39%) и Татарбунар (38%). Руснаците са съсредоточени в град Измаил (44%), а молдовците (румънците) в околия Рени (49%). Населението на останалите окръзи е главно украинско.

Според последното преброяване на населението в Украйна през 2001 г. в Буджак живеят 617 200 души^[3]. Разпределението по народности е следното: украинци - 248 000 (40,2%), бесарабски българи - 129 000 (21%), руснаци - 124 500 (20%), румънци - 78 300 (12,7%) и гагаузи - 24 700 (4 %).