Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Сапармурад Ниязов — Уикипедия

Сапармурад Ниязов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сапармурад Ниязов
президент на Туркменистан
Сапармурад Ниязов
Роден: 19 февруари 1940
Ашхабад, СССР
Починал: 21 декември 2006
Ашхабад, Туркменистан

Сапармурад Атаевич Ниязов (на туркменски:Saparmyrat Atayewic Nyyazow), известен като Туркменбаши (Turkmenbasy, в превод Водач на всички туркмени), е държавен глава на Туркменистан от 1991 година до смъртта си през 2006. Той е първи секретар на Туркменската комунистическа партия от 1985 до 1991, след което е избран за първи президент на Туркменистан. През 1999 година е обявен за доживотен президент на страната.

Съдържание

[редактиране] Биография

Бащата на Сапармурад Ниязов - Атамурат умира на фронта (няма официални данни, потвърждаващи този факт) по врeмето на Втората световна война, а през 1948 година по време на Ашхабадското земетресение умира майка му Гурбансолтан-едже и двама негови братя (на 7 май 1996 година в центъра на Ашхабад е открит паметник, посветен на майката на Ниязов). След като остава пълен сирак Сапармурад е изпратен в дом за деца без родители. Завършва средното си образование през 1959 година и започва работа като инструктор в туркменския териториален комитет на профсъюза на работниците и служещите в геологопроучвателния институт. По-късно продължава образованието си в Ленинградския политехнически институт, където през 1967 година се дипломира като инженер-енергетик. През 1970 година е инструктор, зам. зав. отдел на ЦК ТКП (Туркменската комунистическа партия). През 1976 завършва задочно висшата партийна школа при ЦК на КПСС. Член е на КПСС от 1962. През 1980 година е назначен за Първи секретар на Ашхабадския градски комитет на КПСС. През 1985 година вече е на поста Председател на министерския съвет на Туркменската Съветска Социалистическа Република, а през декември същата година заема поста Първи секретар на ЦК на ТКП. От 13 януари 1990 Сапармурад Ниязов е Председател на Върховния съвет на ТССР. След половин година ВС приема Декларация за държавната самостоятелност на Туркменската Съветска Социалистическа Република.

Постът президент е въведен в Туркменистан малко преди официално да бъде обявен от новата Конституция на страната от 1990 година. Първият секретар на ЦК на КПТ, Председателят на ВС Ниязов, е избран на президентския пост след всенародно гласуване. Според официалните данни за него са гласували 98,3 % от избирателите.

След приемането на Конституцията президентът Ниязов насрочва нови избори. На 21 юни 1992 година като единствен кандидат отново е избран за президент на страната с подкрепата на мнозинството от избирателите. Според официалните данни за него са гласували 99,5 % от гражданите.

През втората половина на 1993 година Демократическата партия на Туркменистан (бившата Туркменистанска комунистическа партия) предлага да бъдат удължени пълномощията на Сапармурад Ниязов за втори 5 годишен мандат без провеждането на избори през 1997 година. През януари 1994 на всенароден референдум с голямо мнозинство избирателите поддържат тази идея.

Представителите на туркменската опозиция, доста слаба и намираща се предимно в Москва, обвиняват президента на страната в прекомерна власт. Бившият външен министър на Туркменистан Абди Кулиев в интервю за руската телевизия заявява, че властите грубо нарушават Конституцията, като се опитват да осигурят на Сапармурад Ниязов пожизнено президентство. Действително, такава възможност се обсъжда от редица обществени организации в страната в края на 1995 година.

Опозицията, групирана около Московския фонд за културно и делово сътрудничество "Туркменистан", аргументира своите претенции не само заради юридическите нарушения, но и поради тежкото икономическо положение в страната.

Въпреки обвиненията на опозицията трябва да се отбележи, че избора на президент и проведения по-късно референдум са осъществени според изискванията на Конституцията. Освен това, съгласно Закона за въвеждане на Конституцията в сила, Ниязов получава възможността да бъде избран за трети мандат, тъй като първото му избиране на поста президент се е състояло преди приемането на новата Конституция. На заседание на Съвета на старейшините, на Народния съвет и на Движението за национално възраждане Туркменбаши публично заявява, че е против пожизненото президентство, тъй като то е в разрез с основния закон на страната и предлага да дочака края на сегашния си мандат през 2002 и "заедно да решат кой ще бъде следващия президент".

През декември 1999 година Народния съвет на Туркменистан приема решение за пожизненото президентство Сапармурад Ниязов.

През април 2002 година Туркменбаши, никога не служил в армията, получава воинското звание маршал. Званието армейски генерал той получава в началото на 90-те години на 20 век.

През август 2002 година Народният съвет отново приема решение за пожизнения мандат на Ниязов, въпреки че Туркменбаши официално заявява, че изборите за президент на страната ще се състоят през 2008 година.

През ноември 2002 година в Ашхабад е осъществен опит за атентат срещу президента Ниязов, като неговия кортеж е обстрелван от товарен камион. В резултат на инцидента никой не пострадва. Туркменбаши обвинява за организатори на атентата бившите министри Борис Шихмурадов и Имамберди Иклимов.

Сапармурад Ниязов умира на 21 декември 2006 година от сърдечен инфаркт, но опозиционни източници допускат, че може да е умрял по-рано. В негова чест е обявен седемдневен траур и са отменени коледните празненства.[1]

[редактиране] Култ към личността

Златната статуя на Туркменбаши в центъра на Ашхабад, която се върти на 360° и е винаги с лице към слънцето
Златната статуя на Туркменбаши в центъра на Ашхабад, която се върти на 360° и е винаги с лице към слънцето

В Туркменистан е в сила култ към личността, съгласно който президентът Ниязов е провъзгласен за Туркменбаши (Водач на всички туркменци). Неговият образ е поставен навсякъде в държавата - от медиите до етикетите на бутилките със водка. На негово име или на името на неговите непосредствени роднини са кръстени град, няколко училища, летища и дори метеорит. Институция, която не може да носи името му, се нарича на името на неговата майка. Логото на туркменската национална телевизия е неговият профил. Всички сайтове трябва да имат лика на Туркменбаши. Статуи на Ниязов и неговата майка са поставени навсякъде в страната, дори една в пустинята Каракум. Негова огромна позлатена статуя, висока 15 метра, стои на подвижен пиедестал в столицата. Правителството го е награждавало пет пъти с наградата Герой на Туркменистан.

През 2001 Сапармурад Ниязов публикува философско-историческото изследване на туркменския народ "Рухнама" (Духовност). Книгата става задължителен предмет за изучаване в училищата и университетите и е преведена на 30 езика, включително на езика на зулусите и на брайловата азбука за слепи. През 2004 президентът на Туркменистан издава втори том на "Рухнама" със завети за бъдещите поколения. Двете книги се изучават задължително в училищата и са настолно четиво в авто-клубовете, в обществените институции и по домовете. На 10 август 2002 са преименувани имената на месеците съгласно туркменските национални символи описани в книгата "Рухнама", като месец януари се нарича "Туркменбаши". Преименувани са също и имената на дните от седмицата. Както всички диктатори и Ниязов е доста нисък, има ръст едва 150 cm.

[редактиране] Президентски декрети

Като доживотен президент на Туркменистан, Сапармурад Ниязов издава множество противоречиви и необичйни декрети:

  • През април 2001, са забранени операта и балета, описани като "ненужни ... нехарактерни за туркменската култура".[2]
  • През 2004 е забранено на младите мъже да носят дълги коси и бради.[2]
  • През март 2004, 15 000 обществени здравни работници са освободени, включително сестри, акушерки, училищни лекари и санитари и заменени от редовни войници.[3]
  • През април 2003, младите в Туркменистан са посъветвани да дъвчат кокали, за да запазят зъбите си бели и да не си слагат златни коронки.[4]
  • През април 2004 е наредено да се построи леден дворец близо до столицата.[5] (През декември 2006, статия в британския вестник Sunday Times разкрива, че "ледения дворец" всъщност е разкрасена ледена пързалка)[6]
  • През 2004, всички правоспособни шофьори са задължени да преминат морален тест.[7]
  • През 2004 е забранено на новинарите да носят грим.[8]
  • През февруари 2005, на всички болници извън Ашхабад е наредено да затворят, за да ходят болните на лечение в столицата. Всички провинциални библиотеки са затворени с мотива, че обикновените туркеменци не четяли книги.[9]
  • През ноември 2005 на лекарите е наредено да полагат клетва пред президента, вместо Хипократова клетва.[10]
  • През декември 2005 са забранени видеоигрите, с мотива, че съдържат твърде много насилие, неподходящо за младите, които ги играят.
  • През януари 2006 на една трета от възрастните хора са премахнати пенсиите, а на други 200 000 са намалени. Наредено е пенсиите, получавани през изминалите две години, да бъдат върнати на държавата.[11] Министърът на външните работи на Туркменистан категорично отрича обвиненията, че орязването на пенсиите е довело до смъртта на много възрастни туркменци и обвинява чуждите медии в разпространяване на "целенасочено изопачена" информация по темата.[12]
  • През септември 2006 туркменските учители, които не успеят да публикуват хвалба за туркменския водач да останат на по-ниско заплащане или да бъдат уволнени.[13]
  • През октомври 2006 Туркменистан твърди, че е освободил 10 056 затворници, включително 253 чуждестранни от 11 страни. По този случай Ниязов казва: "Нека този хуманен акт на една част от държавата послужи за укрепване на истинските морални ценности на туркменското общество. Нека целия свят разбере, че никога не е имало място за злини и насилие в благословената туркменска земя."[14]
  • Забранени са автомобилните радиокасетофони, имитирането на пеене както и музиката на обществени места, за да се предпази туркменската култура от "негативни влияния".[15]
  • На всички обществени места се изисква да бъдат поставени видео монитори.
  • В столицата са забранени кучетата, поради непривлекателната им миризма.[16]

[редактиране] Източници

  1. Препратка към страница на руски „Оппозиция узнала о смерти Туркменбаши несколько дней назад“. Lenta.ru (2004-12-21).
  2. 2,0 2,1 Препратка към страница на английски Whitlock, Monica (2004-02-25). „Young Turkmen face beard ban“. BBC News. Взето на 2006-12-22
  3. Препратка към страница на английски Whitlock, Monica (2004-03-01). „Troops to replace Turkmen medics“. BBC News.
  4. Препратка към страница на английски Burke, Justin (2004-04-07). „Turkmen president urges youth to avoid gold teeth“. EurasiaNet.org.
  5. Препратка към страница на английски Osborn, Andrew (2004-08-15). „Dictator orders ice palace to be built in central Asian desert“. The Independent on Sunday.
  6. Препратка към страница на английски Januszczak, Waldemar (2006-12-17). „In the realm of fantasy“. The Sunday Times.
  7. Препратка към страница на английски Romanoff, Lance Jonn (2005-08-18). „Absolute Power Makes You Absolutely Crazy“. Ljonn.com.
  8. Препратка към страница на английски „Turkmenistan Project Weekly News Brief, August 13-19, 2004“. EurasiaNet.org (2004-06-19).
  9. Препратка към страница на английски Morgan, David (Translator) (2005-02-14). „President of Turkmenistan closes hospitals, libraries and nature reserves“. Prima-News.
  10. Препратка към страница на английски „Turkmen Doctors Pledge Allegiance To Niyazov“. Radio Free Europe, Radio Liberty (RFERL) (2005-11-15).
  11. Препратка към страница на руски „Туркменбаши решил истребить всех стариков“. NEWSru.com (2006-02-03).
  12. Препратка към страница на английски „...Russian media outlets disseminate "deliberately perverted" information on republic's pension maintenance“. Turkmenistan.ru (2006-04-02).
  13. Препратка към страница на английски „Praise Turkmen leader or else, teachers are told“. Telegraph (UK).
  14. Препратка към страница на английски „Turkmenistan to set free 10056 prisoners...“. Turkmenistan.ru (2006-10-17).
  15. Препратка към страница на английски „Turkmenistan bans recorded music“. BBC News (2005-08-23).
  16. Препратка към страница на английски „In the realm of fantasy“. The Sunday Times Online (2006-12-17).

[редактиране] Външни връзки

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu