Съвет на Европейския съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Зданието на Съвета на Европейския Съюз в Брюксел

Съветът на Европейския съюз (на английски: Council of the European Union, на френски: Conseil de l'Union européenne, на немски: Rat der Europäischen Union) е институция за управление на Европейския съюз (ЕС), която заедно с Европейския парламент, осъществява законодателната власт на ЕС. Той е и водещата институция при вземането на решения. За разлика от другите административни органи той няма постоянен състав, а се състои най-общо казано от министрите на всяка една от държавите-членки. Затова понякога го наричат Министерски съвет (Council of Ministers) или просто Съвет. Както и Европейският парламент, Съветът е създаден с учредителните договори от 50-те години на миналия век.

Съветът на Европейския съюз не трябва да се бърка с Европейския съвет (European Council; неформалното му название е "среща на върха на ЕС", EU summit), който се състои от ръководителите на правителствата на страните членки, събира се 4 пъти годишно, подпомага Съвета на Европейския съюз в разработването на общите политики на високо ниво.

Съветът на Европейския съюз не трябва да се бърка и със Съвета на Европа (Council of Europe), който не е институция на ЕС, а международна организация на страните от Европа.

Работните езици са английски, френски и немски.

Седалището на Съвета е Брюксел, където се провеждат срещите на министерско ниво. Министрите се срещат в Люксембург само през април, юни и октомври.

[редактиране] Роля

Съветът заедно с Парламента определя правилата за всички дейности на Европейските Общности, които представляват „първата колона“ на ЕС: вътрешния пазар и повечето от общите политики. В добавка Съветът носи основна отговорност за дейностите по „втората и третата колони“ - т.е. междуправителственото сътрудничество в сферата на общата външна политика и сигурност и на правосъдието и вътрешния ред. Съгласно член 202 на Договора от Маастрихт ролята му е да работи за изграждането на ЕС. Съветът трябва да:

осигурява координирането на общите икономически политики на страните-членки на ЕС,
да взема решения,
чрез своите актове да упълномощава Европейската комисия да осъществява правилата, формулирани от Съвета.

На практика, Съветът изпълнява следните функции:

Законодателство - приема законите на ЕС по препоръка на Европейската комисия и Европейския парламент.
Приема бюджета на ЕС съвместно с Европейския парламент.
Външна политика и отбрана - Съветът се стреми да осъществява единна външна политика и политика на отбрана на страните-членки, макар че всяка страна е свободна да ги определя самостоятелно.
Икономическа политика - Съветът се стреми да осъществява единна икономическа политика на страните-членки.
Правосъдие - Съветът координира правосъдните системи на страните-членки и по-специално борбата им срещу тероризма.

[редактиране] Начин на работа

Управлението на Съвета се осъществява от текущото Председателство на Съвета на ЕС, което се сменя на ротационен принцип на всеки шест месеца. Съветът е само един, но той се събира в няколко различни състава или формации, в които участва съответният министър от всяка държава. Съветът, проведен в Севиля през 2002 г. дефинира девет такива формации, които обсъждат политиките в съответните области. Формациите са, както следва:

Общи въпроси и външни работи (включително Европейската политика за отбрана и сигурност и сътрудничеството за развитие);
Икономически и финансови въпроси (включително бюджетите);
Правосъдие и вътрешни работи (включително гражданската защита);
Заетост, социална политика, здраве и въпроси на потребителите;
Конкурентноспособност (вътрешен пазар, промишленост, изследвания и туризъм);
Транспорт, телекомуникации и енергетика;
Земеделие и риболов;
Околна среда;
Образование, младеж и култура.

Председателството бива подпомагано от Генерален секретариат. През 2004 г. Хавиер Солана беше преназначен на поста Генерален секретар на Съвета на ЕС. Той е и Върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността и в това си качество подпомага координирането на действията на ЕС на световната сцена. Работата на Съвета се подготвя от Комитета на постоянните представители на Държавите членки към ЕС (COREPER). Посланиците се срещат всяка седмица, за да подготвят дневния ред на Съвета. Въпросите на земеделието се разглеждат от Специален комитет за земеделието. Работата на COREPER се подпомага от различни работни групи, съставени от представители на националните администрации на държавите-членки.

[редактиране] Гласуване

Решенията на Съвета се вземат с гласуване, като в повечето области е достатъчно квалифицирано мнозинство. Държавите с по-голямо население имат повече гласове, но връзката население - гласове не е право пропорционална, за да не се ощетяват малките държави. Общо 321 гласа в Съвета се разпределят по страни както следва:

Германия, Франция, Италия, Великобритания - по 29 гласа
Испания, Полша - по 27 гласа
Нидерландия - 13 гласа
Румъния - 14 гласа
Белгия, Гърция, Португалия, Унгария, Чехия - по 12 гласа
Австрия, България, Швеция - по 10 гласа
Дания, Ирландия, Литва, Словакия, Финландия - по 7 гласа
Кипър, Естония, Латвия, Люксембург, Словения - по 4 гласа
Малта - 3 гласа

Съветът взема решения с единодушие в някои особено чувствителни области като външната политика и сигурността, данъчната политика, политиката за предоставяне на убежище и имиграционната политика. Това означава, че всяка държава-членка има право да налага вето в тези области.

Освен това всяка от държавите-членки може да изиска потвърждение, че гласовете в полза на съответното решение представляват поне 62% от населението на ЕС. Ако това условие не е изпълнено, решението не се смята за прието.