Наполеон Бонапарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Наполеон.

---

Наполеон I император на Франция
Роден:	15 август 1769 Аячо, Франция
Починал:	5 май 1821 Света Елена

Наполеон Бонапарт (на френски: Napoléon Bonaparte), или накратко само Наполеон (15 август 1769 г. — 5 май 1821 г.) е действащият владетел на Франция след 1799 г. и първият френски император с титла „Наполеон I Велики“ (Napoléon I le Grand) от 18 май 1804 г. до 6 април 1814 г. и повторно между 20 март и 22 юни 1815.

В течение на малко повече от десетилетие Наполеон установява контрол чрез завоевания или съюзи над почти цяла континентална Западна и Централна Европа до поражението си в Битката на нациите край Лайпциг през октомври 1813. По-късно той успява да осъществи краткотрайно завръщане, известно като Стоте дни (les Cent Jours), преди да бъде окончателно победен в Битката при Ватерло на 18 юни 1815. Малко след това той е пленен от британците и изпратен на остров Света Елена, където умира.

Освен с военните си успехи, Наполеон е известен с установяването на Наполеоновия кодекс, както и като един от просветените владетели. Наполеон поставя още няколко членове на фамилията Бонапарт на няколко трона в Европа. Макар че те не надживяват поражението му, един негов племенник, Наполеон III управлява Франция през втората половина на 19 век.

[редактиране] Семейство и детство на Наполеон

Наполеоне Буонапарте (на корсикански Nabolione или Nabulione) е роден в град Аячо на о-в Корсика. По-късно е възприето френското произношение на името му - Наполеон Бонапарт. Първото известно съобщение за него се появява в официален доклад от 28 март 1796.

Неговото семейство е от дребната корсиканска аристокрация. Неговият баща, Карло Буонапарте, адвокат, е назначен за представител на Корсика в двора на Луи XVI в 1778, където той остава доста години. Доминиращо влияние върху детството на Наполеон оказва и неговата майка, Мария Летиция Рамолино. Дисциплината, налагана от нея, донякъде възпира темпераментното момче, наричано Рабулионе ("вмешател" или "разрушител").

Наполеон е приет във френско военно училище в Бриен льо Шато, малко градче, близо до Троа, на 15 май 1779. Той трябвало да се научи да говори френски език, преди да влезе в училището. Той говори френски език с ясно изразен италиански акцент през целия си живот и не пише правилно.

В Бриен той получава високи оценки по математика и география и сносни по другите дисциплини. След завършване на училището там, през 1784 Бонапарт е приет в елитната Кралска военна школа в Париж, където завършва двегодишния курс на следването само за една година. Въпреки че първоначално търси морско назначение, във военната школа той учи артилерия. При завършването през септември 1785 той е назначен като 2-ри лейтенант на артилерията и поема своите нови задължения през януари 1786 на 16-годишна възраст.

[редактиране] Офицерска и държавна кариера

Наполеон като млад офицер, служи в гарнизоните във Валанс и Оксон до избухването на Революцията в 1789 (въпреки че прекарва почти две години в отпуск в Корсика и Париж по време на този период). Той прекарва повечето от следващите няколко години в Корсика, където сложната тристранна борба между монархисти, революционери, и корсикански националисти е вече завършила. Бонапарт поддържа якобинците и получава поста подполковник на полк от доброволци. След конфликт с все по-консервативният националистически лидер Паскал Паоли, Бонапарт и неговото семейство били принудени да се изселят във Франция през юни 1793 г.

През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове.

На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия.

През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения.

По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат.

През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии.

На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул.

На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция.

През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.).

През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова.

През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска.

През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно.

През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години.

През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на остров Елба.

През пролетта на 1815 г. напуска остров Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло Наполеон е заточен на остров Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.

След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от остров Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.

[редактиране] Външни препратки

• http://focus-nes.net от 14 януари 2006 г.