Юрий Андропов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Юрий Андропов съветски политик
Картинка:Andropov.jpg
Роден:	15 юни 1914 Нагутское, Русия
Починал:	9 февруари 1984 Москва, Русия

Юрий Владимирович Андропов (на руски Ю́рий Влади́мирович Андро́пов) е съветски политик, дългогодишен ръководител на съветския Комитет за държавна сигурност (КГБ) и в продължение на година и половина Генерален секретар на ЦК на КПСС (12 ноември 1982 - 9 февруари 1984), както и Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР.

[редактиране] Биография

Андропов е син на чиновник в железниците и е роден на 15 юни (2 юни стар стил) 1914 в село Нагутское, дн. Ставрополски край, Русия. Той учи за кратко в Техническото училище по воден транспорт в Рибинск, след което заема различни постове в номенклатурата на Комсомола. През 1951 е преместен на работа в секретариата на ВКП(б) в Москва.

След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 Андропов изпада в немилост и е изпратен от Георгий Маленков в съветското посолство в Будапеща. Там той играе важна роля при съветското нашествие в Унгария през 1956. След завръщането си в Москва той оглавява Отдела за връзки със социалистическите страни (1957-1967), а през 1967 е назначен за председател на КГБ, какъвто остава до 1982.

Няколко дни след смъртта на Леонид Брежнев (10 ноември 1982) Андропов е избран изненадващо за генерален секретар, вместо очаквания от наблюдателите Константин Черненко. Той е първият ръководител на КГБ, достигнал този пост. Назначението му е прието на Запад с песимизъм, заради неговата дейност в КГБ и по време на унгарските събития.

При своето управление Андропов прави опити да подобри икономическото положение и да намали корупцията. Той е известен и със своята антиалкохолна кампания и борбата за подобряване на производствената дисциплина. И двете кампании се провеждат в типичния съветски административен стил и с острота, донякъде напомняща управлението на Сталин.

Андропов не постига много и във външната политика. Войната в Афганистан продължава, а отношенията със Запада се влошават. Напрежението в рамките на Студената война се засилва, след като съветски изтребители свалят корейски граждански самолет, навлязъл в тяхната въздушна територия. В отговор на дислоцирането на съветски ракети СС-20 в Източна Европа Съединените американски щати разполагат в Западна Европа свои ракети Пършинг.