Брестовица (Област Пловдив)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другото българско село с име Брестовица, вижте Брестовица (Област Русе).
Брестовица е село в Южна България. То се намира в община Родопи, Област Пловдив.
| Брестовица (Област Пловдив) | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Пловдив |
| Община: | Родопи |
| Население: | 3 683 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 297 м |
| Пощ. код: | 4224 |
| Тел. код: | 03142 |
| Геогр. положение: | 42° 5' сев. ш. 24° 36' изт. д. |
| МПС код: | РВ |
| Кмет или наместник | |
| Георги Митърчев (БСП) | |
Съдържание |
[редактиране] География
В една топографска карта на Европейска Турция, изработена от австрийски картографи през 1851 г., село Брестовица е нанесено като мъничка точица сред северните родопски ридове. Географската среда ни помага да прочетем 500-годишната история на селото в синтезиран вид. Нагоре, над селото, в Родопите, са закрилните височини, до които кракът на завоевателите, идващи от запад или изток по големия римски път край Марица, не може да стигне. Спасителна за брестовичани охрана са създавали и гъстите гори, обрамчили околните ридове, а откъм полето, покрай римския път, са се ширели непроходими тресавища със сплетени гъсталаци, водолюбиви дървеса, в които чужденец не е смеел да нагази.
Това географско обкръжение на селото е запазено и днес, като само част от къщите му са се спуснали надолу, към открития простор на север, по-близо до равнината. Селото стои на 18 км югозападно от Пловдив в най-северното подножие на Върховръшкия рид на Западни Родопи, на границата с Горнотракийската низина, на височина 297 м.
Горският фонд е с площ 2 500 ха. Релефът е силно пресечен, характеризиращ се с гори, ливади, дерета, и заоблени върхове. Климатът е преходноконтинентален, като най-разпространени почви са канелено-горските, светлокафявите горски и планинско-ливадните.
Местността Лещенско (60 ха) е разположена на 650 м надморска височина, а местността Брянощица (20 ха) – 930 м. Тази надморска височина е имала и има много благоприятно въэдействие върху здравето на брестовичанина.
Районът е с висока стойност на биологично разнообразие. Има всички дървесни видове, характерни за географския пояс. Горите заемат близо 2/3 от територията на района, като една пета от тях са изкуствено създадени, предимно иглолистни видове – бор и ела. От естествените широколистни гори преобладават габър, леска, дъб, бук, бряст, липа, дрян, глог, а от иглолистните – бял и черен бор, ела, хвойна. Според целите на стопанисване 5% от горите в района са за дърводобив, а 95% са със специфични екологични функции.
Районът се обитава от зайци, лисици, язовци, чакали, диви прасета, вълци, сърни, елени, муфлони; синигери, славеи, кукувици, косове, свраки, сови, бухали, сива врана, черна гарга, различни видове орли и др. До 1980-те той е естествено обиталище на киклици (скална яребица) и лещарки – много редки видове, както и на голямо разнообразие от пойни птички, които изчезват в резултат на неправомерно изсичане на горите, бракониерство и общо замърсяване на средата.
Местността Бряновщица граничи с представително ловно стопанство Тъмраш, в което имаше създадено развъдно стопанство на следните животински видове: мечки, диви прасета, различни видове елени, кошути, сърни, сръндаци, муфлони, диви кози. В момента, част от тези животни не се срещат, но е запазено естественото им обиталище и изкуствено създадените условия, което би могло да се използва за населяване с такива видове животни.
[редактиране] История
Корените на българския дух и характер се откриват с пълна сила в Брестовица — село, съхранило в най-голяма степен своеобразието на българските традиции. Престоят в Брестовица дава уникалната възможност да се усети и навлезе в един бит, който прокарва мостове между времена и култури. Атрактивната природна среда, богатата история, съхранените фолклор, обичаи, традиционна кухня, известното брестовишко вино — това е Брестовица — привлекателно място за туристи.
По предание Брестовица съществува отпреди 13 века. В землището на с. Брестовица са открити следи от праисторическо селище, обитавано през халколита. Намерени са каменни оброчни плочи с изображение на тракийския конник, сребърни монети и др.
Запазени са останки от манастира Св. Никола, строен през културния възход на България по време на Търновското царство. Той е опожарен при голямото помохамеданчване през 1666 година, но и до днес в Пловдивската митрополитска библиотека се съхранява ръкописно Четвероевангелие от в 17 век, Месецеслов с избрани тропари от 15 век и др. Тези ръкописни страници осветляват и потвърждават предположението, че в манастира Свети Никола са се трудили книгописци, в чиито сърца е горял огънят на великата любов към книгата, а Брестовица е излъчвала книжовна светлина в мрака на робството.
Името на селището е споменато за първи път в турски регистър от 1576 г., където е отбелязано с българското име Бирестувиче, а в по-късно време носи и турското име Дереджикьой.
[редактиране] Религии
Църквата Свети Тодор Тирон е гордостта на брестовичани до Освобождението. Молебенът за първия камък на новата църква, изградена върху основите на старата, разрушена от придошлото дере, е през 1848 г., а е осветена на 25 август 1851 г. Мерките на църквата са впечатляващи: крепостен градеж от дялан камък и достатъчно голяма да приеме по време на богослужение цялото население на селото в онези години. Иконите са изографисани от иконописците Димитър Зограф и Никола Зограф — баща и син от Самоков.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Училище и детска градина
Началото на училищното дело е поставено през 1800 година в замъждукана учебна килия. Първата училищна сграда е построена за месеци от брестовичани през 1835 г., а първият учител е бил поп Иван — от Котаровия род. Днес Основно училище Христо Ботев разполага с три сгради и богата учебно-материална база.
[редактиране] Читалище
Читалище Съзнание в с.Брестовица е създадено през 1873 година от родолюбиви българи. През своята история то е съхранило авторитета и спецификата си на културен център в селото. Фолклорните състави към читалището са с определен, траен интерес и значителни познания в областта на фолклора. Песните и танците, които се разработват и поставят, са от всички фолклорни области на България и основно от тракийската. Наред с обработения фолклор, съставите вземат участие в представянето на автентичени ритуали и обичаи от бита и поминъка на село Брестовица — коледуване, бъднуване, къпънки, туйкане. Особено място заема представянето на ритуала зарязване, свързан с празника на селото — Трифон Зарезан — обвързан с основния поминък на населението — лозарството.
Към читалището функционират:
- самодеен младежки танцов ансамбъл Тракийци с много богата дейност и изяви в страната и чужбина.
- детски танцов състав за народни танци с участия в общински и регионални прегледи на художествената самодейност
- женска певческа група за народни песни с богат репертоар и издаден компакт диск със 17 народни песни
- женска певческа група за стари градски песни
- курсове по начална компютърна грамотност за деца и възрастни
[редактиране] Спорт
Спортното движение в с. Брестовица възниква през 20-те години на 20 век, под формата на гимнастически дружества и футболни отбори.
През 1950 година е основано Дружество за физическа култура и спорт, познато след това в цялата страна като физкултурно дружество Виктор. То развива баскетбол, футбол, шахмат и борба.
От Брестовица тръгва спортната кариера на Ваня Гешева в кану-каяка – първият български олимпиец с три медала от една Олимпиада, а в академичното гребане победи жъне Магдалена Булгурова-Георгиева.
Спортният дух, масовото участие и високите постижения на спортистите налага изграждането на модерна база. През 1982 г. в двора на училището започва изграждането на нова спортна зала с баскетболно игрище и 250 места за зрители. В настоящия момент в нея се провеждат часовете по физическо възпитание и тренировките на баскетболните отбори.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Вилна зона Бряновщица
Няма човек от Брестовица, който пряко или косвено да не е свързан с местността Бряновщица. В летните биваци, направени от папрат, са израстнали нашите деди. Красивата природа, чистите води и природни дадености са предпоставка за създаването на вилна зона Бряновщица, намираща се на 12 км от Брестовица и 930 м надморска височина. Районът е с висока стойност на биологично разнообразие от бор, ела, габър, леска, дъб и др.
Днес вилна зона Бряновщица, разполага с 240 частни вили, през нея целогодишно преминават около 5000 почиващи и туристи.
[редактиране] Кулата
Кулата в местността Бряновщица е централна част от чифлика на тъмръшкия властелин Ахмед ага, владеещ 18 села от територията на днешната община Родопи. Тя е свързана с историята на селото по време на турското робство. Това не е бил прост чифлик, а палат, летен дворец, крепост. Макар и изгорял, този дворец, с неговите зъбести стени, белите му комини, които още стърчат над развалините, високите стени, напъстрени с множество мазгали и чешмата която още тече, ясно свидетелствуват, че тук е царувало робство, че притежателят е бил силен.
[редактиране] Ловна хижа
Ловна хижа Бряновщица е построена през 1935 г. с ентусиазма на ловците и населението на Брестовица. Масивната сграда от два етажа е изградена от камък. Още от откриването и се използува за отдих и туризъм не само от населението на Брестовица, но и други любители на чистия въздух, спокоествието и тишината. Многократно са организирани детски и младежки лагери.
[редактиране] Редовни събития
КАЛЕНДАР НА ОБИЧАИТЕ В БРЕСТОВИЦА
- 1 ануари — Сурвакане. Децата обикалят селото и сурвакат, наричайки за здраве и берикет. Сурвачките са напревени от дрян, окрасени с пуканки, люта чушка, чесън, вълна. Стопаните даряват децата с пари, орехи, плодове, потки и др.
- 6 януари — Богоявление (Йордановден) — водосвет и хвърляне на кръста в ритуална чешма „Двете реки“. На този ден кумците ходят на гости у кумовете и искат прошка.
- 7 януари — Ивановден — „Къпънки“ – на този ден всички младоженци се къпят за здраве в коритата на ритуалната чешма „Двете реки“.
- 21 януари — Бабинден (ден на родилната помощ). Общоселски женски празник. Акушерките и лекарите, придружени от жените на Брестовица и музика се отправят към ритуалната чешма „Двете реки“, където се извършва ритуалното къпане на акушерките от млади родилки. Тържеството продължава с общоселско женско веселие.
- 13 февруари — Тържествен концерт, организиран от читалище „Съзнание“, посветен на празника на селото – Трифон Зарезан.
- 14 февруари — Трифон Зарезан – празник на селото. Основният обред – зарязване на лозята в Брестовица се извършва от години на 14 февруари с шествие. След църковните хоругви тръгва цялото село, начело с кмета, свещениците и водят със себе си свирачи. Всеки носи пита, варена кокошка или наденица, бъклица с вино и светена вода. Всеки лозар отрязва няколко пръчки или три корена и полива отрязаното място с вино. Зарязването се придружава с изричане на богословии за богата реколта. Празникът завършва с общо веселие. И така – ножиците са наострени, бъклиците са пълни, лозето очаква своите стопани.
- 13 март (датата се мени по църковния календар) — Сирни заговезни — обичай „Туйкане“. Обичаят „Туйкане“ се провежда в деня на Сирни заговезни. Според етнографски проучвания другаде в България подобен обичай на начеваща любов, изпълняван с толкова последователност, че да се превърне в традиция, няма. Свидетели сме на оригинален обичай-изява на езическа непосредственост и еротична чувственост на младите сърца, сред романтичния декор на нощните огньове.
- 1 май (датата се мени по църковния календар) — Великден — семеен празник. На този ден във всяка къща се приготвя печено агне. Селото усъмва с аромат на печено агне по брестовишки. Младоженците ходят на каниска в домовете на кумовете.
- 24 май — Ден на българската писменост и култура. Общоселско тържество организирано от читалище „Съзнание“.
- 15 август — Голяма Богородица – общоселски събор в местостта „Бряновщица“, „Празник на родовата памет“.
- 14 септември — Кръстовден – ритуално откриване на гроздобера.
- 1 ноември — Ден на народните будители – тържество.
- 23 — 25 декември — Коледни тържества
- 31 декември — Тържественно посрещане на Нова година на площада
[редактиране] Личности
- Петър Петров - роден в Брестовица, изобретил първия дигитален ръчен часовник и ред други неща
- Юри Буков – един от големите пианисти на България
- Младежки танцов ансамбъл Тракийци
- Ваня Гешева — олимпийска медалистка по кану-каяк
- Магдалена Болгурова-Георгиева — състезател по академично гребане
[редактиране] Други
Всестранна кооперация „Нов живот“ е създадена през 1908 г. Собственик е на винарска изба, пострена през 1943 г. със средства на брестовичани и е с капацитет 3 500 000 литра вино. За добрите вкусови качества на виното съществена роля играе реколтата, прибирана на ръка от всеотдайни хора, отглеждащи лозя върху плодородната земя.
Винарска изба „Вила Винифера“ е наследница на най-старата изба в с. Брестовица — „Мискет“. Създадена през 1936 г. като семейната изба от търговеца на вино Методи Хаджиянков, същата е възстановена от Росица Кючукова през 1998 г., вдъхнала и нов живот и ново име — Villa Vinifera. Работейки само в дървени бадеми от 25 тона и съхранявайки виното в дълбоко подземие, Villa Vinifera успява да запази уникалното съчетание на традиция и нововъведения.
Винарска изба „Тодоров“ е специализирана в производството само на червени вина, в бутикови сирии, с ограничени количества. Тя се намира в сърцето на Тракия, в едно от емблематичните за българското винопроизводство места — с. Брестовица и е един оазис на истинското червено вино.
Земеделска кооперация „Брестовица“, създадена през 1992 г. с 462 член-кооператори. Собственик е на почивна база „Бряновщица“ — с 768 кв.м. застроена площ и 7 дка земя; с леглова база за 100 човека и оборудвана кухня. Почивната база не се използва ефективно и дава възможност за включването й при евентуално развитие на туризъм в селището.
Ловно-рибарска дружинка „Глиган“ — с. Брестовица е организация с традиции основана през 1897 г. Днес тя наброява 116 организирани ловци, разполага с 58 000 дка ловна площ, изключително благоприятна за ловуване в полски райони на местен и прелетен полезен пернат и космат дивеч като: пъдпъдък, гривек, гургулица, яребица, фазан, заек. В горски район се ловува предимно на заек, сърна, дива свиня, лисица, чакал, дива котка. Благоприятни условия за ловувания предоставя ловната хижа, разположена в изключително живописна местност в Чернатишкия клон на средните Родопи, заобиколен с всички широколистни видове растителност, както и представители на иглолистни видове — бял и черен бор, ела. Това предполага провеждането на емоционални ловни излети, свързани не само с лова, но и с допира на човека до природата.
[редактиране] Кухня
Пълнено печено агне с кисело зеле по брестовишки. Необходими продукти: 1 агне, агнешка дреболия, 1 кг ориз, 0,500 л олио, 3 връзки пресен лук, 15 г сол и 1 връзка джоджен, 1 пакетче черен пипер, 3 кг кисело зеле, 200 гр свинска мас.
Приготвяне на кавармата –300 мл олио се затопля и към него се прибавя няколкократно измития със студена вода ориз. Запържва се до златисто жълто. Към него се прибавя предварително сварената и нарязана на ситно дреболия. Разбърква се добре и се маха от котлона. Прибавят се ситно нарязаните лук и джоджен. Добавят се черния пипер и сол на вкус. Към тази смес се добавя ½ л топла вода и се оставя на слаб огън 10 мин. да се задуши. С така приготвената каварма се пълни агнето, предварително осолено отвътре и вън. С игла и конец се зашива. Отвън агнето се маже със свинската мас.
Приготвяне на зелето — предварително нарязаното зеле с останалата част от олиото и 300 гр вода се вари на бавен огън 10 мин.
В голяма тава се слага зелето, върху тавата се поставя метална скара и върху нея пълненото агне. Агнето се покрива със зелеви листа. Пече се в предварително опалена с дърва фурна като вътре във фурната се поставя котле с вода, а фурната се затваря с тиклена плоча и се замазва с глинена кал. Пече се 6–8 часа.
В Готварската ни уикикнига има още следните брестовишки рецепти:
- Млечник – традиционен брестовишки десерт
- Сладък суджук
- Басма
- Плакеда с болгур
- Трахана
[редактиране] Външни препратки
 |
Тази статия е включена в списъка на избраните на 2 март 2005. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия. |
