Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Сребро — Уикипедия

Сребро

от Уикипедия, свободната енциклопедия

47 ПаладийСреброКадмий
Мед

Ag

Злато

Периодична система (стандартна)
Периодична система (разгъната)
Химическа серия преходен метал
Група, Период, Блок 1Б, V, d
Външен вид бял, със силен
метален блясък
Свойства на атома
Атомна маса 107,868 u
Атомен радиус (calc) 160 (165) pm
Ковалентен радиус 153 pm
Радиус на ван дер Ваалс 172 pm
Електронна конфигурация [Kr] 4d10 5s1
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 18, 1
Оксидационни състояния
(Оксид)
±1 (?)
Кристална структура кубична
Физични свойства
Агрегатно състояние твърд
Плътност 10 490 kg/m³
Температура на топене 1234,93 K (961,78 °C)
Температура на кипене 2 435 K (2 162 °C)
Моларен обем 10,27×10-3 m³/mol
Специфична топлина на топене 11,3 kJ/mol
Специфична топлина на изпарение 250,58 kJ/mol
Налягане на парата 0,34 Pa при 1 234 K
Скорост на звука 2 600 m/s при 293,15 K
Други
Електроотрицателност 1,93 (скала на Паулинг)
Специфичен топлинен капацитет 232 J/(kg·K)
Специфична електропроводимост 63×106 S/m
Топлопроводимост 429 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 731,0 kJ/mol


Периодична система на елементите

Среброто е химичен елемент, преходен метал, означаван с химичен знак Ag и с пореден номер 47 в Периодичната система на елементите. То е с бял цвят и красив метален блясък. Спада към групата на благородните метали. Среброто има най-високата електропроводимост сред металите. Лесно се поддава на обработка и се използва в електронните продукти, както и в бижутерията.

Съдържание

[редактиране] Място в периодичната система и строеж на атома

Среброто се намира в 1 Б група и V период. В електронната си обвивка има 47 електрона, разположени в пет електронни слоя. Във външния си слой има 1 електрон. На електронния слой, разположен под външния, има 18 електрона и той е незавършен. Атомният радиус на среброто е сравнително малък и затова то здраво задържа валентните си електрони. Ето защо елементът има слаба редукционна способност. При химичните взаимодействия участва с единия си електрон от външния електронен слой и проявява първа валентност. В химичните съединения е от +1 степен на окисление.

[редактиране] Свойства и употреба

Среброто е бял метал с красив блясък. Използва се в бижутерията. То отразява силно светлината и по този начин намира приложение за изработване на огледала.

Среброто е тежък метал (p = 10,5 g/cm3). Топи се при по ниска температура от медта (tm = 961 °C и tk = 2167 °C). Стопеното сребро подобно на медта поглъща кислород от въздуха и при охлаждане го изпуска. Ето защо повърхността му става шуплеста. По тази причина среброто, както и медта, рядко се обработва чрез леене.

Среброто е мек и много пластичен метал. От него се изтеглят прозрачни листа с дебелина 0,0025 nm, наречени сребърен варак. Пластичността на среброто се използва много отдавна и до днес за изработване на свещници, полилеи, сервизи, бижута и други предмети за украса. Чистото сребро има голяма топлопроводност и електропроводимост. По своята електропроводност среброто стои на първо място сред металите, но поради високата му цена и голямата му плътност от него се провеждат само проводници, които се използват за специални цели. Те са незаменими в уредите с висока точност.

[редактиране] Взаимодействие с прости вещества

Среброто не реагира с кислорода нито при обикновена температура, нито при загряване. По-лесно се свързва с халогенните елементи.

С металите образува сплави, които намират по-голямо приложение от чистото сребро, тъй като то е много меко и не е удобно за работа. Количеството на среброто в 1000 g сплав се нарича проба. От сплавите на среброто се използват предимно тези с медта, със златото и никела. Сребърните сплави се използват за направата на монети, медали, съдове и др. Сребърните бижута се изработват от сребро с проба 925. Поради красивия вид на сребърните изделия и малката активност на среброто много предмети се посребряват.

[редактиране] Разпространение

В природата се среща самородното сребро и в неговите минерали рогово сребро, аргентит и др. Най-често то е примес с оловно-цинковите и медните руди и се получава главно като страничен продукт при производството на цинка и медта.

[редактиране] Физиологично действие

Среброто не е биоелемент. Върху човешкият организъм сребърните съединения имат отровно действие, когато са в по-големи концентрации. Среброто се отлага в тъканите, в костния мозък, в черния дроб.

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu