Изход (Библия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изход (на гръцки: ο Έξοδος, на латински: Exodus, а на еврейски език: Шемот (שְׁמוֹת) – Имената) е втората книга от Библията и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).

Съдържание

1 Съдържание и структура на книгата
2 Исторически фон
3 Отзвук на Изход в други книги на Библията
4 Ползвани източници

[редактиране] Съдържание и структура на книгата

Други големи и съдбоносни преселения в историята на народа на Израил не успяват да засенчат спасението от египетски плен и живота в пустинята. Изходът хвърля светлина върху цялата религиозна мисъл на израилтяните. Извеждането от Египет е централно събитие в книгата. Разказът обхваща периода от появата на израилтяните в Египет до сключването на Завета на Синай. В тази книга се разказва как Бог, който разкрива името си (3:14 и сл.; 6:2), избира за свой служител Мойсей и го призовава да действа, като представи пред фараона волята на Бог: „Пусни людете ми“ (5:1; 7:16; 10:3). С големи чудеса и бедствия Бог принуждава непреклонния фараон накрая да отстъпи. Израилтяните напускат Египет, Бог прави чудо, за да преминат безпрепятствено през Червено море и ги повежда през пустинята, където ги храни и се грижи за тях. От планината Синай, чрез Мойсей, им дава заповеди и закони и така сключва Завет с тях. По-късно, когато израилтяните се противопоставят чрез златния телец, Бог ги по молба на Мойсей и им осигурява водач и закрила по пътя към Обетованата земя.

Разказът се прекъсва от по-къси или по-дълги текстове на закони и заповеди. Особено обширни са главите с указания как да бъдат направени скинията (свещената шатра) и принадлежностите в нея, както и главите, в които се описва изпълнението на тези указания.

В Изход можем да различим следните седем основни раздела:

От синовете на Яков възниква голям народ, който е експлоатиран жестоко от фараона; Бог избира Мойсей и в Мидиамската земя му разкрива името си и го призовава да стане водач на своя народ при спасение от робството (1:1–7:7).
Мойсей посредничи пред фараона, а Бог изпраща над Египет бедствия, които да принудят фараона да се покори (7:8–11:10).
Бог дава указания за празнуване на Пасха; след смъртта на първородните на египтяните и на добитъка им, израилтяните излизат от Египет и Бог чрез чудо побеждава войската на фараона край Червено море; Бог води израилтяните през пустинята, пои ги и ги храни; Мойсей назначава съдии (12:1–18:27).
Бог сключва с израилтяните Завет; тук се намират ключовите юридически текстове: Десетте Божи заповеди (Декалог) и „Книгата на Завета“ (19:1–24:11).
Указанията на Бог към Мойсей как да се направи светилище (24:12–31:18).
Израилтяните нарушават завета с почитането на златния телец; следва наказание, но Мойсей посредничи и Господ отново възстановява завета (32:1–34:35).
Разказ за това как израилтяните правят скинията и принадлежностите за нея, за да може Бог да „обитава между тях“ (25:8) по пътя към Обетованата земя (35:1–40:38).

[редактиране] Исторически фон

Книгата Изход е написана с цел да изрази вярата на израилтяните, но почива върху истински събития. Чрез сравняване на сведенията от старозаветния текст със сведенията от историята на Близкия изток, различни учени стигат до следните заключения: някои поставят Мойсей в 15 век пр.н.е. (18-та династия, по-точно царуването на Тутмос III), а други – в 13 век пр.н.е. (19-та династия, когато са царували Сети I, Рамзес II и Мернептах). Обаче повечето историци поддържат теорията, че изходът на израилтяните от Египет е през 13 век пр.н.е.

Според политическите събития през този период, можем да ги подредим по следния начин:

През 16 век пр.н.е. новото египетско царство прогонва хиксите, които идват от Азия 150 години преди Тутмос III, който през 15 век пр.н.е. значително укрепва своята власт в областта Ханаан.
За 14 век пр.н.е. е характерно силно отслабване могъществото на Египет, което е свързано с религиозната криза и преместването на столицата в Амарна. Това е периодът на царуване на фараоните Аменофис IV (променил името си в Ехнатон) и Тутанкамон. Техните васали от Ханаан по това време са заплашени от нарастващата мощ на хетитите, както и от безредиците, предизвикани от скитащите племена хабиру.
Генерал Хоремхеб, в желанието си да въведе ред, поставя началото на 19-тата династия (13 век пр.н.е.), връща столицата в делтата на река Нил, започва да укрепва средиземноморския бряг и е принуден с Рамзес II да оказе отпор на натиска от страна на хетитите. Предполага се, че именно по това време египтяните са използвали израилтяните като работна ръка. Обаче Мойсей, може би обучен подобно на други семити, за да изпълнява служба, свързана с работите в азиатските колонии на Египет, успява да изведе сънародниците си в пустинята и да ги организира в светско и религиозно отношение. Тези хора, под ръководството на Исус Навиев пристигат в Ханаан.

[редактиране] Отзвук на Изход в други книги на Библията

В Псалм 114 (113) и Исус Навиев (4:22–24) се възхвалява прехода през морето с Мойсей и преминаването на река Йордан с Исус Навиев. В Псалм 81 (80) се призовават събралите се да празнуват: „Слушай, народе мой, и ще заявя пред теб“... „да няма всред тебе чужди богове“... „Аз съм Господ, твоят Бог, който те изведох из Египетската земя“, а в Псалм 95 (94): „Днес... да слушате гласа му“. В богослужението на евреите често се споменава избавлението от Египет, а по време на големи кризи те се обръщат към миналото си, например, пророк Илия пътува до планината Хорив (към извора на вярата) (Първа книга на царете 19) по време на цар Ахаав, който „върши зло пред Господа повече от всички, които бяха преди него“ (I Царе 16:30). Също така, по време на вавилонския плен Исаия проповядва, че идва време за нов изход („Аз ще направя ново нещо... ще направя път в пустинята“, Исаия 43:16–21), за чудотворно избавление от земята на робството (Исаия 48:20–49:26), че на израилтяните ще бъде изпратено опрощение на греховете (асоциация с времето на Мойсей: „Изличих като гъста мъгла престъпленията ти и като облак греховете ти“, Исаия 40:2; 44:21–22).

Изрази от Изход са използвани многократно в Новия завет: последната вечеря, смъртта и възнесението на Исус Христос се разбират като неговата Пасха (Лука 22:14–20; Йоан 13:1; 19:36). За кръщението и причастието се използват думи като манна (хляб от небето), облак, пасха и безквасни (напр. Йоан 6; I Коринтяни 5:7; 10:2–4). Откровението представя Христос като пасхално агне (Откровение 5:6); в същата книга, върху „онези, които носеха белега на звяра“ се изсипват същите бедствия, каквито се стоварват върху египтяните (Откровение 15:5–16:21); онези, които се радват на победата на Христос, пеят песен на Мойсей (Откровение 15:3).