Христофор Колумб

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране на текста, цитиране на източниците. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Христофор Колумб изследовател

Роден:	1451 Генуа, дн. Италия
Починал:	не се знае 1506 Валядолид, Испания

Христофор Колумб е европейски изследовател и търговец, прекосил Атлантическия океан и достигнал Америка на 12 октомври 1492 г. под флага на Кастилия. Той вярвал, че Земята е сравнително малка сфера, и твърдял, че може да достигне Далечния изток, като пътува само на запад.

[редактиране] Биография

Мореплавателят Христофор Колумб е роден на 25 август 1451 г. в предградието на Генуа Сан Стефано. Баща му е бил тъкач. Малкият Колумб вероятно е учил в училище, издържано от цеха на тъкачните текстилници, където освен тъкачество се изучавало четене, писане и елементарна космография. В периода 1470-1473 бащата на Колумб се заема с търговия и той взема участие в нея. Според някои изследователи той се е занимавал с търговия с вино по Лигурийското крайбрежие и тогава всъщност получава първите си уроци по мореплаване. На това се дължи и опитът му в каботажното плаване, демонстриран при обиколките на големите Антилски острови. През 1474г. постъпва на служба в търговската къща Чентурионе и Негро и участва в плаване до остров Хиос в състава на търговска флотилия. През 1475г. участва във второ плаване до Хиос. Колумб прекарва зимата на острова. Оттам е натоварена мастика, която трябва да се продава във Фландрия. През август 1476 г. тръгва на път за Фландрия в конвой, включващ 4 генуезки и един фламандски кораб. На 13 август те са нападнати от френски пирати при нос Сан Винсенти. Корабът, с който пътува Колумб, е потопен и той се добира до брега при град Лагуш, където жителите му помагат да достигне до Лисабон. В края 1476г. (не е точно установено) се жени за Фелипа Монис ди Перестрелу, внучка на сподвижник на Енрике Мореплавателя, получил от него титлата капитан-донатарий на о-в Порту Санту. През периода 1476-1484 живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. През 1477г. пътува с генуезки кораб до Англия (вероятно като част от задълженията му към фирмата на Чентурионе и Негри). Във връзка с това пътуване съществуват мнения, че е пътувал и до островите Исландия и Ян Майен в северния Атлантик, но това е доста съмнително. През 1478-1479 пребивава основно на остров Порту Санту, като в същото време продължава да изпълнява задълженията си към генуезката фирма на Чентурионе и Негри. Запазени са сведения за участието му в сделка за доставка на захар, при която той е обвинен в злоупотреба и се налага да пътува до Генуа през 1479, за да докаже своята невинност. При връщането си от Генуа вероятно взема със себе си и брат си Бартоломе, с когото в Лисабон отварят работилница за изработка на карти и картографски материали. Вероятно по това време се заражда и идеята му за западния път. По време на пребиваването си в Лисабон (най-голямото Европейско пристанище по това време) и на островите Мадейра той е имал възможност да събере ценни сведения за мореплаването в Атлантическия океан, за ветровете и теченията. През 1483 (или 1484) участва в плаване до форт Ла Мин в Гвинея (дн. Такоради в Гана). По това време Колумб вече може да се счита за опитен мореплавател, който е пропътувал почти всички по-важни маршрути, познати на европейските моряци по това време - Средиземноморието, Атлантическото крайбрежие на Европа и Африка. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV век, той съставя проект за западния, според неговото мнение, най-кратък морски път от Европа до Индия. По това време той подържа кореспонденция с известния за времето си флорентински учен Паоло Тосканели, който подкрепя неговата идея. В началото на 1484г. предлага проекта си на португалския крал Жуан ІІ. След дълго забавяне кралят предава проекта му на съвет от учени, които трябва да преценят неговата целесъобразност. Този съвет се състои от 4 известни за времето си астрономи и картографи, сред които е и германецът Мартин Бехайм. Съществуват предположения, че тези учени са се усъмнили (и с право) в изчисленията на Колумб и това е било основното им основание да отхвърлят проекта. В началото на 1485г. съветът дава отрицателното си мнения на краля и той отхвърля проекта на Колумб, малко по-късно умира и жена му Фелипа и през лятото на същата година той решава да се премести в Кастилия. Там с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция.

Спорът кой всъщност е бил Христофор Колумб и наистина ли точно той е открил Америка, а не викингите или някой друг, вероятно ще продължава още с десетилетия.

Мнозина индианци обаче смятат, че "откривателят" им, който и да е бил, е донесъл на коренното население на континента неизброими беди - болести, смърт, мизерия.

През 1492 г. италианският изследовател Христофор Колумб тръгва на пътешествие до Индия от Испания с три кораба. Това пътуване го отвежда до земите, които днес са познати като Америка.

На 13 юни 1494г. Христофор Колумб достига до остров Исла Де Ла Хувентуд (до остров Пинос) в близост до Куба. Първата експедиция е през 1492-1493г. с екипаж от 90 души на корабите "Санта Мария", "Пинта" и "Ниня". Корабите потеглят на 3 август 1492г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг. Там Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. и това става официалната дата на откриването на Америка от европейци. От 14 до 24 октомври експедицията посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември Колумб и хората му достигат остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб "Санта Мария" засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът "Ниня" завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. С това се слага край на първата експедиция за откриване на западен път към Индия.

Втората експедиция е от 1493 до–1496 г. оглавявана от Колумб с чин адмирал. Тя се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. Между 3 и 19 ноември 1493 г. са достигнати островите Доминик и Гваделупа, на северозапад - още около 20 от Малките Антилски острови и накрая остров Пуерто Рико. След това корабите акостират на северния хаитски бряг. От 12 до 29 март 1494г. в търсене на злато Колумб извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. След това отново поема на път и на 5 май 1494 г. достига остров Ямайка. Следват архипелага Хардинес дела Рейна, полуостров Сапата и остров Пинос. През периода 19 август - 15 септември 1494г. Колумб изследва южния бряг на Хаити и през следващата година продължава завоюването на острова.

На 10 март 1496г. експедицията потегля и на 11 юни се завръща в Кастилия. Третата експедиция, която Колумб организира, е през 1498-1500 г. Тя се състои от 6 кораба, 3 от които отплават през Атлантическия океан. На 31 юли 1498 г. те достигат остров Тринидат, навлизат от юг в залива Пария, достигат устието на река Ориноко и полуостров Пария. С това се поставя началото на опознаването на Южна Америка. През 1500г. Колумб е арестуван по донос и изпратен в Кастилия, където е освободен.

През 1502-1504г. той организира Четвъртата експедиция, която включва 4 кораба. С тях на 15 юни 1502г. достига остров Мартиника, а петнадесет дни по-късно - Хондураския залив. От 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. Колумб достига и карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама при залива Ураба. На 25 юни 1503 г. експедицията претърпява корабокрушение до остров Ямайка и помощта от Санто Доминго идва след една година. В Кастилия Колумб се завръща на 7 ноември 1504 г. Откритията на мореплавателя са съпроводени с колонизация на земите, до които достига, основаване на испански селища и масово изтребване на коренното индианско население. За приоритетната роля на Колумб за откриването на Америка в научната литература се водят дискусии. Установено е, че островите и крайбрежните области на Северна и Североизточна Америка са посещавани от нормани стотици години преди Колумб. Не е изключено европейци и жители на Африка да са достигали бреговете на тропическа Америка. Но тъкмо откритията на Колумб имат световно историческо значение, доколкото след него плаванията към американските земи влизат в сферата на географските представи на европейците. Откритията на Колумб спомагат за преразглеждане на средновековния светоглед и възникването на колониалните империи.

Мореплавателят умира на 20 май 1506 г.

[редактиране] Значение на делото на Колумб

Тютюнът е бил открит от Христофор Колумб през 1492г., когато стъпил в Новия свят. Двама от неговите моряци го занесли в Испания. Дълго време инквизицията задържала разпространението на тютюн в Европа, като обвинявала пушачите в магьосничество.

Предполага се, че Европа за първи път се е запознала с каучука след една от експедициите на Христофор Колумб през 1496г. Сред многото екзотични предмети неговите моряци донесли и не особено гладки, но отскачащи при удар топки, които жителите на Хаити използвали като играчки.

Първият европеец, усетил вкуса на ванилията, е Христофор Колумб. Испанските конквистадори на Ернан Фернандо Кортес обаче пренасят ванилията в Европа през ХV век. Тя много бързо намира популярност на Стария континент.

Според една от легендите известният мореплавател и изследовател Христофор Колумб никога не бил опитвал месо, изпечено направо върху горещи въглени. Когато пристига на Карибите в края на ХV век, Колумб открива, че местното племе Тайно приготвя уловените риба и дивеч, като ги поставя върху специално изработена дървена поставка над огъня и по този начин месото се опушва и изпича. Колумб бил силно впечатлен от вкуса на приготвения специалитет. Местните наричали този начин на готвене "барбакоа". Със завръщането си в Европа испанските завоеватели донасят със себе си и новия метод за готвене, наречен "барбакоа". Новата технологията за приготвяне на месото заедно със своето название бързо се разпространява из Европа.

[редактиране] Дискусии, свързани с делото на Колумб

В последните години бяха издадени многобройни книги, предназначени да дадат по-точно тълкуване на историята и да разрушат дълго поддържаните митове. Например, един от най-любимите исторически митове е, че Христофор Колумб бил отплавал на запад от Европа, за да докаже, че Земята е кръгла. Биографът на Колумб, Елиът Морисън описва разказа като “чиста фантасмагория.

В допълнение към мита за плоската земя, малко хора знаят, че Колумб е бил християнин, който е искал да донесе благовестието до изгубените по целия свят. Колумб е заявил своите идеи в своята Книга на пророчествата, която е държал в ръка, когато се е обръщал към кралица Изабела за средства за своето пътуване. Преводът на текстовете от Писанието, които Колумб е избрал за подкрепа на своите възгледи, е много полезен. Най-интересната характеристика на Книга на пророчествата на Колумб е неговото вярване, че благовестието на царството трябва да се проповядва на всички народи, преди Исус да дойде отново. В годината, в която Колумб отплава в историята, Мартин Бехайм от Нюремберг (дн. Нюрнберг), Германия, създава земен глобус. Никой не прави глобус, ако вярва, че Земята е плоска.

Дебатът в дните на Колумб не е бил дали Земята е плоска или кръгла. “Въпросът е бил ширината на океана; и именно тук противниците са били прави.” Колумб е подценил обиколката на Земята и ширината на океана с доста мили. Благодарение на Провидението, на пътя му се е намирала Америка и тя е съкратила това, което иначе щеше да бъде много дълго и почти невъзможно пътуване: мнението на образованите в дните на Колумб е било, че земята е сфера с обиколка около 24 000 мили (38 616 км; Бел. прев.). Следователно, тъй като Китай е на около 8 000 мили (12 872 км) на изток, здравият разум е сочел за непрактично да се плава 16 000 мили (25 744 км) на запад, за да се достигне до Ориента. Ето защо Колумб е имал толкова трудности в намирането на поддръжници за своята идея. Колумб изчислил обиколката на Земята на около 18 000 мили (28 962 км), а също така е повярвал на преувеличената оценка на Птолемей за разстоянието до източния бряг на Азия. Съчетавайки тези две грешки, той стига до заключението, че Япония отстои на около 3 000 мили (4 827 км) на запад от Канарските острови. Колумб допуска и някои допълнителни грешки. Той е вярвал, че дължината на градуса е 56,66 мили (91,16 км), когато всъщност точната стойност е почти 69 статутни мили (111 км) при Екватора. Възможно е, ако Колумб е бил правилно осведомен за обиколката на Земята и дължината на градуса, той да си е останал в къщи! Погрешните изчисления на Птолемей са били “щастлива грешка. Защото те са насърчили мореплаватели като Колумб и Кабот да вярват, че Атлантическият океан може да се прекоси за кратко време.”