Културни забележителности на София
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Обекти включени в „Национално движение 100 обекта“
Столицата е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Забележителностите в София са:
- Национален исторически музей, Бояна, ул. "Витошко лале" №16, Зима (ноември-март):9.00 - 16.45; Лято (април-октомври):9.30 – 17.30; Почива на национални празници, има печат.
- Храм-паметник „Свети Александър Невски“ с криптата., 10.30-12.30 и 14.00-18.30 ч., почивен ден понеделник, има печат.
- Национален църковен историко-археологически музей при „Светия синод“, намира се в сградата на богословския факултет на пл. Света неделя, 9.00-17.00 с обедна почивка; почивни дни събота и неделя, има печат.
- Национален дворец на културата, пл. България №1, Има печат до билетния център.
- Национална художествена галерия, пл. Батенберг № 1, 10.30–18.00; почивен ден - понеделник, има печат.
- Етнографски институт с музей при БАН, пл. Батенберг №1, лято: 10.00 - 17. 00; зима: 11.00 - 16.00; почивен ден - понеделник, има печат.
- Национален музей Земята и хората , бул. Черни връх №4, 10.00-18.00 ч.; почивни дни неделя и понеделник, има печат.
- Национален природонаучен музей при БАН, бул. Цар Освободител № 1, всеки ден от 10.00 - 18.00, има печат.
- Музей на историята на физическата култура и спорта в Национален стадион "Васил Левски", 09.00 - 17.00 с обедна почивка; почивни дни събота и неделя, има печат.
- Археологически институт с музей при БАН, ул. Съборна №2, 10.00-12.00 и 14.00-17.00ч. почивен ден понеделник, Тел.: 02/ 9881 473; 9882 406, има печат.
- Зоологическа градина, ул. Сребърна №1, през летния сезон от 9.00 - 19.00, а през зимния от 9.00 - 17.00, има печат.
- Национален музей „Боянска черква“, Бояна, ул. Боянско езеро №3, 9.00-17.00; почивен ден понеделник, има печат.
- Храм „Света София“, ул. Париж №2, има печат.
- Софийска синагога и исторически музей към нея, намира се на ъгъла на ул. Екзарх Йосиф и ул Г. Вашингтон, 9.00 -13.30 и 14.00 - 16.30; почивни дни - събота и неделя, има печат.
- Планина Витоша, Черни връх - печат на върха, 02/ 920 04 49
[редактиране] Храм-паметник „Александър Невски“
Датира от периода 1904-1912 г. Решението за построяване на катедрална църква е взето още през 1880 г.: княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен през 1882 г. при изключителна тържественост. По стар обичай в основите е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.
Храмът е по проект на руския архитект Александър Померанцев (1848-1918). Петкорабната църква е в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш“. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 м2, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК, с което се превръща в най-големия по рода си на Балканския полуостров. Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката - 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.
Черквата е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Крипта - работно време 10.30-12.30 и 14.00-18.30 ч., почивен ден понеделник, има печат.
[редактиране] Базиликата „Света София“
Историята на Сердика е тясно свързана с храма „Света София“, посветен на Божията премъдрост. Това е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Раннохристиянският храм е издигнат насред източния езически некропол на Сердика като гробищна църква (там по-късно е намерен сребърен реликвиар).
Най-старата църква на същото място, чийто под е запазен до днес, е от 4 век. По това време (през 343 г.) тя става седалище на известния Сердикийски събор. До 6 век в сградата са направени множество промени. През българското средновековие храмът продължава да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. Важната роля на „Света София“ в късния средновековен период е засвидетелствана от факта, че целият град започва да се нарича с нейното име (нещо, документирано за пръв път някъде през 14 век).
През 16 век, по време на османското владичество, базиликата е полуразрушена и става негодна за богослужение. Тогава е преустроена от потурчения хърватин Сиявуш паша в джамия. През 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно от силни земетръси, минарето пада и мохамеданите я изоставят. Запазената част се използва за склад почти до Освобождението през 1878 г.
Едва през 1935 г. се извършва реставрация и реконструкция, а през 1955 г. храмът, както и другата оцеляла от римския период сграда - ротондата „Св. Георги“, е обявен за паметник на културата. Съвременният храм представлява величествена трикорабна кръстокуполна базилика. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм.
Черквата е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Има печат
[редактиране] Ротондата „Свети Георги“
Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“, оцеляла, макар и частично, и до днес.
Тя е част от голяма антична култова сграда от 4 век. Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите. Още от 4 век се е използвала за покръствания. Куполът й се издига на 13,70 м от пода. В нея са били изложени мощите на националния ни светец Иван Рилски, докато са били пренасяни от Търново към Рилския манастир. През 16 век църквата е преустроена в джамия, а през 19 век отново си връща старото предназначение. Въпреки неголемите размери, този паметник от раннохристиянската епоха има внушително въздействие и е обект на археологически изследвания от страна на световноизвестни археолози.
Това е най-старата сграда в София. Намира се във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството, на ниво, с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Църквата е част от по-голям археологически комплекс: зад абсидата се намират част от някогашна римска улица (със запазена канализация), основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда, и на по-малки сгради, едната от които с римската отоплителна система "хипокауст" - плочките, повдигащи пода, могат да се видят.
[редактиране] Църквата „Света Петка Самарджийска“
Малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Под нея лежи древно култово място, където са открити стари римски гробници. Стените на църквата са дебели 1 м, изградени от тухли и камъни. Интересното тук е, че според някои източници, сред които известният български писател Николай Хайтов, в „Св. Петка Самарджийска“ е погребан Апостола на Свободата, Васил Левски. Основанията за тези твърдения са проведените археологически разкопки през 1956 г. и някои сведения в печата от 1937 г., препредаващи разказите на потомци на извършилите препогребването. През 80-те години на 20 век се развива остра полемика по въпроса, но до окончателно решение не се стига, поради противоположното становище на Археологическия институт към БАН.
Църквата е построена през XI век, но криптата е много по-стара, което означава, че е имало предишна обредна сграда. Света Петка е била защитница на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в района през Средновековието.
[редактиране] Руската църква „Свети Николай“
Издържана е в чист московски стил, характеризиращ се със старинна северна шатрова дървена архитектура. Построена е върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски (участвал и в изграждането на храма-паметник на Шипка), специално за нуждите на руските имигранти в столицата.
Завършена е през 1912 г., а е осветена на 11 ноември 1914-а. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в „Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са от злато (централният е висок 19 м), а камбаните са дарение от руския цар Николай II.
Под основния етаж на „Свети Николай“ се намира криптата с мощите на свети Серафим, в чиито посмъртни чудеса вярват мнозина: по стар обичай десетки хора продължават да посещават гроба на починалия през 1950 г. архиепископ, да се молят и да оставят там бележчици, на които са записали най-съкровените си желания.
[редактиране] Синагогата
Еврейският храм, открит през 1909 г., се намира непосредствено до Халите и Женския пазар, едни от най-колоритните и оживени места на столицата. Софийската синагога е най-голямата на Балканския полуостров и трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Може да побере над 1000 човека в централното помещение, предназначено за мъжете, и по вътрешните балкони, където се молят жените. Истинско произведение на изкуството е двутонният полилей, който украсява храма. В двора има микве, малка баня за ритуални умивания.
[редактиране] Античната крепост „Сердика“
Източната част на крепоста се е простирала от зелената площ пред хотел ”Рила” до минералния извор на пресечката между улиците „Сердика“ и „Искър“. Северната стена е достигала до ъгъла на ул. „Екзарх Йосиф“ и бул. „Мария Луиза“, от тук стената правила чупка в югозападна посока и минавала под Халите. Западната стена е следвала посоките на улиците „Вашингтон“ и „Лавеле“,и е стигала до Съдебната палата. Южната стена е вървяла под сградите на „Алабин“, за да се свърже с източната стена(х. Рила) В подлеза пред бившия Партиен дом е разкрита източната градска порта на древна Сердика. Когато я погледнем ние само до някъде добиваме представа за яката крепостна стена опасвала някогашния главен град. И всъщност когато вървим не осъзнаваме че стъпваме по орегинална настилка на повече от 1400 години, която е била част от път водещ до центъра на Сердика. В самия град се е влизало през четири главни градски порти. Като всяка от тях е била увенчана с голям каменен блок с тържествен надпис. И в подлеза е поставен такъв каменен блок, обаче не от източната, а от северната порта, разкрита под Халите. Всъщност тази крепостна стена не е била достатъчно яка и затова е преустройвана, като стените се издигали на 10 метра над земята, а кулите - на 14 метра.
[редактиране] Паметник „Цар Освободител“
Паметникът на Цар Освободител, издигнат от столичани в чест на руския владетел Александър II, е едно от големите постижения на прочутия флорентински скулптор Арналдо Дзоки (или Цоки - Arnaldo Zocchi, 1862-1940 г.), автор на статуята на Колумб в Буенос Айрес, на Гарибалди в Болоня, на св. Франциск Асизки в Кайро и на още десетки монументи в България (Севлиево - 1894 г., Русе - 1908, Ловеч, Оряхово, Дряновския манастир) и из цял свят. Италианецът спечелва конкурса за проект, обявен в края на 19 век по инициатива на Върховния поборническо-опълченски комитет, в конкуренция с близо 90 скулптори от 15 страни. Основният камък е положен на 23 април 1901 г. (Гергьовден) в присъствието на княз Фердинанд I, а работата по него завършва на 15 септември 1903 г. На освещаването му на 30 август 1907 г. присъстват участници от войната, Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил, великият княз Владимир Александрович, син на Александър II, със съпругата си Мария Павловна и сина им Андрей, военният министър ген. Каулбарс, ген. Столетов, комендантът на Санкт Петербург ген. Паренсов, както и Арнолдо Дзоки. Изграден от полиран гранит, паметникът се състои от цоклен постамент, средна част с фигури и масивен ренесансов корниз, завършен със скулптурата на руския цар, възседнал кон. Бронзовият венец, поставен в основата на паметника, е дарен от румънската страна в памет на загиналите румънски воини.
"Коня" е „галеното“ име на паметника за софиянци.
