Сол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За други значения на думата сол виж готварска сол или сол (пояснение).

В химията сол е общо понятие, използвано за йонни съединения, състоящи се от положително заредени йони (катиони) и отрицателно заредени йони (аниони), така че като цяло те са неутрални, без електрически заряд. Тези йони могат да бъдат както неорганични (Cl^-), така и органични (CH₃-COO^-), а също едноатомни (F^-) или многоатомни (SO₄^2-).

Разтворите на соли във вода се наричат електролити. Електролитите, както и разтопените соли, са електропроводими.

Цвитерйоните са соли, които имат анионен център и катионен център в една и съща молекула. Примери са аминокиселините, много метаболити, пептиди и белтъци.

Смеси на много различни йони в разтвор като в цитоплазмата на клетките, в кръвта, урината, растителните сокове и минералната вода обикновено не образуват определени соли след изпаряване на водата. Поради това солното им съдържание се дава за съответните йони.

Съдържание 1 Външен вид 1.1 Консистенция 1.2 Разтворимост 1.3 Цвят 1.4 Вкус 1.5 Мирис 2 Номенклатура 3 Получаване

[редактиране] Външен вид

[редактиране] Консистенция

Солите са обикновено твърди кристали с относително висока температура на топене. Съществуват обаче и соли, които са течни при стайна температура, т.нар. йонни течности. Неорганичните соли обикновено са с ниска твърдост и ниска свиваемост, подобно на готварската сол.

[редактиране] Разтворимост

Солите често са добре разтворими във вода. При процеса на разтваряне (хидратация) свързаните йони се разделят от водни молекули. Много соли обаче са почти неразтворими във вода, например сребърният хлорид, калциевият сулфат и много метални сулфиди.

[редактиране] Цвят

Солите могат да бъдат безцветни и прозрачни (натриев хлорид), непрозрачни (титанов диоксид) и дори с метален блясък (железен дисулфид).

Има соли с най-различни цветове, например жълт (натриев хромат), оранжев (натриев дихромат), червен (живачен сулфид), бледоморав (кобалтов дихлорид хексахидрат), син (меден сулфат пентахидрат, железен хексацианоферат), зелен (никелов оксид), безцветен (магнезиев сулфат), бял (титанов диоксид), и черен (манганов диоксид). Повечето минерали и неорганични багрила, както и много синтетични органични багрила са соли.

[редактиране] Вкус

Различните соли могат да предизвикат всичките пет основни вкуса, т.е. солен (натриев хлорид), сладък (оловен диацетат), кисел (калиев битартарат, горчив (магнезиев сулфат, умами (мононатриев глутамат).

[редактиране] Мирис

Чистите соли обикновено нямат мирис, докато нечистите соли могат да миришат на киселината — например ацетатите на оцетна киселина (мирис на оцет), цианидите на циановодорода (мирис на бадеми), или на основата — например амониевите соли (мирис на амоняк).

[редактиране] Номенклатура

Името на една сол започва с притежателната форма от името на катиона (напр. натриев, амониев), последвана от името на аниона (напр. хлорид или ацетат).

Често срещани катиони, които образуват соли, са:

• амоний NH₄⁺
• калций Ca²⁺
• желязо Fe²⁺ и Fe³⁺
• магнезий Mg²⁺
• калий K⁺
• пиридин C₅H₅NH⁺
• четвъртичен амоний NR₄⁺
• натрий Na⁺

Често срещани аниони, които образуват соли (с името на съответните киселини в скоби), са:

• ацетат CH₃-COO^- (оцетна киселина)
• карбонат CO₃^2- (въглеродна киселина)
• хлорид Cl^- (солна киселина)
• цитрат HO-C(COO^-)(CH₂-COO^-)₂ (лимонена киселина)
• цианид C≡N^- (циановодород)
• хидроксид OH^- (вода)
• нитрат NO₃^- (азотна киселина)
• нитрит NO₂^- (азотиста киселина)
• оксид O^2- (вода)
• фосфат PO₄^3- (фосфорна киселина)
• сулфат SO₄^2- (сярна киселина)

[редактиране] Получаване

Солите се получават при химична реакция между:

• основа и киселина, напр. NH₃ + HCl → NH₄Cl

• метал и киселина, напр. Mg + H₂SO₄ → MgSO₄ + H₂

Соли могат да се образуват и ако при смесване на разтвори на различни соли и рекомбинация на техните йони получената сол е неразтворима и се утаи.