Сталинизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сталинизмът е версия на марксизма-ленинизма и неговото практическо приложение в Съветския съюз след смъртта на Ленин през 1924 г. Той е разработен от съветския лидер Йосиф Сталин и наложен в рамките на култа към личността му през периода от 20-те години на ХХ в. до смъртта му през 1953 г.
Главното ново учение на Сталин е теорията на увеличаване на класовата борба след комунистическата революция. Според тази теория с въвеждането на диктатурата на пролетариата класовите противоречия не намаляват, а точно обратно: увеличават се, тъй като бившата буржоазия все по-агресивно се бори за възстановяване на капитализма, но вече не в рамките на антикомунистически партии, а под формата на фракции вътре в комунистическата партия. Този принцип е основният идеологически агумент в полза на големия терор по времето на управлението на Сталин.
По отношение на сталинизма съществуват две главни мнения.
Независмите анализатори, антикомунистите и по-голямата част от комунистите не смятат сталинизма за отделно учение. Те се агрумнетират с това, че Сталин не е направил никаква основна, радикална промяна в системата, изградена от Ленин. Нито терорът, нито забраната на критични мнения не са въведени от Сталин, те са присъщи на системата от самото начало. Освен това системата на Ленин от самото начало си е била тоталитарна система, без всякакъв обществен контрол. Сталин само е укрепил системата, сменил е безконтроната власт на група от 10-12 души с безконтролна власт на 1 човек. Според това становище стализнизъм не съществува, дейността на Сталин не е нищо друго, освен логично и последпвателно продължение на идеите и дейността на Ленин.
Другото становище се споделя от група комунисти, наричащи себе си маркисти-ленинисти антисталинисти. Според тях системата на Сталин е нещо радикално ново в сравнение с ленинизма. Радикална примяна е смяната на колективното ръководство на диктатурата на пролетариата с еднолична диктатура. Също така радикална промяна е размерът на терора: докато при Ленин този терор е бил ограничен и оправдан, при Сталин е бил вече несъразмерен и неоправдан. Освен това комунистите антисталинисти сочат и различия в икономическата политика: докато Ленин е допускал ограничена роля на частния сектор, Сталин е бил привърженик на пълното одържавяване.
