Арсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Арсенът е химичен елемент от периодичната система на елементите с атомен номер 33 и символ As. Елементът е известен отровен металоид и има три алотропни форми: жълта, черна и сива. Арсенът и съединенията му се използват като пестициди, хербициди и инсектициди, както и в различни сплави. При поглъщане в малки дози ежедневно води до хронична арсенова интоксикация завършваща в крайна сметка със смърт. Характерен е „балсамиращия“ ефект на арсеновата интоксикация запазващ в идеално състояние трупа на починалия в продължение на години.

[редактиране] Арсенът като токсикант в околната среда.

Отнасянето му към металите е условно. Съединенията съдържащи арсен се различават много по своята токсичност. Елементарният арсен не е токсичен, нито пък в състава на минералите. Токсичността се проявява в разтвор, където As⁺³ така и неговите съединения са много по токсични от тези на As⁺⁵ . Съединенията на As са типични биоциди и това е една от причините да се използват като пестициди.

—Арсенът в почвата. Незамърсените почви в България съдържат средно около 7 мг/кг почва. Напояването на оризищата от яз. Тополница или замърсяване по въздуха на почвите край Пирдоп и Златица са довели до високи равнища на As, даже 200 – 250 мг/кг, докато допустимата норма е 25 мг/кг.На места, замърсяването е от употребата на As-пестициди в миналото. Арсенът може да замърсява почвите и чрез торенето със суперфосфат.

— Арсенът във въздуха. As е рядка атмосферна съставка, освен в райони на металодобивни предприятя, топлоцентрали и подобни, където достига до 1 мкг/ м³. Отделя се главно като As₂O₃. Арсенът в градския въздух е около 0.02 мкг/ м³, докато съдържанието му в цигарите се определя на 10 мкг/ кг.

—Арсенът във водите. Видовете води се отличават с различни концентрации: As в пресните води е от 0.15 до 0.45 мкг/л; в морската вода е в граници от 2 до 5 мкг/л, докато в океанските варира силно от 0.09 до 25 мкг/л. В минералните води се срещат далеч по- високи концентрации, от порядъка на 20 - 45 мкг/л. Тези концентрации са разтворни и са много малка част от общия As в диспергираните вещества и седименти. Фитопланктонът и зоопланктонът акумулират As във високи стойности до 2400 мг/кг сухо тегло. Натрупването на As в рибите варира около 1 – 2 мг/ кг свежо тегло.

—Арсенът в растенията. Постъпването на As в растенията през почвата зависи от редица нейни свойства – киселинност, механичен състав, хумус, оксиди и хидроксиди на желязото, съдържание на арсен и фосфати. Биологията на самото растение е също важен фактор на усвояване. Върху незамърсени почви растенията натрупват по-малко от 0.5 мг As/ кг свежо тегло. Върху замърсени с As почви ( 50 мг/кг), оризът, чувствителна на As култура, е намалил продуктивността си с 10% като е натрупал в зърно, слама и корени, съответно 0.6, 25 и 260 мгAs/кг сухо вещество. Върху рудни полета, растителността често придобива устойчивост към арсенова токсичност. Фитотоксичността се проявява най-силно върху протеиновите (SH− ) сулфихидрилни групи на кореновите мембрани. Началните симптоми се изразяват в загуба на тургор( увяхване), забавено развитие на надземната част, а по-късно и развитие на листно оцветяване от розово до светло жълто и пълна некроза.

─Арсенът в животните. В животни от района на Пирдоп са установени от 20 до 100 пъти по-високи концентрации на As спрямо допустимото.За домашните животни, леталната доза на Na₃AsO₃( арсенит) е 1 – 25 мг As/ кг живо тегло. Има обаче и такива, които издържат на 50 мг/ кг за неорганични форми и даже 100 мг/кг за органични. Най- общо, непреживните животни са по-чувствителни на арсенова интоксикация отколкото преживните животни.

—Арсенът в човека. Арсенът попада в човека чрез дишането, през кожата и храносмилателния тракт. По нататък преминава в кръвта като 95-99% от него се натрупва в еритроцитите във вид на трайни съединения с белтъка на хемоглобина.Така, той се транспортира и до другите органи – черен дроб, бял дроб, бъбреци, далак и стени на храносмилателен тракт. Част от As макар и по-бавно достига до костите, косите, ноктите и кожата, където остава трайно. Организмът освобождава чрез урината около 70% от погълнатия As. Средното дневно поглъщане на As от човека е 20 мкг, докато фаталната най-ниска се оценява на 70-180 мг. Най токсични са AsH₃ и AsCl₃. Хронично отравянето с As се проявява различно: кожно заболяване, стомашно-чревни смущения анемия и различни карциноми. В малки количества As е биологично полезен, сиреч – необходим, а в по-големи е вреден – токсичен. Леталната доза арсеник( As₂O₃ ) e 7 пъти по-ниска от тази на змийската отрова –700 мг !

--Berill 14:39, 27 януари 2007 (UTC)