Влад Цепеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Влад ІІІ владетел на Влашко

Роден:	7 декември 1431 Сигишоара, Румъния
Починал:	декември 1476 ?, Румъния

Влад ІІІ, наричан още Цепеш (на румънски Ţepeş – “набивача на кол”) е владетел на Влашко през годините 1448, 1456–1462 и 1476. Свързаните с него легенди и суеверия стоят в основата на романа на Брам Стокър Дракула.

Съдържание

1 Ранни години
2 Владетел на Влашко
- 2.1 Гробът на Влад Цепеш
3 Анекдоти за Влад Цепеш
4 Външни препратки

[редактиране] Ранни години

Влад ІІІ е син от брака на Влад ІІ Дракул и принцеса Княжна от Трансилвания. Ражда се на 7 декември 1431 г. в къща в Шесбург (днес Сигишоара, Румъния, а тогава – унгарски град. В Сигишоара се предлага на туристите да посетят дома, където се предполага, че се е родил Влад ІІІ и който днес е музей на средновековните оръжия и различни вещи, свързани с Влад, но няма източници, които достоверно да посочват именно тази къща като негово родно място. Влад ІІІ е известен на широката публика като Дракула, което е свързано с факта, че баща му е бил член на ордена на Дракона (на румънски – Dracul/Дракул, с второ значение Дявол).

Сред румънците се носят предания, че Влад Цепеш бил кръвопиец и водач на вампирите вероятно вдъхновени от нечуваната му жестокост. Влад Дракула бил син на своето време и типичен тогавашен владетел, който като военен предводител се е стараел да вдъхва респект и страх. Много от постъпките му от днешна гледна точка да изглеждат неразбираеми и ужасяващи, но дори и за онези времена съвсем не са били обичайната практика сред европейските народи. Набиването на кол за пръв път е документирано по тези земи като практика, характерна за хуните дошли през 4 век.

Множество градове, местности и др. са погрешно свързвани с името на Влад Дракула. Типичен пример за това е замъкът Бран (на немски Törzburg, на унгарски Törcsvar), намиращ се близо до гр. Брашов (Румъния). Няма нито един източник, който да сочи, че Дракула е роден там, че е живял там или, че е бил владетел на крепостта Бран. Само в един източник се споменава, че князът веднъж е пренощувал там.

[редактиране] Владетел на Влашко

През 1436/1437 г., Влад II Дракул става владетел на Влашко и установява столицата си в Търговище (Румъния). През 1442 г., по политически причини Влад и по-малкия му брат Раду Красивия са заложници на султан Мурад ІІ; Влад III остава в Турция до 1448 г., а брат му – до 1462 г. Турците освобождават Влад след като го уведомяват за убийството на баща му през 1447 г. по заповед на Владислав ІІ – основен съперник за трона на Влашко. По същото време научава и за смъртта на по-големия си брат Мирча ІІ, който бил измъчван и погребан жив от болярите в Търговище.

На 17 годишна възраст Влад Цепеш, подкрепян от турска кавалерия и войските на пашата Мустафа Хасан прави първите си стъпки към влашкия трон. Два месеца по-късно обаче е победен на бойното поле от убиеца на баща му Владислав ІІ. Едва на 20 август 1456 г. той успява да победи и убие смъртния си враг. Тогава започва и най-дългия период на царуването му – 6 години, през които той успява да извърши множество противоречиви дела, създали му страшната му репутация.

Първата важна стъпка, която предприема е да отмъсти на търговищките боляри за смъртта на баща си и брат си Мирча. На Велика неделя (Великденските празници) през 1459 г. той арестува всички нелоялни болярски семейства. Най-възрастните боляри са били набучени на кол, а останалите – принудени да прекосят пеш пътя от около 80 километра от столицата до гр. Поенари без почивка и спиране. Оцелелите от този поход са накарани да работят на стоежа на крепост до р. Арджеш. Имуществото им е раздадено на народа, а избитите и прогонени боляри са заменени с други (имали до тогава среден или нисък ранг), като така Влад създава нова аристокрация и собствено лоби в столицата.

Влад Цепеш е бил прочут с бруталните наказания, които налага. Според свидетелства на сашите от Трансилвания, често се случвало той да нареди хора да бъдат драни живи, варени, пържени, обезглавявани, ослепявани, изгаряни, набождани с пирони, погребвани живи, жигосвани и т.н. Харесвало му да реже носовете, ушите, гениталиите или езиците на жертвите си. Любимото му наказание обаче било набиването на кол, от където идва и прякорът му – Влад "Набивачът на кол" (Цепеш). Това наказание той налага на трансилванските търговци през 1457, 1459 и 1460 г., защото били нарушили издадените от него търговски закони, с които искал да наложи протекционистични мерки за влашките търговци. Вероятно допълнителен мотив за действията на Влад срещу трансилванските търговци е фактът, че обичайната практика по това време е била претендентите за трона на Влашко да изчакват подходящия момент за действие именно в Трансилвания.

В началото на 1462 г. Влад започва кампания срещу турците на юг от Дунав, избивайки над 38 000 души.

Двама султански пратеници отказали да свалят в знак на уважение към него чалмите си. Влад решил, че няма против те да останат с чалми на главите, но заповядал чалмите да бъдат заковани с пирони към главите на пратениците. Освен това отказал да плаща данък на султан Мехмед, което било доста рискована стъпка, като се има предвид, че турската армия била много по-силна от тази на Влад.

Противници на Дракула набити на кол. Илюстрация, Нюрнберг 1499 г.

Очевидно враждебният жест принудил султана да предприеме масирана атака срещу Влашко. Армията, с която турците навлезли на север от Дунав била трикратно превъзхождаща силите на Влад ІІІ, който за момента нямал съюзници. Влашкият владетел се оттеглил в Търговище, като предварително опожарил селата по пътя на турците и отровил кладенците за да ги остави без храна и вода. Когато турската армия доближила влашката столица, пред нея се открила ужасяваща гледка – над 20 000 турски пленници набити на кол – по-късно тази невероятна сцена получила прозвището “Гората на коловете”. Тактиката на терор и ужас дава резултат – турската армия се оттегля (може би е интересно да се отбележи, че Виктор Юго също описва този уникален инцидент в "Legende des Siècles").

След като се оттегля от Влахия, Мехмед І освобождава по-малкия брат на Влад Цепеш и го поставя начело на значителни турски военни сили за да завземе трона. Раду успява да прогони брат си чак до замъка Поенари, на река Арджеш.

Според легендата, именно тогава съпругата на Влад се самоубива, скачайки от висока скала, за да избегне турския плен (сцена, разработена от Франсис Форд Копола във филма "Дракула на Брам Стокър"). Влад успява да се измъкне от обсадата, използвайки таен проход и достига до Трансилвания, където се среща с краля на Унгария, Матей Корвин. Матей Корвин обаче не вярва на Влад Цепеш и вместо да му помогне, го хвърля в тъмница в столицата на Унгария Вишеград.

Влад е признат за трети път за владетел на Влашко през 1475 г., но се радва на властта за много кратко време. Убит е в края на декември 1476 г. Тялото му е обезглавено и главата изпратена на султана, който я набива на кол като доказателство за триумфа си над Влад - "Набивача на кол".

[редактиране] Гробът на Влад Цепеш

Счита се, че Влад Дракула е погребан в Снагов, но при отварянето на гроба през 1931 г. там не е открито тяло. Всъщност и до днес не е известно, къде е гробът на владетеля на Влашко. Само бележка на румънски монах в “Хрониките на Захария” дава някаква отправна точка – според него, тялото на Влад било изнесено от Снагов и през Истанбул достига до България в манастир, носещ името Свети Георги. Кой именно е този манастир обаче не е изяснено.

Последните изследвания на гробницата в манастира Снагов са доказали, че в гроба има само няколко конски кости, датирани към неолита, а не човешки останки.

[редактиране] Анекдоти за Влад Цепеш

Съществуват множество анекдоти за жизнената философия на Влад ІІІ Цепеш. Влад бил известен с твърдата си привързаност към честността и реда. Почти всяко нарушение – от лъжата и кражбата, та до убийството, можело да бъдат последвани от набиване на кол. Разказва се, че убеден в ефикасността на законите си, Влад ІІІ разпоредил на чешмата на централния площад в Търговище да бъде сложена златна купа, за да я ползват жадните пътници. Според исторически источници, по време на цялото му царуване купата останала там и не била открадната нито веднъж (но пък останала почти неизползвана).

Друг анекдот разказва, че Влад искал всички власи да се трудят, а на просяците и бедните гледал като на крадци и разбойници. Затова, един ден всички бедняци, просяци и болни били поканени в замъка му в Търговище на прием. След като ги нахранил и напоил ги попитал, дали искат вече никога да не бъдат бедни. След като получил положителен отговор, заповядал залата да бъде заключена и подпалена. Никой не оцелял.

Разказва се също, че двама калугери посетили Влад в замъка му. Калугерите знаели за лошата слава на Влад и когато той ги попитал за мнението им за управлението му, всеки отговорил по своему – първият казал, че може и да е лош, но е принц. Вторият открито осъдил методите му за наказание. Различните източници са на различно мнение кой от двамата бил набит на кол, но така или иначе, само един от двамата си тръгнал по живо, по здраво.

Според други източници, Влад поканил болярите си на пиршество и богато ги угостил с вино. Целял да ги напие и да разбере както мнението им както за себе си, така и за тяхната подкупност и прегрешения. В края на пиршеството арестувал и набил на кол както обвинителите, така и обвиняваните.

И досега румънците, когато реагират на извънредна корупция, изнудване или несправедливост използват поговорката “Къде си, Цепеш, господарю?!”, призовавайки го да накаже жестоко виновния.