Печенеги

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Печенегите или печенезите (на арабски: Расаnāk, на гръцки: Πατζιναικος, на унгарски: Besenyő, на латински: Расinасае) са съюз на тюркоезични номадски или полуномадски племена от Централна Азия.

Съдържание

1 Произход и ранна история
2 Печенегите в Причерноморието
3 Печенегите на Балканите
- 3.1 Печенегите и българската държава
- 3.2 Печенегите - врагове на Византия
4 Печенежкото наследство
- 4.1 Топоними с печенежки произход
5 Език
6 Бележки
7 Литература
8 Външни връзки

[редактиране] Произход и ранна история

Мюсюлманските автори наричат печенегите ал-баджанак (Ал-Масуди), ал-буджанак (Ибн Хаукал) или ал-бедженек (Махмуд Кашгари) и по правило свързват произхода им с Яфет – най-малкият син на Ной. Обикновено етимологията на името "печенег" се свързва с тюркската дума "баджанак", запазена в съвременния български език.

Във византийските извори сведения за печенегите се дават предимно в произведението на Константин Багренородни „За управлението на империята“. В него се споменава и древното им име, носено до преселението в Южноруските степи – кангари. Този етноним, под формата "кенгерес", се среща и в Орхонските надписи. В поемата ,,Шахнаме” се споменава, че столицата на Туран е ,,цветущият Канг”. В китайските извори пък се споменава владението Кангюй, което в първите векове от новата ера било силно и могъщо, а в средата на 5 век било подчинено от ефталитите. Страната Кангюй (Канг) се е намирала в степите между река Иртиш и Аралско море.

В „Мартиролога“ на Мар Григора се казва още, че в 542 година персийският шах Хозрой I Ануширван предприел поход на север и на границата между Армения и Грузия и воювал с народа кангарайе/хангарайе.

[редактиране] Печенегите в Причерноморието

През 9 век под натиска на своите заклети врагове узите част от печенегите преминават Волга и навлизат в приазовските и причерноморски и степи, където воюват с маджарите. Част от останалите в Средна Азия печенеги са подчинени от гузите, а други под името канглъ се заселват край Хорезм, където приемат исляма.

В Приазовието печенегите първоначално са съюзници на хазарите в борбата им с маджарите, но по-късно са във враждебни отношения с почти всичките си съседи. Арабски извори съобщават за чести хазарски нападения над печенегите и за много печенежки роби, взимани от хазарите. През втората половина на ІХ век печенегите влизат в съюз с Византия, който трае повече от 150 години. Печенегите се превръщат в основен фактор за сдържане на византийските врагове - българи, руси, маджари, хазари. През 80-те години на ІХ век печенегите изтласкват маджарите на запад, между реките Днепър и Днестър (в областа Ателкуз). През 895 година в съюз с българския цар Симеон I печенегите нападат и опустошават маджарските поселища в Ателкуз, в резултат на което маджарите преминават Карпатите и се установяват в Панония.

Според сведенията на Константин Багренородни през 10 век земите на печенегите се простират на запад до река Сирет в днешна Румъния или до Карпатите. Печенежката земя, според него, се дели на осем теми, т.е. племена: Цур (Куарцицур), Кулпей (Сирукалпеи), Талмат (Вороталмат), Цопон (Вулацопон), Гила (Хавуксингила), Харавои, Хопон (Гиазихопон) и Иртим (Иавдиертим). В средата на Х век първите четири племена обитават земите на запад от Днепър, а вторите - на изток от Днепър. ^[1] През 11 век се говори за 13 печенежки племена.

През Х и ХІ век печенегите често водят войни с Киевска Рус. През 968 година обсаждат Киев, а през 972 година убиват завръщащия се от поход в България киевски княз Святослав І. През 1036 година печенегите отново достигат Киев, но са разбити от княз Ярослав Мъдри и по-големият дял от тях се оттегля на Балканите. През 1121 година киевският княз Владимир Мономах прогонва останалите в териториите, съседни на Кивска Рус, печенези и сродното им племе берендеи.

През ХІ век печенегите окончателно са изтласкани от куманите към Унгария и на Балканите.

В началото на ХІ век католическият мисионер Бруно характеризира печенегите като "най-жестоките и упорити от всички езичници". ^[2] Според арабски източници, в началото на ХІ век сред една част от печенегите в Причерноморието се разпространява исляма.

[редактиране] Печенегите на Балканите

[редактиране] Печенегите и българската държава

След успешната българо-печенежка акция срещу унгарците в края на ІХ век, през следващото столетие като византийски съюзници печенегите се включват в няколко коалиции срещу България. Опитите на цар Симеон да сключи съюз с печенегите са провалени от византийската дипломация, която предоставя щедри дарове на печенежките вождове. През 917 година византийска флота пристига в устието на Дунав, за да прехвърли печенежката войска на десния бряг на реката, но нападението се осуетява и печенегите опустошават отвъддунавските владения на България. Стивън Рънсиман дори предполага, че с това нападение България губи последните си отвъддунавски територии, макар че провалът на опита за печенежко нахлуване на юг от Дунав, позволява на цар Симеон да съсредоточи силите си за победата при Ахелой през 917 година ^[3]. През 944 година печенегите успяват да преминат Дунав и опустошават част от България.

Изворите съобщават за българо-печенежки преговори по времето на цар Иван Владислав (1015-1018) и за подготвяно печенежко нападение във владените от византийците земи в Източна България, което обаче се провалило ^[4].

[редактиране] Печенегите - врагове на Византия

През ХІ век печенегите се установяват във Влашката низина. Оттам и от Бесарабия те предприемат редица походи на юг - вече срещу Византия и намиращите се под византийска власт български земи. В 1032 година печенегите нахлуват в Северна България и разоряват земите между Дунав и Стара планина, а през 1034 - достигат до Солун. Опустошителни печенежки нападения са извършени и през следващите години. В "Българския апокрифен летопис" от ХІ-ХІІ век се казва: "И след това пак излязоха някакви насилници и измамници, наречени печенеги, неверни и беззаконници"^[5].

Към средата на ХІ век е засвидетелстано първото заселване на печенези на юг от Дунав. Според Скилица-Кедрин като византийски съюзник печенежкият предводител Кеген се заселва край Дунав заедно с 20 000 души. В 1048 година, след като преминава Дунав, е разбит и пленен върховният печенежки хан Тирах, чиито печенеги са заселени край Средец, Ниш и в Овче поле. По-късно тези печенеги се разбунтуват, разбиват византийците и преминават в земите на север от Стара планина, в тема Паристрион, като години наред контролират района. През следващите години изворите отбелязват още заселвания на "скити", сред които освен печенези след 1064 година се включват и узи, а по-късно - и кумани. Някои историци говорят за смесено крайдунавско население през ХІ-ХІІ век, състоящо от българи, печенези, кумани и други.

През 1087 година печенеги, унгарци и кумани преминават Дунав и достигат до Източна Тракия. През 1090-1091 година в съюз със селджукските турци печенегите организират мащабно нападение срещу Византия. В 1091 г. в решителна битка при Левунион, подпомогнат от кумани, византийският император Алексий I Комнин им нанася съкрушително поражение. Оцелелите печенеги са заселени в Мъглен, Беломорска Македония (дн. Гърция), където образуват специален византийски военен отряд. През 1094 година куманите нанасят още едно поражение на печенегите.

През есента на 1122 година прогонените от киевския княз Владимир Мономах печенези нахлуват в земите на юг от Дунава, настаняват се в Северна България и опустошават големи райони от Тракия. През пролетта на 1123 година византийският император Йоан ІІ Комнин ги разбива при Боруй, с което печенегите са отстранени като политически фактор в историята на Балканите. Оцелелите печенеги са заселени в българските земи като войнишко население.

[редактиране] Печенежкото наследство

След заселването им на Балканите и в Унгария печенегите са асимилирани от местното население. Според Йордан Иванов печенезите оставят следи при формирането на шопите. Той свързва наименованието на шопите с печенежкото племе цопон. ^[6]. Константин Иречек вижда прилики между антропологическия тип на част от шопите около Витоша и печенегите^[7]. Според някои теории печенегите са предци и на гагаузите.

[редактиране] Топоними с печенежки произход

Печеневце, село край Лесковъц, Сърбия
Стар Бешенов, село в Банат, Румъния
Батановци (според Й. Иванов), град в Пернишка област
Беренде, село в община Драгоман
Беренде, село в община Земен

[редактиране] Език

Според Махмуд Кашгари, който познава тюркските езици от ХІ век, печенежкият език е сроден на киргизкия, кипчашкия (куманския) и огузкия език. Ана Комнина твърди че печенегите (наричани от нея "скити") говорят същия език като куманите.

Обикновено печенежкият език се причислява към огузката група на тюркските езици.