Клуж-Напока

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Клуж-Напока (до 1974 г. Клуж, (на румънски Cluj-Napoca, на унгарски Kolozsvár, на немски Klausenburg, на латински Claudiopolis) е административен център на окръг Клуж, и историческа столица на Трансилвания в Румъния. Градът има около 300 000 жители (според преброяването от 2002 г. 318 027).

Клуж-Напока

46° 46' N, 23° 36' E

(карта - карта - сат. снимка)

Данни

Област: Окръг Клуж

Население: 318 027

Надм. височина: 410 м

Пощ. код: 3400

Тел. код: +40 (264)

МПС код: CJ

Кмет

Емил Бок (Съюз ДА)

Адрес на общината

Str. Motilor nr. 1-3

Съдържание

1 История
2 География
3 Демография
- 3.1 Историческо население
- 3.2 Етническа структура
4 Побратимени градове
5 Външни връзки

[редактиране] История

„Clavdiopolis, Coloswar vulgo Clavsenbvrg, Transiluaniæ ciuitas primaria“. Гравюра, изобразяваща средновековния гр. Клуж. Георг Хофнагел, 1617 г.

Първото документално упоменаване на поселище на територията на днешен Клуж е направено от географа Клавдий Птоломей, който отбелязва, че тук се намира едно от най-забележителните селища в римска Дакия , наричано Напука (Napuca). След като Дакия е завладяна от римския император Траян селището на даките Напока става легионерски лагер, а в последствие се развива като важен търговски пункт, прераснал с времето в малък град. При император Адриян (117-138) Напока получава привилегиите на civitas и името Municipium Aelium Hadrianum Napoca. Вероятно по времето на император Марк Аврелий на това място е изградена римска колония. През 3 век Напока за няколко години е столица на римска провинция и седалище на прокуратора.

След оттеглянето на римската администрация от Дакия през 271 г., градът постепенно залязва. Документално името му („Castrum Clus“) се споменава едва през 1167 г. През 13 век немски заселници - саши се установяват на брега на река Малък сомеш. По времето на унгарския крал Стефан V крепостта Клуж е наричана Castrum Clus. Унгарският крал Сигизмунд дава на крепостта през 1405 г. статута на свободен град. С времето Клуж става важен търговски център. По това време населението на града е основно от саши и секуи.

Матей Корвин, крал на Унгария, роден в Клуж

Ролята на занаятчиите в града нараства, тъй като те имат подкрепата на владетелите, сред които и Матей Корвин – крал на Унгария между 1458 и 1495 г., роден тук. Той дава 41 привилегии на родния си град, които го издигат над околните селища.

До 15 в. градът получава европейско признание. Специфичната му европейска архитектура в стил късна готика можем да открием в римо-католическата църква Свети Михаил, както и в множество частни домове.

Заради високия си жизнен стандарт жителите на Клуж не взимат участие във въстанието на Георге Дожа през 1514 г. От 1790 до 1848 г. и от 1861 до 1867 г. градът, наричан Клаузенбург е столица на Трансилвания в рамките на Хабсбургската монархия. От 1867 г. Трансилвания отново е част от Унгария.

През 1872 г. в Клаузенбург се създава втория университет в Унгария – университета Франц Йосиф (днес Университет Сегед).

След Първата световна война, на 4 юни 1920 г. с Трианонския мирен договор Трансилвания е присъединена към Румъния. През 1940 г. северната част на Трансилвания, заедно с град Клуж по силата на Второто Виенско споразумение е върната на Унгария , а след 1947 г. Парижкото споразумение я придава отново на Румъния. И днес Клуж е културен център на унгарското малцинство в Румъния. До към 1974 г. унгарците са мнозинство в региона.

През 1974 г. Николае Чаушеску добавя от националистически подбуди към румънското название на града Клуж историческото "Napoca", в подкрепа на догматичната теория за дако-римския континюитет (вж. статията Румънци).

Днес Клуж Напока е важен културен, стопански и научен център в Румъния. Университетът “Бабеш-Боляи”-Клуж е един от най-реномираните в Централна Европа, известен също с факта, че е единствения триезичен университет в Европа.

[редактиране] География

Клуж-Напока се намира в централната част на Трансилвания и заема площ от 179,5 km². Градът се разпростира в долините на реките Малък Сомеш и Надаш, а на югоизток по хълма Феляк. От три страни Клуж е заобиколен от хълмове с визочина между 500 и 825 м.

По-голямата част от терена, заобикалящ града е покрита с гори и ливади, в които се срещат редки растения. В района на Клуж има два ботанически резервата – Фънанцеле Клужулуи (Fânaţele Clujului) и Валеа Мори (Valea Morii).

Климатът на Клуж е умерено-континентален и повлиян от близостта на планините Мунци Апусени. Лятото е топло, а зимата мека. Средногодишната температура е 8,2 °C, а средногодишните валежи достигат 663 mm.

[редактиране] Демография

Според преброяването от 18 март 2002 г. населението на града е 318 027 жители (43,1% от населението на окръга и 65% от градското население) в сравнение с 328 602 жители през 1992 г. (спад от 3,2%). Намаляването на населението се обяснява със значителния брой жители на града, емигрирали в западните страни и намалелия естествен прираст.

[редактиране] Историческо население

Клуж през 1930 г.

1850 г.: || 19 612 (румънци: 21,0%, унгарци: 62,8%)
1880 г.: ||| 32 831 (румънци: 17,1%, унгарци: 72,1%)
1890 г.: |||| 37 184 (румънци: 15,2%, унгарци: 79,1%)
1900 г.: ||||| 50 908 (румънци: 14,1%, унгарци: 81,1%)
1910 г.: |||||| 62 733 (румънци: 14,2%, унгарци: 81,6%)
1920 г.: ||||||||| 85 509 (румънци: 34,7%, унгарци: 49,3%)
1930 г.: |||||||||| 103 840 (румънци: 35,7%, унгарци: 46,5%)
1941 г.: ||||||||||| 114 984 (румънци: 9,8%, унгарци: 85,7%)
1948 г.: |||||||||||| 117 915 (румънци: 40%, унгарци: 57%)
1956 г.: ||||||||||||||| 154 723 (румънци: 47,8%, унгарци: 47,9%)
1966 г.: ||||||||||||||||||| 185 663 (румънци: 56,5%, унгарци: 41,4%)
1977 г.: |||||||||||||||||||||||||| 262 858 (румънци: 65,8%, унгарци: 32,8%)
1992 г.: ||||||||||||||||||||||||||||||||| 328 602 (румънци: 76,6%, унгарци: 22,7%)
2002 г.: |||||||||||||||||||||||||||||||| 318 027 (румънци: 79,5%, унгарци: 18,9%)

Източник: Varga E. Árpád: Етнически и конфесионални статистики за Трансилвания

[редактиране] Етническа структура

Към момента болшинството от населението на Клуж-Напока е от румънския етнос (79,46%), но съществува и значително унгарско малцинство (18,86%). Освен румънци и унгарци, в града има цигански (0,96%), немски (0,22%) и еврейски (0,07%) общности.