Симеон Сакскобургготски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

	Неутралността на тази статия е спорна.
	Моля, вижте съответната дискусия на беседата.

Симеон II български цар и министър-председател

Роден:	16 юни 1937 София, България

Симеон Борисов Сакскобургготски (Симеон II) е бивш български монарх, бивш министър-председател и настоящ политик, ръководител на партията Национално движение Симеон Втори.

Той е последен цар на Третото българско царство от 28 август 1943 г. до 15 септември 1946 г., като поради непълнолетието му от негово име управлява регентски съвет.

От 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. е 62-ри министър-председател на България начело на 85-тото правителство на България.

[редактиране] Биография

[редактиране] Царство България

Роден е на 16 юни 1937 г. в София като първи син и престолонаследник на цар Борис III и царица Йоанна. Произхожда по бащина линия от унгарския клон на рода Сакс-Кобург-Гота (Сакс-Кобург-Кохари). По майчина линия е свързан с италианската кралска династия на Савоите.

Той е цар на България от 1943 до 1946 г., като заради възрастта му от негово име управлява регентски съвет. От 1943 до 1944 в него влизат регентите княз Кирил Преславски, Богдан Филов и Никола Михов, а от 1944 до 1946 - представителите на ОФ Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. През 1946 монархията е премахната чрез референдум, валидността на който се оспорва от някои монархисти. Но фактът, че през 2001 г. Симеон Сакскобургготски положи клетва в съответствие с републиканската конституция, показва имплицитно съгласие с резултатите от референдума. Той обаче никога не е абдикирал формално от престола. Предложенията за провеждане на нов референдум за монархия или република бяха отклонени по време на Великото народно събрание през 1990 г., въпреки първоначалното съгласие на тогавашния лидер на БСП Александър Лилов.

Монархическите партии в България досега не са получили широка обществена подкрепа.

[редактиране] Чужбина

След референдума Симеон, заедно със семейството си, заминава за Египет при дядо си - сваленият от престола италиански крал Виктор Емануил ІІІ. Там той завършва британския колеж в Александрия. През 1951 се установява в Испания, където живее до 2001 г. Когато навършва пълнолетие през 1955 г., той се самопровъзгласява за цар съгласно изискванията на Търновската конституция. (Монархическата му функция обаче се поставя под съмнение, след като през 2001 г. той се закле в Конституцията на Република България.) В Мадрид Симеон ІІ завършва Френския лицей, следва право и политически науки. През периода 1958 - 1959 г. той е курсант в частния военен колеж “Вали фордж” (Valley Forge Military Academy and College), гр. Уейн, щата Пенсилвания, САЩ. Там става известен под името “кадет Рилски”. Завършва със звание “младши лейтенант”. В официалната му биография на сайта на Министерския съвет (докато го оглавява) липсва информация с какво се е занимавал от 1962 г., когато се оженва, до 1996 г., когато идва за пръв път в България. Според публикации в медиите, той е управлявал безуспешно семеен хотел в Швейцария, бил е представител в Испания на френска фирма за електроника и е бил член на управителния съвет на марокански холдинг под името "граф Рилски".

[редактиране] Република България

Симеон идва за първи път в родината си след изгонването си през 1996 г. след дълги перипетии, свързани с искането да му бъде издаден български паспорт и ЕГН. Тогавашният премиер Жан Виденов отказва да се срещне с него. За втори път Симеон идва в България с кораб по Дунава в рамките на международна религиозно-екологична конференция през 1999 г. Завръща се завинаги в страната през 2001 г. Сформираната от него партия Национално движение Симеон Втори (НДСВ) печели парламентарните избори в коалиция с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС, включващо и отделни представители на БСП (без официалната парламентарна подкрепа на социалистите). През 2005 той прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия "Новото време" (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ).

След като на парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ губи властта, Сакскобургготски не успява да запази премиерския пост, въпреки че неговата партия влиза заедно с ДПС в коалиционния кабинет, оглавяван от победителката БСП. Той получава церемониалния пост председател на коалиционния съвет.

[редактиране] Семейство

Симеон Сакскобургготски е женен за испанската благородничка доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела (дъщеря на маркиз и далечна роднина на крал Хуан Карлос), родена през 1935 г. Двамата имат четири сина и една дъщеря:

Кардам (р. 1962 г.), женен за Мириам Унгрия и Лопес
Кирил (1964 г.), женен за Росарио Надал и Фустер-Пуигдорфила
Кубрат (1965 г.), женен за Карла Мария Ройо-Вилянова и Урестарасу
Константин Асен (1967 г.), женен за Мария Гарсия де ла Расия и Гортасар
Калина (1972 г.), омъжена за Антонио (Китин) Муньос Валкарсел.

Симеон има 11 внучета, последното от което носи неговото име. То се роди на 14 март 2007 в София. Симеон-Хасан Муньос и Сакскобург е единственият внук на бившия монарх, който е роден в България.

Експремиерът живее в Дворец "Врана", район "Искър", София. Освен родния си български език, Симеон Сакскобургготски говори отлично английски, френски, немски, италиански и испански, ползва арабски и португалски.

[редактиране] Скандали

[редактиране] Двойно гражданство

След референдума за република през 1946 царското семейство е прокудено от страната без акт за абдикация или детронация. Симеон Сакскобургготски не е лишен - нито тогава, нито по-късно, от българско гражданство. През май 1991 г. иска български паспорт, мотивирайки се пред българския посланик в Мадрид с желанието "да се включи в референдума за бъдещото държавно устройство на България". Паспорт получава едва по-късно, а референдум управляващите не искат.

Идвайки обаче в България през 2001 за участие в парламентарните избори, както и през мандата на неговото правителсвтво, неведнъж и съвсем провокативно е повдиган въпросът, има ли и паспорти, издадени от други държави. Естествено е, че политическите му врагове се досещат че все трябва да е имал някакъв паспорт, с който да е пътувал. Един от синовете му призна в интервю, че семейството му е ползвало италиански дипломатически паспорт по линията на майка си, като временно решение. По-късно стана ясно, че му е бил издаден и испански паспорт, но не като на испански гражданин.

До момента не са представени необходимите неопровержими доказателства за липсата на двойно гражданство. Министър-председателят на България по конституция не може да има такова.

[редактиране] "Царски имоти"

В момента Симеон Сакскобургготски и останалите членове на царската фамилия са отново собственици на част от недвижимите имоти които са притежавали до 1946 година изчислявани от някои на стойност около 160 млн. евро. (вкл. 2100 хектара гора в района на зимния курорт Боровец). Между тези имоти са резиденция "Врана" и ловна хижа "Царска Бистрица".

През 1998 г. Конституционният съд (КС) с Решение 12 обявява за противоконституционен Закона за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници. Документът уточнява и че според списъка от 1946 г., изготвен по нареждане на министър-председателя Кимон Георгиев, царските имоти са 17. От тях на царското семейство частично са върнати резиденция “Врана” (от общо 3500 дка са върнати 980 дка, от които около 920 дка собствениците са дарили на Столичната община ^{[източник?]}), “Царска Бистрица”, “Саръ-гьол”, “Ситняково”, къща в гр. Баня, горски масиви в района на град Самоков - Боровец и с. Бели Искър.

Макар в медиите да се разпространяват твърдения, че Симеон Сакскобургготски има претенции за собственост на връх Мусала, както и на гори в Пирин и Разложката котловина, не е провеждана процедура за възстановяването на други имоти, освен посочените в решението на Конституционния съд, нито са предявявани искания за обезщетение

Редица юристи твърдят, че решението на КС не е достатъчно основание за връщането на имотите и въпросът трябва да бъде уреден с отделен закон, както и че някои от царските имоти са собственост на Интендантството, а не на царското семейство. От друга страна Интендантството никога не е било държавна институция и не е разполагало с държавни средства. То представлява личната администрация (секретариат) на царете Фердинанд, Борис и Симеон, и е управлявало техните собствени средства от цивилната листа.

Според други тълкования, някои от тези имоти са държавна собственост, предоставени за обслужване на монархическата институция. На тази основа някои политически противници на Сакскобургготски, включително и Иван Костов по време на чието правителство са реституирани част от имотите, да настояват за анулиране на реституцията. Стела Банкова внася два законопроекта, вторият от името на Партия Атака, с които реституцията се отменя, но те не са подлагани на гласуване.

През март 2006 г. е създадена специална парламентарна комисия за разследване на реституцията на т.нар. "царски имоти".

[редактиране] "Царска болница"

През юни 2006 г. името на екс-премиера е замесено в типичен италиански гаф, който според италианските медии даже щял да "промени политическата ситуация в България". Бившият министър-председател е обвинен от някои медии, че е част от предполагаеми корупционни схеми на арестувания в Италия негов първи братовчед принц Виктор-Емануил Савойски, обвинен в престъпно сдружение с цел корупция на държавни служители, измами и използване на проститутки. По-късно Виктор-Емануил Савойски зявява, че братовчед му Симеон Сакскобугготски не е замесен в никакви корупционни схеми.

Проектът за строеж на детска болница в България с посредничеството на Виктор-Емануил Савойски и с покровителството на тогавашния премиер Сакскобугготски, според някои е на цена, надвишаваща подобни здравни заведения в Европа. Проектът за педиатрията излиза на 4 май 2004 г. като предложение, подкрепено с Решение 384 на кабинета и подписано от премиера Сакскобургготски. Неговото правителство се опитва на два пъти да прокара проекта през 39 Народно събрание, което предизвиква протести и става причина за създаване на временна анкетна комисия. В доклада на анкетната комисия е посочено, че финансовият министър Милен Велчев и здравният Славчо Богоев са нарушили конституцията и закона за международните договори, защото са сключили споразумение за кредит с банка "Банк Аустрия Кредитанщалт" без съгласието на парламента. Изводът на комисията е, че изпълнителната власт не е защитила държавния интерес.

По цени на Камарата на архитектите в България стойноста на строежа е 1 960 000 евро. Средствата, които се предвиждат в споразумението обаче, са 7 259 000 евро. Разгърнатата застроена площ на детската клиника по чертеж е 11 807 кв. м. В предложението за инвестиционен проект, което внася министърът на здравеопазването Славчо Богоев в парламента, се посочва общата площ на педиатрията от 60 000 кв. м. Най-странното е, че и в двата случая посочената сума за изграждането на новата детска клиника е една и съща независимо от огромната разлика в площта. Така едно легло в педиатрията излиза 280 000 евро. В най-реномираните европейски болници цената на легло през 2004 г. е 30 000 евро.

През юли 2004 девет депутати от опозицията дaват доклада си за "Царската болница" на прокуратурата. Започва проверка, но преписката е бавена почти две години, въпреки законовия едномесечен срок. Две седмици преди избухването на италианския скандал е назначена нова проверка на болницата. На 13 юни 2006 е публикуван докладът, поръчан от новия главен прокурор Борис Велчев, в който се разкрива, че делото за "Царската болница" е било умишлено бавено по нареждане на предшественика му Никола Филчев.

[редактиране] Литература

Тицин, Найо (2003). „Ваше величество, колко ви е часът?“. Spotlight, Mobilis. ISBN 978-954-91405-1-4.

[редактиране] Външни препратки

Уикицитат съдържа

колекция от цитати от/за Симеон Сакскобургготски

Биография, речи, интервюта и снимки на страницата на Министерски съвет от 2005 г.
http://www.tsanoff-classic.com/Tsar_Simeon_II
http://www.seker.es/simeon/reybul.html (на английски и испански)
Симеон – причини и последици

Борис III	>>>	цар на България (28 август 1943— 15 септември 1946)	>>>	---
Иван Костов	>>>	министър-председател (24 юли 2001— 17 август 2005)	>>>	Сергей Станишев