Рококо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Рококо е стил в изкуството и архитектурата в 18 век. Рококо води началото си от Франция и бързо се разпространява по цяла Европа. Отличава се с грациозност, лекота и с интимно-кокетен характер. След смяната на тежкия барок, Рококо е логически резултат от неговото развитие и в същото време негов антипод. Рококо обединява стремежа към завършеност на формите, колкото барокът предпочита монументалната тържественост, толкова Рококо предпочита изяществото и лекотата. Тъмните, пищни цветове, тежката позлата на бароковия декор се сменят със светли тонове розови, сини, зелени повече бели детайли. Стилът рококо има монументална насоченост.

Най-голямо развитие в стил Рококо имат ювелирното изкуство (бижута и украшения) и обзавеждането (мебели). За живописта, скулптурата и графиката са характерни еротичната насоченост и пасторалните сюжети. От архитектурата в стил Рококо са запазени примери на интериорна украса.

Изключителни образци на градини в стил Рококо са Пейнсвик в Великобритания, Боболи във Франция, Шарлотенбург и Потсдам в Германия, Шьонбрун в Австрия и др. Първият майстор живописец, представител на този стил е Вато.