Стивън Хокинг
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Стивън Хокинг британски физик |
|
 |
|
| Роден: | 8 януари 1942 Оксфорд, Великобритания |
|---|---|
Професор Стивън Уилям Хокинг е английски физик, Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман преди от Исак Нютон). Роден на 8 януари 1942 в Оксфорд, Англия. Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване – амитрофична латерална склероза – Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е на 8 януари 1942 (300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Къщата на родителите му се намирала в северен Лондон, но по време на Втората световна война Оксфорд е било по-безопасно място за живеене. Когато е бил на 11 родителите му са се преместили в Св. Албанс, градче на север от Лондон. По-късно бил приет в Оксфорд, където не било възможно да учи математика (както той искал), затова записал физика, въпреки желанието на баща си да учи медицина.
Той е един от най-младите членове на Английското Кралско общество (1971), Командир на ордена на Британската империя(1982) и на други британски кралски отличия и награди за научно-изследователска дейност.
[редактиране] Научни открития
Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971, в заедно със сър Роджър Пенроуз, дава математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те са показали, че ако Теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското време-пространство. Хокинг също така е предположил, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно, той е показал, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява, изчислил е максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974, той доказва, че черните дупки излъчват енергия, под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки, че Вселената няма граница, тя има краен размер във време-пространството, математическо доказателство за което е дадено през 1983.
[редактиране] Заболяване
Въпреки тежкото си заболяване (амитрофична латерална склероза), Хокинг не спира активната си научно-изследователска дейност.
Като дете се занимавал с конна езда, като ученик в Оксфорд спортувал гребане.Първите симптоми на болестта му се появили след влизането му в Кеймбридж. Окончателната диагноза му е поставена на 21-годишна възраст, малко преди първата му женитба. Докторите му казали, че едва ли ще живее повече от 1-2 години. Въпреки това, той не се отказал да се бори с болестта си. Той е сред най-дълго живелите с това заболяване, познати на медицината. От 1985 използва специален апарат, за да говори. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва Интернет и електронна поща. Управлява компютъра си чрез движения на очите, които се разчичат от специални сензори, вградени в очилата му.
[редактиране] Книги
Специализирана литература:
1. Едромащабната структура на време-пространството, заедно с Джордж Елис
2. Голямото, малкото и човешките представи (с Ейбнър Саймъни, Нанси Картрайт и Роджър Пенроуз)
Научно-популярни:
1.Кратка история на времето (1988, издадена в България от ИнфоДар, ISBN 954-761-074-0, превод Красимира Матева)
2.Черни дупки, бебета вселени и други есета (1993)
3.Вселената в орехова черупка (2001)
4.На раменете на гигантите. Най-значимите текстове в историята на науката (2002)
Забележка: Книгата „Теорията на всичко“ е сборник от лекции на Стивън Хокинг, за издаването на който авторът не е давал разрешението си.
[редактиране] Награди
1975 – Едингтонов медал;
1976 – Награда Хюгс на английското Кралско общество;
1985 – Златен медал на английското Кралско астрономическо общество;
1986 – Член на Ватиканската академия на науките;
1988 – Награда Волф за постижения в областта на физиката;
1999 – Награда Джулиъс Едгар Лилиънфилд на Американското физическо общество
| Джеймс Лайтхил | >>> | Лукасов професор (1980— ...) | >>> | ... |
