Галапагоски острови
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Галапагоските острови (координати - 0°СШ | 91°ЗД) — е архипелаг в Тихият океан, намиращ се на 965 километра на запад от Еквадор. Състои се от 13 основни вулканични острови, 6 неголеми острови и 107 скали които образуват територията му.
Счита се че първият остров е формиран преди 5 - 10 милиона години в резултат на тектонична активност. Най-младите острови са Изабела и Фернандина - на които и при последните изследвания вулканичната дейност продължава 2005.
Галапагоските острови териториално принадлежат на Еквадор. Населението на архипелага наброява около 12,000 жители (неофициално около 30,000). Разположен е на площ от 7880 км².
Архипелага е известен с уникалните местни видове фауна и проведените тук изследвания от Чарлз Дарвин, на основанието на които е написана Теория за еволюцията, за произхода на видовете.
Съдържание |
[редактиране] География
Острова е расположен на екватора. От 1°40′ северна ширина до 1°36′ южна ширина, и от 89°16′ до 92°01′ западна дължина.
На островите практически отсъстват източници на прясна вода. Архипелага е популярен със своите флора и фауна.
Вулкана Волф — е най-високата точка на Галапагоските острови (1707 метра над морското равнище).
[редактиране] Опазване на архипелага
Като първо предпазно средство в защита на флората и фауната, през 1934 година било прието законодателство за архипелага, което било допълнено през 1934 година. През 1955 година Международният съюз за опазване на околната среда извършва опознавателна мисия за изследване на архипелага.
Две години по-късно, ЮНЕСКО със съдействието на правителството на Еквадор, организира друга експедиция за изучаване състоянието на природата на архипелага и избор на терен за построяването на изследователска станция.
През 1959 година (отбелязвайки столетния юбилей на първата публикация на «Произхода на видовете» на Чарлз Дарвин) правителство на Еквадор обявява създаването на Национален парк на островите, обща площ на който е 97.5% от цялата територия на архипелага.
В същата година бил създаден международен Фонд Чарлз Дарвин чиято централа е в Брюксел, Белгия. Первоначално целите на Фонда включват съхраняването на целостта на екосистемата Галапагоски острови и провеждане на научни иследования, необходими за опазване на природата. Работата по опазването започва с построяването през 1964 година на Станция за изследвания - Чарлз Дарвин на остров „Санта Круз“. В первите години работниците в станцията се занимавали с опазването на местните видове. В настоящият момент учените на острова се занимават основно с изследвания и опазване на флората и фауната.
След основаването на Националният парк, на острова се заселват от 1.000 до 2.000 човека. През 1972 година било проведено Преброяване на населението, което установило наличието на 3,488 жители. От 80-те години населението се увеличава значително, достигайки 15.000 жители, а през 2006 година по приблизителни оценки на островите живеят около 30,000 човека.
През 1986 година прилежащата акватория с обща площ 70,000 км². била обявена за Морска природо-охранителна зона, втора по големина в света след тази на Австралийският Големият бариерен риф. От 1990 година архипелага става убежище за китове. В началото на 1978 година ЮНЕСКО обявява острова за „Територия на Световното Наследство“, а през 1985 година Биосферен резерват.
[редактиране] Животни, намиращи се под закрила
- Игуана галапагоска сухуземна (Conolophus subcristatus)
- Морска игуана (Amblyrhynchus cristatus)
- Сухоземна гигантска костенурка (Geochelone elephantopus)
- Синьокрако Буби (Sula nebouxii)
- Зелена костенурка (Chelonia mydas)
- Морски краставици (Holothuroidea)
- 13 вида птици от семейство Чинки (finch), известни като «Дарвинови Чинки»
- Дървесна Чинка (Camarhynchus pallidus)
- Галапагоски пингвин (Spheniscus mendiculus)
- Галапагоски корморан (Phalacrocorax harrisi)
- Галапагосский ястреб (Buteo galapagoensis)
- Калифорнийски Морски лъв (Zalophus californianus)
[редактиране] Екологични заплахи
Главна опасност за архипелага би било случайното или нарочно заселване на животински или растителни видове които биха били гибелни за местната флора и фауна, например коза, плъх, прасе, котка, куче, кон, магаре, едър рогат добитък и др. Тяхното бързо размножаване би унищожило средата на местните обитатели, още повече че на архипелага те почти няма да имат естествени врагове поради малкото видове хищници.
Сред растителните видове най-опасни биха били - Гуява(Psidium guajava), Авокадо (Persea americana), Хининово дърво (Cinchona pubescens), Балзово дърво (Ochroma pyramidale), Къпина (Rubus glaucus), различни цитрусови дървета, (Портокал, Грейпфрут, Лимон) и Слонска трева (Pennisetum purpureum).
Най-вредно за архипелага растение е гуявата. Това растение за кратко време се разпростанява на островите Сан Кристобал, Флореана, Изабела и Санта Круз.
Много видове били пренесени на островите от пиратите. Известният пътешественик Тур Хейердал цитира документи, които говорят за това че главата на Перу - Вайсрой, знаейки че пиратите са пуснали на свобода множество кози на острова, нарежда на острова да се пуснат кучета на свобода за да унищожат козите. След неуспешната колонизация на остров Флореана, Вайсрой нарежда останалите кози, магарета, крави и други домашни животни да се разпространят и на другите острови на архипелага с цел последваща колонизация.
В настоящият момент на островите са разпространени различни животни, описани по-горе, които нападат птиците обитаващи островите, разрушават гнездата им, унищожават големи количества игуани и костенурки. Възможно е главна роля в изчезването на игуаните от остров Сантиаго да са прасетата.
Черният плъх (Rattus rattus) напада малките костенурки още при излюпването им, в резултат на което на остров Пинзон костенурките спират да се възпроизвеждат за повече от 50 години. Сега на острова има само възрастни екземпляри
Бързият ръст на броя на домашни птици на островите кара учените да се безпокоят за евентуален бум на паразитни болести и възникването на ендемия.
Акваторията на галапагоските острови се намират под непрекъсната заплаха от незаконно ловуващите рибарски кораби. Особено опасно става прекомерният улов на акули и незаконният лов на морски краставици.
Бурното развитие на туристическият бизнес също оказва пагубно влияние на архипелага. Туристите заедно с високият прираст на местното население и незаконните емигранти заплашват нормалният живот на местните видове. Неотдавна край бреговете на архипелага аварира танкера „Джесика“, в резултат на което се появява огромно нефтено петно, привлякло вниманието на световната общественост към проблемите на архипелага.
[редактиране] Основни острови
Архипелага бил известен с много различни имена, включително - "Острови на Очарованието" (на англ. език -Enchanted Islands). Първият опит да се направи картография на островите бил през 1684 година, негов автор бил английският пират - Амброуз Каули (Ambrose Cowley), който кръщава островите на свой приятели пирати и на английски дворяни, подпомагащи пиратството. Своето наименование архипелага получава благодарение на огромният брой морски костенурки, чието испанско име - "Galápagos" остава като негово име.
[редактиране] Балтра (Южен Сеймур)
В годините на Втората световна война тук е построена военно-въздушна база на САЩ, откъдето американските сили патрулират в Тихият океан за вражески подводници и за охрана на водите около и Панамският канал. Панамский канал. След края на войната, САЩ предава цялата база на Еквадор, която съществува и се експлоатира от еквадорската армия и в момента.
До 1986 година на Балтра се намира единственото на архипелага летище, свързващо архипелага с материка.
[редактиране] Бартоломе
Островът е наречен в чест на лейт. Дейвид Бартоломео (David Bartholomew) от британският кралски флот. Това е малък необитаем остров до о.Сантяго който е един от най-посещаваните от туристите. На фона на острова през 2003 година е сниман игралният филм Господар и Командир (Master and commander: the far side of the world).
Остров Бартоломе е част от угаснал вулкан и има рядко виждани вулканически формации, включително конусообразен хълм, наречен "Pinnacle Rock" , образуван от лавата при достигането на водната повърхност.
На острова живеят галапагоски пингвини, морски лъвове, тук гнездят морски костенурки. Водите му се обитават от рифови акули (Triaenodon obesus).
[редактиране] Волф
Този остров носи името на немският геолог - Теодор Волф. Площта му е само 1.3 км², най-високата точка - 253 метра н.м.р. Острова е обитават от морски котки, фрегати, Маскирано Боби и Червенокрако Боби, морски игуани, акули, китове, делфини и галапагоски чайки (Creagrus furcatus). Най-известният обитател на острова е Остроклюна земна чинка, наричана още „Чинка-вампир“ (Geospiza difficilis septentrionalis), хранеща се с кръв и живееща само на този остров.
[редактиране] Дарвин
Острова е назован така в чест на Чарлз Дарвин. Неговата площ е 1.1 км², най-високата точка 168 м. Тук могат да се видят морски котки, фрегати, морски игуани, галапагоски чайки, морски лъвове, китове, морски костенурки, делфини.
[редактиране] Дженовеза
Остров е известен още с името Тауър. Названието Дженовеза получава от италянският град Генуа, родно място на Христофор Колумб. Разпростира се на 14 км², най-високата точка е 76 м. Острова се формира от кратера на угаснал вулкан. Популярно е и името „Птичият остров“, наричан така заради огромната популация от различни видове птици, включително фрегати и галапагоски чайки, единствени птици които са активни през нощта.
[редактиране] Изабела
Носи името на Кралица Изабела I Кастилска, спонсорирала пътешествието на Христофор Колумб. Най-големият остров на архипелалага, неговата площ е 4,640 км². Най-висока точка е вулканът Волф висок 1,707 м. над м.р. Острова има форма на Морско конче, и обединява в себе си 6 различни вулкани, като всичките образуват една цяла площ. На острова се срещат галапагоски пингвини, Галапагоски корморан (Phalacrocorax harrisi), морски игуани, пеликани и Войствени раци Grapsus grapsus. На склоновете на вулкана Изабела, могат да се видят игуани, костенурки, Галапагоски сокол (Buteo galapagoensis) , Галапагоски гълъб и Дарвинова Чинка. Третото по брой население селище Пуерто Виламил е разположено на юго-източният край на острова.
[редактиране] Марчена
Острова е кръстен в чест на Фрай Антонио Марчена(Fray Antonio Marchena). Разпростира се на площ от 130 км², максимална височина 343 м. н.м.р. На острова има Галапагоски сокол (Buteo galapagoensis) и морски лъвове.
[редактиране] Пинта
Назован на името на кораба на Христофор Колумб. Площ - 60 км², максимална височина 777 м.м.р. На острова има галапагоски чайки, морски игуани, Прелетник (Accipiter) и морски котки. Този остров е и дом на едно от най-странните същества на земята - [[Слонска костенурка (Geochelone nigra abingdoni), единственият екземпляр от който вид се явява престарял мъжкар, наречен Едноокият Джордж, живеещ на територията на Дарвиновият център. Поради напразните усилия да се намери друг екземпляр досега, този вид се счита за изчезващ.
[редактиране] Пинзон
Острова носи името на братята Пинзон, капитани на каравелите Пинта и Ниня, част от пътешествието на Колумб. Площ на острова - 18 км², най-високата точка е на 458 м. н.м.р. Острова е обитаван от морски лъвове, галапагоски сокол, гигантски костенурки, морски игуани и делфини.
[редактиране] Рабида
Назован в чест на манастира, в който Христофор Колумб оставя своя сина преди своето пътешествие към бреговете на Америка. Площ - 4.9 км², най-висока точка 367 м. н.м.р. Голямото количество желязо в състава на лавата му придава ръждо-червен отенък. В неголямата селоноводна лагуна на острова се срещат Белобузи гмурци (Poecilonetta bahamensis), кафяви пеликани и бобита. До скоро острова е бил обитаван и от фламинго, но недостатъка на храна ги кара да се преместят на други острови (Рабида, Санта Фе, Санта Круз). На острова живеят девет вида чинки.
[редактиране] Сан Кристобал
Носи името на мъченика Свети Христофор. Площ - 558 км², най-висока точка 730 м. н.м.р. На острова и около него живеят фрегати, морски лъвове, гигантски костенурки, синьокрако и червенокрако боби, файтони (Phaethontidae), морски игуани, делфини, галапагосски чайки и много тропически птици. На възвишенията на острова с намира най-голямото сладководно езеро на архипелага Лагуна Ел Джунко.
[редактиране] Санта Круз
Най-населеният остров на архипелага. Площ 986 км², Надморска височина 864 метра. На испански се означава "Свети Кръст". Тук се намира най-големият град Пуерто Айора. Тук е и Главното управление на Националният парк и Изследователската станция „Чарлз Дарвин“. На станцията има център за развъждане на костенурки , които след излюпването се пускат на свобода. Острова има богата растителност и тук се намират знаменитите тунели, оформени от лавата. Тук е и най-голямата популация от костенурки. На острова има лагуна с фламинга.
[редактиране] Санта Фе
Кръстен на едноименният град в Испания. Площ 24 км², най-висока точка 259 м н.м.р. Тук се намира най-голямата гора от кактуси Opuntia. Скалита дават прекрасен дом за гнездене на множество птици - галапагосски чайки, файтони, буревестници.
[редактиране] Сантяго
Носи името на „Свети Джеймс“. Площ 585 км², най-висока точка 907 м. н.м.р. Обитава се от морски котки, морски лъвове, сухоземни и морски костенурки, фламинго, делфини и акули.
[редактиране] Саут Плаза
Носи името на бившият президент на Еквадор Леонидас Плаза. Площ само 0.13 км², най-висока точка - 23 м. н.м.р. Флората на острова е предимно от кактуси (Opuntia) и растения Сезувиум (Sesuvium). Обитава се от игуани и множество разнообразни птици, които гнездят по каменните издатини в южният край на острова.
[редактиране] Норт Сеймур
Назован на английският аристократ - лорд Хю Сеймур (Lord Hugh Seymour). Площ 1.9 км², най-висока точка 28 м. н.м.р. Тук има голяма колония от синьокрако боби и галапагоски чайки и най-голямата колония от фрегати.
[редактиране] Фернандина
Носи името на испанският Крал Фердинанд II Арагонски, спонсорирал пътешествието на Христофор Колумб. Площ 642 км², най-висока точка 1,494 м. н.м.р. Най-младият остров в архипелага.
На 13 май 2005 год. на острова започва ново изригване на Вулкан, пепел и облаци от пара се издигат на височина 7 км, а лавата оформя огнена река към океана. На неголям участък от острова, наречен Пунта Еспиноза, има колония от стотици морски игуани. Срещат се още галапагоски пингвини, пеликани и морски лъвове.
[редактиране] Флореана
Острова получава своето име в чест на първият президент на Еквадор - Хуан Хосе Флорес, при чието управление архипелага става част от Еквадор. Острова е наричан още Санта Мария в чест на едната от каравелите на Христофор Колумб.
Площ 173 км², най-висока точка 640 м н.м.р. От декември до май на острова гнездят фламинга и зелени морски костенурки. Тук гнезди и Хавайски тайфунник (Pterodroma phaeopygia) - морска птица, живееща далеч от брегове. В залива Пост Офис през XVIII век, китоловците оставяли дъбови бъчви, които използвали като пощенски пратки, превозвани с кораби до Европа или САЩ. В района на "Короната на Дявола" има коралови формации и конус на вулкан.
[редактиране] Еспаньола
Острова е известен предимно с името Худ. Името Еспаньола острова получава в чест на Испания. Площ 60 км², най-висока точка 206 м. н.м.р. Най-старият остров на архипелага, възрастта му е определена от учените на около 3.5 млн. години. Той е и най-южният остров.
Обитава е от Вълнисти албатроси (Phoebastria irrorata) - рядък вид птици. На Еспаньола има две площадки за посетители. Залива Гарднер има хубав плаж и място за къпане. В района на Пунта Суарез може да се наблюдава разнообразната местна фауна.
[редактиране] История
Галапагоските острови са открити през март 1535 година от свещенника от испански произход Фрай Томас де Берланга. През 1835 година експедиция, оглавена от Чарлз Дарвин, изследва острова.
През 1936 година е обявен за Национален парк (до този момент е бил само място за заселване на каторжници), от 1953 година на острова пребивава Тур Хейердал в иследване на инките, а от 1978 година —е част от Световното наследство ЮНЕСКО. През 1985 година — е обявен за резерват - биосфера.
[редактиране] Климат
Независимо от разположението си на екватора, от студените морски течения, климата на Галапагоските острови е сравнително хладен и суров в сравнение с други места на същата ширина. Температурата на водата спада до 20°C, а средногодишната е — 23–24°С.
[редактиране] Външни препратки
- Bodo Müller und Matthias Stolt: Galápagos Die verwunschenen Inseln (2003) (BLV) ISBN 3861089092
- Thor Heyerdahl and Arne Skjolsvold, Archaeological Evidence of Pre-Spanish Visits to the Galápagos Islands, Memoirs 12, Society for American Archaeology, 1956
- Quammen, David, (1996). The Song of the Dodo. Touchstone, New York City|New York.
- Constant, Pierre: The Galápagos Islands: A Natural History Guide (2004) W.W. Norton & Company, Inc. ISBN 962-217-742-5
- Енциклопедия Британика, 1911 година.
