Международна фонетична азбука
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Международната фонетична азбука (МФА) (от англ. International Phonetic Alphabet, IPA) е система за фонетична транскрипция създадена за употреба от лингвистите. Тя е предназначена да представи стандартизирано, точно и еднозначно всеки звуков елемент в човешкия език, разпознат като фонема.[1]
МФА е създадена с цел да анализира всички качества на езика (като думи, срички, фонеми), като игнорира онези, които нямат отношение към него (напр. качеството на гласа).[1]
Международната фонетична азбука широко се използва в английските преводни речници.
[редактиране] Бележки
- ↑ 1,0 1,1 International Phonetic Association. (1999). Handbook of the International Phonetic Association: A guide to the use of the International Phonetic Alphabet. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-65236-7 (hb); ISBN 0-521-63751-1 (pb).
