Орадя
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Герб | Карта |
|---|---|
 |
 |
| Основни данни | |
| Окръг: | Бихор |
| надморска височина: | 142 m |
| географ. координати: | 47° 03' 05 с.ш., 21° 56' 25 и.д. |
| Площ: | 115,56 km² |
| Население: | 220 732 (2002) |
| Гъстота на населението: | 1910 жит./km² |
| Пощенски код: | 3700 |
| Телефонен код: | 0040/59 |
| Адрес на кметството: | Piata Unirii Nr.1 410100 Oradea |
| Website: | www.oradea.ro |
| E-Mail-адрес: | pimaria@oradea.ro |
| кмет: | Петре Филип/Petre Filip |
Орадя (на румънски: Oradea; на немски: Großwardein; на унгарски: Nagyvárad; на латински: Magnovaradinum, традиционно българско и общославянско име Варадин) е град в Румъния, намиращ се на 13 km от границата с Унгария.
Съдържание |
[редактиране] Население
Средногодишният естествен прираст на населението е около -1,2 %. 16 % от населението е на под 15 годишна възраст, а 3 % са на над 75 години.
[редактиране] Географски данни
Градът е разположен на стратегическа височина срещу унгарската пуста, на средна надморска височина от 126 m. Части от града обаче са разположени по планинските склонове на надморска височина до 300 m. През града минава река Кришул Репеде.
От геологическа гледна точка интерес представляват многобройните пещери под града.
[редактиране] Климат
Умерено-континентален климат, със средногодишна температура 10,4 °C. Температурата през юли не надхвърля 21 °C, а през януари -1,4 °C. Преобладават западни ветрове. Средногодишните валежи са около 585,4 mm.
[редактиране] Исторически данни
Историята на Varadinums започва с основаването на селището от римляните. Унгарският крал Ласло І прави града през 1080 г. седалище на архиепископия. Писмени сведения за града има от 1113 г. в бенедектински документ, в който архиепископът е наречен Syxtus Varadiensis ("Сикстус от Орадя").
През 1890 градът е седалище на унгарско комитство. По това време в него се издигат 17 църкви и 6 манастира, сред които две катедрали, два архиепископски палата, множество големи обществени и частни сгради (театърът и кметството са възстановени през 1890 г., а 1892 г. е открит паметник на Св. Ладислав. Жителите (през 1890 г. наброяват 38 557 души) са предимно унгарци. Румънците по това време са 2 527 души. Конфесионалната принадлежност на населението е следната: 12 030 католици, 10 880 протестанти, 10 115 евреи. През 1598 г. градът е обсаден от турците, които обаче успяват да го превземат окончателно едва през 1663 г. Едва през 1692 г., той е отново унгарски. Когато през 1848-49 г. унгарското правителство избягва в Дебрецен, архивите и печатницата за пари са преместени в Орадя.
Градът изживява голям икономически разцвет в края на ХІХ и началото на ХХ век.
След Първата световна война с Трианонския мирен договор Унгария отстъпва на нова “Велика Румъния” почти цяла Трансилвания, а с това и гр. Орадя. С Виенското споразумение от 1940 г. градът отново е върнат на Унгария, но на 12.10.1944 г. е превзет от румънски и съветски войски и от тогава е румънски.
[редактиране] Религия
Жителите на Орадя принадлежат към следните вероизповедания:
- 31,6 % православни
- 25,2 % католици
- 18,3 % гръко-католици
- 17,8 % протестанти
- 7,1 % други.
[редактиране] Етнически състав на населението на града (без околните населени места)
| Година | Жители | % румънци | % унгарци |
|---|---|---|---|
| 1910 | 69 000 | 5,6 % | 91,10% |
| 1920 | 72 000 | 5 % | 92% |
| 1930 | 90 000 | 25 % | 67% |
| 1966 | 122 634 | 46 % | 52% |
| 1977 | 170 531 | 53 % | 45% |
| 1992 | 222 741 | 64 % | 34% |
[редактиране] Герб
[редактиране] Икономика и инфраструктура
През 1890 г. в града има 6 бирени и дестилационни фабрики, 3 мелници, винарни. Още тогава Орадя има изграден водопровод, голяма обществена баня и многобройни образователни институции (Правна академия, гимназия, две теологически семинарии и др.), 6 болници, музей на изкуствата и исторически музей. Градът е бил седалище на финансова дирекция, съдилище, телеграфо-пощенска дирекция, търговска и занаятчийска камари.
През наши дни градът е важен транспортен и икономически център на Окръг Бихор. Развита е текстилната и обущарската промишленост, лека промишленост и производство на стъкло, машиностроенето.
