Реформация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Протестантската Реформация започва през 1517 година в Германия под ръководството на Мартин Лутер. Той издава своите 95 тезиса, с които призовава за преустройство на Католическата църква. Поради несъстоялото се преустройство у католицизма и контра-реформацията, последоватлите на Реформацията създават нови общности, които се наричат протестантски. На събрание на германските принцове в Шпайер през 1529г. проповядването на евангелисткото учение, признаващо само четирите новозаветни евангелия, било забранено. Това довело до протест на някои принцове, откъдето движението получило името протестантство. За съжаление поради различното вероучение и противопоставяне от страна на римо-католическото християнство в Европа се състоят множество религиозни войни между католици и протестанти.

Най-важната придобивка на Реформацията е свободният достъп на народа до Библията и слизането на християнското учение до нивото на всеки отделен вярващ. Ударението върху личната връзка с Бог в лицето на Исус Христос и нуждата от собствено разбиране на Свещеното Писание освежава и съживява духовният живот на милиони християни. Под влияние на различните реформатори в протестанството се формират различни течения с общ корен, които съставляват протестансткото християнство. Реформацията преобразява коренно западната религиозна мисъл за последните пет века и повлиява изключително много върху развитието на западното икономическо мислене и развитие, което в много голяма част се основава върху протестантската етика. Реформацията изключително спомага за развитието на науката и богословието. Реформацията е огромно явление в духовно, социално и икономическо отношение, както и Ренесанса и Просвещението.