Севернокипърска турска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Kuzey Kıbrıs Türk Cumhuriyeti


(знаме)	(герб)

Национален девиз: -няма

Местоположение на Севернокипърска турска република

Официален език

турски

Столица Никозия (Лефкоша)

Най-голям град Никозия

Президент Мехмед Али Талят

министър-председател Ферди Сабит Сойер

Площ
— Общо на няма място
3 355 км²

Население
— Общо (2006)
— Гъстота на няма място
264 172
78 д/км²

БВП
— Общо (2005)
— на човек на няма място
$ ?
$ ?

Валута турска лира (TRY)

Часова зона UTC +3

Независимост
-обявена
-призната от Република Кипър
15 ноември, 1983
само от Турция

Национален химн

Химн на Севернокипърската турска република

Internet TLD .nc.tr

Телефонен код +90-392

Севернокипърска турска република, съкратено СКТР (на турски: Kuzey Kıbrıs Türk Cumhuriyeti или KKTC), е самопровъзгласила се държава, заемаща северната част на остров Кипър. От 1975 до 1983 територията на Северен Кипър се нарича Турска федеративна държава Северен Кипър.

Турция е единственната страна, признала независимостта на Северен Кипър. Съгласно международното право, Република Кипър запазва суверенитета си над цялата територия, влизаща в състава й до 1974 г. Именно към това мнение се придържат всички останали държави и ООН.

СКТР е отделена от останалата част на Кипър посредством буферна зона. Линията, разделяща острова на два сектора (така наречената "Зелена линия"), се охранява от контингент на ООН (ЮНФИКИП).

Столицaта на СКТР е северната част на град Никозия (на турски: Lefkoşa, на гръцки: Λευκωσία), чиято южна част съответно е столица на Република Кипър.

Съдържание

1 Население
2 История на Република Кипър и СКТР
3 Политика
4 Международен статут
- 4.1 Планът "Анан"
5 Вижте също
6 Външни връзки

[редактиране] Население

Населението на Северен Кипър наброява около 200 хил. души, живеещи на площ от 3 355 кв. км., включително и в малкия eксклав Кокина (на турски: Erenköy). Мнозинството от населението на СКТР са етнически турци, които се делят на две общности: на местните кипърски турци и анадолски турци, преселници от Турция. В Северен Кипър има и малък брой кипърски гърци и маронити, живеещи в своите анклави.

В резултат на събитията от 1974 г. мнозинството от кипърските гърци от Северен Кипър са принудени да избягат в южната част на острова, като едновременно с това много кипърски турци емигрират в Западна Европа, а в техните домове и имущество са настанени емигранти от Турция.

[редактиране] История на Република Кипър и СКТР

[редактиране] Създаване на Република Кипър

Република Кипър е създадена през 1960 г. след предоставянето й на независимост от метрополията Великобритания. На гръцката и турска общност са им гарантирани равни възможности за участие в управлението на новата държава. Осигурени са им места в правителствените и граждански иснтитуции. Според Договорът от 1960 г. гаранти за съществуването на новата държава са Великобритания, Гърция и Турция.

[редактиране] Междуобщностен конфликт и конституционна криза

През декември 1963 правителството на Кипър се разпада. Започва конфликт между кипърските гърци и кипърските турци. В резултат на правителствената криза кипърските турци губят постовете си в правителствените институции. С продължаването на конфликта кипърските турци, които населяват предимно селските райони, са блокирани в етнически анклави, заобиколени от компактно гръцко население. Това положение продължава 11 години до момента на разделянето на острова. В този период между двете кипърски общности избухват множество конфликти, в резултат на които на няколко пъти изострят отношенията между Турция и Гърция, които са на границата на обявяването на война, особено по времето на инцидента в град Кокина (Erenköy), а също и през 1967 г., когато кипърски гърци нападат районите с кипърско турско население в южната част на острова.

[редактиране] Превратът в Гърция и турското нахлуване

Табела на границата между гръцката и турска част на острова

През юли 1974 г. при подръжката на гръцката военна хунта на острова се извършва военен преврат. Президентът Макариос е отстранен от власт, а контролът над острова преминава в ръцете на Никос Сампсон, представител на гръцката организация EOKA, която се бори за присъединяването на Кипър към Гърция, или така наречения еносис. Опасявайки се от действителното присъединяване на острова към гръцката държава и в съответствие с Договора от 1960 Турция изпраща свои военни части в Кипър. След турското нахлуване военния преврат претърпява поражение, което на свой ред довежда до падането на кипърската гръцката военна хунта и връщането на власт на архиепископ Макариос. Въпреки възстановяването на статуквото Турция отказва да изтегли войските си, с аргумента за необходимостта от защита на кипърското турско население. Този отказ е възприет от международната общност като нарушение на Договора за гаранциите и така остров Кипър се оказва разделен на северна част, контролирана от Турция и южна част, намираща се под контрола на кипърските гърци.

[редактиране] От федерация към независимост

През 1975 г. е провъзгласена Турска федеративна държава Северен Кипър, с което кипърските турци се опитват да поставят гръцката общност на острова пред необходимостта на създаването на нова обща федерална държава. Тази идея не намира подкрепа нито сред кипърската гръцка общност, нито в ООН или сред международната общност. След осем години неуспешни преговори с Република Кипър Северът обявява своята независимост през 1983 г. Новата смаопровъзгласила се държава се нарича Севернокипърска турска република. Декларацията за независимост на Севернокипърската турска република е отхвърлена както от Република Кипър, така и от ООН.

[редактиране] Политика

Тъй като СКТР не се признава от нито един член на международната общност, освен Турция, която от своя страна не признава легитимността на правителството на Република Кипър, не могат да се смятат за легитимни никакви държавни органи на властта, създадени от страна на СКТР.

Съгласно Конституцията на СКТР страната се обявявена за демократична република, начело с президент, избиран за срок от 5 години. Законодателният орган на СКТР е Палатата на представителите (на турски: Temsilciler Meclisi), състояща се от 50 депутати, избирани посредством пропорционални избори в пет избирателни окръга.

На изборите през февруари 2005 г. Турската републиканска партия, пропагандираща за обединението на Кипър, печели най-много места в парламента, но не успява да спечели достатъчно голямо мнозинство.

[редактиране] Международен статут

Политическа карта на остров Кипър

Международната общност, с изключение на Турция, не признава Северен Кипър като независима държава. (независимостта на СКТР е призната само от Нахичеванската автономна република (Азербайджан), но самият Азербайджан не подкрепя това решение). На СКТР Организацията ислямска конференция й предоставя статут на федерална държава (constituent state) и наблюдател.

Переговорите за обединение на острова продължават отдавна, но така и не носят резултат. Последният опит за обединение се проваля на референдума, който се провежда на 26 април 2004 под егидата на ООН. Против обединението гласуват 75 % от кипърските гърци, за разлика от кипърските турци, мнозинстовто от които гласуват за плана на Генералдния секретар на ООН Кофи Анан (трябва да се отбележи, че на този референдум участват не само кипърските турци, но и преселниците от Турция, които според гръцките власти в Република Кипър превишават числеността на самите кипърски турци).

[редактиране] Планът "Анан"

Планът за уреждане на кипърския проблем, предложен от ООН (Планът "Анан" - Annan Plan), предвижда създаването на острова на двуобщносттна и двузонална държава вместо унитарната Република Кипър, което според кипърските гърци означава фактическото признаване на турската окупация на северната част на острова.

Според този план Турция получава правото да запази своя военен контингент на острова. Освен това планът Анан предвижда юридическото узаконяване на договорите, сключени между СКТР и Турция, които позволяват на турската армия правото да изпозлва всички кипърски пристанища, да се предвиждват по цялата територия на острова и да турските ВВС да над кипърското въздушно пространство.

Турската страна получава право на вето в бъдещото обединено кипърско правителство, като всички държавни структури на обединен Кипър трябва 95 % да се финансират от гръцката страна. Планът предвижда ограничения от сътрана на кипърските гърци да оперират с имоти в северната част на острова, до като жизненото равнище в двете общности не се изравни.

На 1 май 2004 г. гръцката част на Кипър влиза в Европейския съюз. Всички привилегии и средства от фондовете на съюза, произитичащи от членството на Република Кипър в ЕС, са в сила само в гръцката част на острова. Европейският съюз продължава да разглежда територията на Северен Кипър като територия на ЕС, намираща се под чужда военна окупация и докато не се постигне окончателно решение на кипърския върпос, на тази територия нама да са в сила законите на съюза. Република Кипър има 6 места в Европейския парламент, които са определени на базата на цялото население на острова.

Самият Кофи Анан отбелязва, че след референдума официалните контакти между ръководителите на гръцката и турска общност са прекратени, а надеждите, че влизането на Кипър в Европейския съюз ще ускори разрешаването на кипърския въпрос, не се оправдаха.