Фридрих Паулус

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фридрих Паулус немски фелдмаршал
Роден:	23 септември 1890 Брайтенау, Германия
Починал:	1 февруари 1957 Дрезден, Германия

Фридрих Вилхелм Ернст Паулус (23 септември 1890 - 1 февруари 1957) е немски генерал, по-късно повишен във фелдмаршал, през Втората световна война.

Паулус се ражда в семейството на учител. Неуспешно се опитва да се запише за кадет във военноморския флот и за кратко учи право в Магдебургския университет, но и това негово начинание не успява. Той напуска университета и се присъединява към 11-ти Пехотен полк като кадет-офицер през Февруари 1910. Жени се за Елена Росети-Солеску, красива румънка от благородно потекло, която приятелите наричали "Коко".

Със започването на Първата световна война, полкът на Паулус е част от силите нахлули във Франция и участва в сражения във Восж и около Ара през есента на 1914. След отсъствие от бойните действия поради болест се завръща във войската като щабен офицер в новосъздадената планинска бойна дивизия Алпенкорпс (нем. - Alpenkorps) и служи в Македония, Франция и Сърбия. До края на войната е повишен в чин капитан.

След края на Първата световна война, Паулус остава да служи в така наречения Райхсвер, или това което остава от немската армия след края на военните действия и Версайския мирен договор и е причислен към 13-ти Пехотен полк в Щутгарт като командир на рота. За периода 1921 до 1933 Паулус служи на различни щабни позиции, а след това за кратко командва моторизирана бригада (1934-1935) преди да бъде назначен за началник щаб в командването на Панцер войските през 1935.

Той остава на този пост до 1939, когато е повишен в генерал майор и стана началник на щаба на 10-а Армия, която дйства в Полша, Холандия и Белгия и до участието си в последните две кампании е преименувана на 6-а Армия. През 1940, Паулус е назначен за заместник шеф на Немския генерален щаб и в тази си роля участва в планирането на инвазията в Съветския съюз. Става командващ 6-а Армия през януари 1942 и я повежда към Сталинград.

Противно на своята логика на признат военен тактик, Паулус слeдва заmоведите на Хитлер да не отстъпва при никакви обстоятелства, даже когато неговите сили са напълно обкръжени при Сталинград. Опит на силите на фелдмаршал фон Манщайн да му помогнат не успява, защото на Паулус му е отказано позволение да отстъпи. 6-а Армия е разбита заедно с Румънските си съюзници през януари 1943, след битка причинила непознати на човечеството дотогава страдания.

Неспособността или нежеланието на Паулус да вземе решение за спасение на хората си, против волята на Хитлер, го поставят в крайно негативна светлина от историческа гледна точка. Само че Паулус отказва и сам да сложи край на своя живот, както поръчал фюрерът. От Паулус се е очаквало да задържи позициите си до смъртта си, а след като съдбата на 6-а Армия била предопределена Хитлер повишил Паулус във фелдмаршал, тъй като нито един немски фелдмаршал не се бил предавал някога, едно доста ясно внушение.

Въпреки това, малко след като е повишен във фелдмаршалски ранг той се предава през февруари 1943. Докато е в съветски плен, Паулус става критик на режима в Нацистка Германия се присъединява към спонсорираният от съветите Национален Комитет за Свободна Германия и апелира немците да се предадат. След това участва като свидетел в Нюрнбергския процес. Освободен е през 1953, две години преди завръщането на немските военнопленици от Съветския съюз.