Кубер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хан Кубер е български владетел, вероятно брат на хан Аспарух и член на рода Дуло.

След разпадането на Кубратовата Велика България, намирала се на територията на днешна Украйна, Кубер (или Кувер) с част от прабългарите се заселва в Панония около Срем, признавайки власта на Аварския хаганат и ставайки негов васал. След неуспешен бунт срещу аварската власт Куберовите българи заедно с пленените от аварите ромеи се насочват на юг, към земите на Византия като по време на бягството си нанасят 6 последователни поражения на преследващите ги авари.^[1]

Кубер сключва мирно споразумение с Византия и се заселва в Керамисийското поле (Битолско поле) намиращо се в днешната Република Македония. През 680 г., може би в координация с Аспарух, прави опит за превземане на Солун на завземане на византийските земи около него. След неуспешния опит за основаване на държава с център Солун Куберовите българи, според проф.Васил Златарски, около 687 г. се преселват в земите на изток от Струма, които в началото на IX век са включени в състава на България. През 930 г. се присъединяват към бунта на Михаил, най-големия син на Симеон I срещу брат му цар Петър I и по-късно се преселват във Византия около град Никополис, недалеч от днешния град Превеза в Гърция, където и остават.^[2]