Тервел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Тервел.

Хан Тервел (или кан Тервел) се смята за втория владетел на България. Според Именника на българските ханове, той е син на хан Аспарух и управлява 21 години. Вероятни години на управление са 700-721 г.

[редактиране] Съюзът с Юстиниан II

През 705 г. Юстиниан II Ринотмет, императорът с отрязания нос, бяга от заточение в Херсон, намиращ се на Кримския полуостров, и след много перипетии се озовава при Тервел. Двамата сключват сделка - Юстиниан с помощта на 15 000 българи стига до Константинопол и след преврат си връща короната.

Тервел получил областта Загоре(още - Загора), луксозни дарове (според легендата, Юстиниан накарал Тервел да забие копието си в земята и да опре на него щита си. После византийцитe насипвали върху тях злато и скъпоценности докато ги покрили изцяло) и титлата кесар. Тази титла, втора в империята и запазена за престолонаследника, направила българския владетел практически равен на василевса в очите на ромеите, което влошило и без това незавидния престиж на императора. Никога дотогава ,а и никога след това тази титла не била давана на чужденец, а и по този начин хан Тервел вече получил правата на легитимен владетел над територии, които доскоро били собственост на Византийската империя.

Изглежда Юстиниан допуснал този пропуск в имперската доктрина, притиснат от обстоятелствата. Когато се почуствал сигурен на престола,той организирал поход срещу българите, но бил разбит през 708 г. край Анхиало (днес се нарича Поморие).

След убийството на Юстиниан през 711 г. Тервел продължил да се намесва в работите на Империята, под предлог че отмъщава за съюзника си. През 716 г. сключил мирен договор с новия император Теодосий III. Договорът съдържал и търговски клаузи.

По времето на хан Тервел е създаден барелефът Мадарски конник в чест на победите на Тервел над Византия.

[редактиране] Войната с арабите през 717-718г.

На 25 март 717 г. за византийски император е коронясан Лъв III, поставил началото на Сирийската династия. През лятото на същата година Маслама, брат на халифа Сюлейман преминал Дарданелите и блокирал по суша Костантинопол със 180 хилядна армия. Флотът на арабския пълководец бил също огромен - според арабски източници наброявал 2500 кораба.

Египетски моряци-християни дезертирали от арабския флот и дали ценна информация на Лъв III за тактиката и намеренията на Маслама. С помощта на гръцки огън императорът разгромил вражеския флот.

През 718 г. Тервел изпратил армията си на помощ на Императора. Тежката зима, гладът и епидемиите били пагубни за обсаждащите по суша. Когато българите избили 30 000 араби край стените на византийската столица, войната приключила.

Блокадата по море била снета на 15 август 718 г., точно една година след началото на обсадата. При оттеглянето си оределият арабски флот бил сполетян от буря и само 5 кораба се добрали до Сирия. Арабските летописци оценяват загиналите по време на похода на около 500 000 души.

Победата на коалицията, ръководена от Лъв III (освен Византия и България тя включвала хазари, арменци и другите кавказки народи) над армиите на Халифата спряла исляма на източната граница на Мала Азия за около 6 века.